О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
София 1.04. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1501/2009 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна на М. С. Г., Г. К. Г. и М. К. Г., подадена от пълномощника им- адв. К. Дуков срещу въззивно решение № 609 от 24.06.2009 г. по гр. дело № 482/2008 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението от 6.02.2008 г. по гр.д. № 1098/2006 г. на Разложкия районен съд в частта му, с която е отхвърлен иска за сумата над 10 000 лв. и до 20 000 лв. на всеки един от жалбоподателите, представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни вследствие на настъпилата поради професионално заболяване смърт на наследодателя К болки и страдания, както и в частта му, с която е отменено решението на районния съд, с която “П” А. , гр. Р. е осъдено да заплати на жалбоподателите сумата 22 903.84 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в равностойността на трудовото възнаграждение, което би получавал наследодателят им К. Г. за времето от 18.12.2003 г. до 5.08.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 18.12.2003 г. до окончателното изплащане на сумата, и в тази част е постановил друго, с което е отхвърлил иска.
Ответната страна “П” А. , гр. Р. не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
В изложение за допускане до касационно обжалване се сочи, че въззивния съд в решението се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Според жалбоподателите въззивният съд се е произнесъл неправилно по въпроса за приложението на чл.200, ал.3 КТ относно обезщетение на наследниците на починал в резултат на професионално заболяване наследодател занапред до навършване на възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и за приложението на чл.52 ЗЗД.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че присъденото на всеки един от жалбоподателите обезщетение за претърпяните болки и страдания вследствие на настъпилата поради професионално заболяване смърт на наследодателя К в размер на сумата от по 10 000 лв. справедливо ще обезщети същите. По отношение иска за заплащане на имуществени вреди в размер на сумата 22 903.84 лв., съставляващи пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между обезщетението за временна нетрудоспособност, което наследодателят им би получавал ако беше жив и трудовото възнаграждение което би получавал ако не беше настъпило професионалното заболяване, до навършване на възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е приел, че е неоснователен, тъй като не е бил предявен приживе от наследодателя и не може за първи път да се предяви от наследниците му.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е обуславящ за изхода по конкретното дело, и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т.е. когато се касае за приложение на разпоредба по която липсва съдебна практика, или се налага изоставяне на създадена непротиворечива съдебна практика, или когато приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване. В трайно установена практика се приема, че точното приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД изисква да се съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай, по конкретното дело, тъй като не може да се посочи единен критерий валиден по отношение на всички пострадали, след като душевните преживявания и страдания на всеки пострадал са индивидуални. Различията в размера на присъдените обезщетения по сходни казуси е в зависимост от установените по всяко дело канкретни факти и обстоятелства. В този смисъл не е налице основание за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от жалбоподателите материалноправен въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД. Нормата на чл. 52 ЗЗД е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване, а и не е налице противоречива или непоследователна практика на ВКС по този въпрос.
В изложението се поддържа, че по въпроса наследници на починал в резултат на професионално заболяване могат ли да предявят имуществени претенции за обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между реализиран в резултат на професионалното заболяване по-нисък доход за временна нетрудоспособност и дохода от трудово възнаграждение, което би могъл да реализира и занапред до навършване на възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако беше жив е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос.
Пропусната полза ще е налице, когато ищецът докаже, че е имал реална възможност да придобие дадено имуществено право, която е осуетена от поведението на ответната страна. В настоящия случай претенцията на ищците е за пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между обезщетението за временна нетрудоспособност, което наследодателят би получавал ако беше жив и трудовото възнаграждение, което би получавал, ако не беше професионалното му заболяване за периода от датата на смъртта- 18.12.2003 г. до навършване на възраст за придобиване на право на пенсия- 5.08.2011 г. Приживе наследодателят не е предявил такъв иск, а със смъртта му, настъпила на 18.12.2003 г., се е погасило правото му на иск за обезщетение на тези пропуснати ползи с оглед на тяхното естество. Ищците като негови наследници могат да претендират обезщетение за пропуснати ползи, които се изразяват във вземанията на наследодателя им, облигационни по естеството си, и то само тези, които последният би могъл да претендира докато е жив. Това е така, тъй като тези пропуснати ползи не могат да се изразяват в бъдещи вреди, претендирани след смъртта на наследодателя, какъвто е настоящия случай. Със смъртта претенцията на наследниците основана на вреди, които наследодателят би претърпял ако беше жив, не би могла да бъде уважена, защото се касае до лично вземане на самия наследодател за пропуснати ползи, което със смъртта му се е погасило и не съставлява елемент от наследството, за да се претендира, респ. присъжда на наследниците му. Предвид на това изложеното в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не може да аргументира приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по този въпрос.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 609 от 24.06.2009 г. по гр. дело № 482/2008 г. на Благоевградския окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: