О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
София, 05. 07. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юли две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 3840 /2013 г.:
Производство по чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д. срещу определение № 97 от 21.03.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 57 /2013 г. на Бургаския апелативен съд, г.о., с която е оставена без уважение частна жалба на М. Д. Д. срещу определение № 10327 от 15.06.2012 г. по гр.д. № 30 /2012 г. на Софийски градски съд, І-2 с-в., с което производството по делото е прекратено.
Жалбоподателят, твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и излага доводи за наличието на основания за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване.
Настоящият състав установи следното:
За да постанови обжалваното определение, Бургаския апелативен съд е приел, че М. Д. е предявил искове срещу съдиите от ВКС С. С. и А. А. и срещу съдията от СГС Г. М. за обезщетение за непозволено увреждане в резултат на постановени от тях съдебни актове, които ищецът счита необосновани и незаконосъобразни; разпоредбата на чл..132 от Конституцията на Р. България регламентира функционалния имунитет на магистратите, която изключва личната наказателна и гражданска отговорност на съдии, прокурори и следователи за действията им по повод и във връзка с разгледаните от тях дела; в случая се търси отговорност на съдии за постановени от тях съдебни актове; в исковата молба не се твърди ответниците да са извършили умишлено престъпление от общ характер, а и при липсата на влязла в сила присъда за това, не е налице основание, изключващо функционалния имунитет на магистратите. В исковата молба се твърди, че като са използвали служебното си положение, ответниците са постановили съдебни актове в нарушение на закона, което представлява деликт извън функционалния им имунитет, поради което се претендира обезщетение за непозволено увреждане., така предявена, исковата молба сочи изцяло на първата хипотеза на чл.132 от Конституцията, поради което искът се явява недопустим.
Във връзка с доводите си за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, жалбоподателят е извел процесуалноправния въпрос : дали има явно използване на служебно положение и престъпление от страна на съдиите от БАС (постановили обжалваното определение), което е практика на мафията да бъдат прекратявани дела с неясни и мафиотски мотиви, каквото е направила съдия Б. Д., която макар да си е давала отвод по дело между същите страни, е постановила определение при явното използване на служебно положение и престъпление. Жалбоподателят твърди, че изведеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Изведеният въпрос не е обуславящ. От изложението за мотивите на обжалваното определение е видно, че съдът е обсъдил законосъобразността на обжалваното пред него определение, с което е осъществил правомощията си по закон. От изложението за мотивите на обжалваното определение не е видно явно използване на служебно положение за увреждане на частния жалбоподател М. Д., нито извършването на престъпление; както е отбелязано и в мотивите на обжалваното определение, извършването на престъпления се установява с влязла в сила присъда. Към това може да се добави, че посочената във въпроса съдия Б. Д. не е участвала в съдебния състав, постановил обжалваното определение, нито първоинстанционното. По делото на БАС, което съдържа шест номерирани листа, включително обжалваното определение, няма данни за искан отвод на някой от тримата съдии, участвали в съдебния състав, постановил обжалваното определение. Поради което соченото за извършено от съдия Б. Д. е неотносимо към случая.
Въпросът не е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, както то е пояснено с т.4 ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, т.к. частният жалбоподател не е обосновал с какво разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, нито необходимост от осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия; нито кои правни норми са непълни, неясни или противоречиви, нито липсата на съдебна практика по прилагането им.
Поради изложеното не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 97 от 21.03.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 57 /2013 г. на Бургаския апелативен съд, г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДА0ТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.