2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1202/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 330
гр. С., 08.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1202 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ф. “С., индустрия и водоснабдяване – Подкрепа”[населено място] /Ф”СИВ – Подкрепа”/ срещу решение от 15.02.2010 г. по гр. д. № 6250/09 г. на С. градски съд. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация [фирма][населено място] и трето лице помагач [фирма][населено място] оспорват жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С решение от 07.05.2008 г. по гр. д. № 9607/05 г. С. районен съд е осъдил Ф”СИВ – Подкрепа” да предаде на [фирма] владението на стаи №№ 102, 103, 204, 206, 501, 509, 510, 601, 602, 603 и 604 и е отхвърлил иска за собственост на стаи № 605 и № 606, намиращи се на различни етажи от пететажна сграда с административен адрес[населено място], [улица]. Отхвърлил е и инцидентния иск на Ф”СИВ – Подкрепа” за признаване за установено по отношение на [фирма], че е собственик на стаи №№ 102, 103, 204, 206, 501, 509, 510, 601, 602, 603 и 604. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК настоящият състав приема, че в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран въпрос дали предоставеното по реда на чл. 46 КТ право на ползуване може да се противопостави на собственика, придобил държавно имущество чрез приватизация.
Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменението в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото когато законът е непълен, неясен или противоречив, за да се създаде съдебна практика по прилагането или тя да бъде осъвременена.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд приел че ищецът е доказал правото си на собственост върху процесните стаи. Сградата в която се намират процесните помещения била държавна собственост. Те били предоставени за ползуване от Ф”СИВ – Подкрепа” на основание чл. 46 КТ със заповеди от 1992 и 1994 г. на министъра на териториалното развитие и строителството. Със заповед от 1997 г. на министъра на териториалното развитие и строителството бил намален капитала на [фирма], като от активите му било извадено правото на собственост на административната сграда и бил увеличен капитала на [фирма] чрез правото на собственост върху процесната сграда. [фирма] бил приватизиран през 2001 г. С договор от 2005 г. [фирма] продал на [фирма] собствеността на сградата. От друга страна, ответникът не доказал че е собственик на стаите. Според съда, заповедите с които стаите му били предоставени не могат да бъдат противопоставени на собственика, тъй като не създават валидно правно основание. Те били издадени по време, когато сградата е била държавна собственост, но изгубили силата си със сключване на договора за приватизация, тъй като с нея собствеността била трансформирана от държавна в частна. Освен това, с цитираните заповеди стопанисването на сградата се предоставяло на [фирма], което е трябвало да сключи от името и за сметка на министерството наемни договори. С оглед на обстоятелството, че ответникът бил държател, а и собственикът се противопоставял на ползуването, Ф”СИВ – Подкрепа” не можел да придобие вещно право на ползуване въз основа на давностно владение.
Настоящият състав счита, че не е налице хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, доколкото произнасянето по формулираните въпроси не е свързано с тълкуването на закона поради неяснота на правната норма, а с преценка на конкретни доказателства. Нормата на чл. 46 ал. 1 от КТ е императивна, като изброяването на обектите и материалните условия, които държавният орган предоставя на синдикатите е примерно. Обектът на безвъзмездното предоставяне зависи от преценката на държавния орган. Това следва както от чл. 73 ал. 4 от ППЗДС /отм./, така и от действуващия чл. 67 ал. 4 от ППЗДС, приложими при учредяване на право на ползване върху имот който е частна държавна собственост. Анализът на текстовете сочи, че обект на предоставяне по чл. 46 КТ е частна държавна собственост. Тогава, когато държавната собственост бъде трансформирана в собственост на юридическо лице без държавно участие, правото на синдикалните организации отпада и те ако имат нужда от помещения за осъществяване на своята дейност, трябва да отправят искане до съответния орган който управлява държавната собственост – Министерски съвет или О. управител. Законът не е неясен или непълен и не се налага тълкуването му, затова не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] претендира за разноски. Тъй като не е представил доказателства за заплатени такива, разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.02.2010 г. по гр. д. № 6250/09 г. на С. градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: