О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
София 02.06.2009 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 99 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на А. Г. , Е. Г. и Д. Г. , чрез адв. П с адрес за призоваване гр. Б., ул.”П” №11, ет.2 срещу решение №77/9.10.2008г. на Бургаския апелативен съд, постановено по в.гр.дело №166/2008г., с която са уважени исковете на М. Д. З. и на Д. К. К. за сумата от 14 392.93 щ.д., представляваща надплатена наемна цена по договор от 12.02.2003г. за периода от м.май 1993г. до м. април 1996г., ведно със законната лихва. Оплакването на касаторите е за постановяване на въззивното решение при пороци, обективиращи приложението на основанията по чл.281, т.3, ГПК за отмяната му като неправилно и постановяване на друго, с последиците на закона. Касаторите изразяват несъгласие с извода на въззивния съд, че след влизане в сила на административната заповед за част от имотите предмет на договора за наем, за наемателите не съществува основание за получаване на наемната цена. Считат, че ако наемния договор засяга чужда правна сфера това не засяга отношенията наемател-наемодател, а единствено създава възможност за третото лице, претендиращо права на собственост върху наетия имот, да претендира от наемодателя доходите от вещта. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите се позовават на основанията по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. Като съществен материалноправен въпрос е посочил въпросът за действието на управление на имот, вкл. отдаването му под наем от лице несобственик. Позовава се на константна практика на ВС и ВКС за липсата на значение на обстоятелството кой е собственик на имота и какви са отношенията между него и лицето, сключило наемния договор и дали съобразно тези отношения наемодателят е имал право да отдаде имота под наем. Счита, че в съдебната практика не се коментират случаи на прогласяване на нищожността на договор за наем поради липса на основание предвид липсата на друг източник, различен от договора за наем, от който наемодателя да черпи права, с което е обоснована тезата на касаторите по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците М. Д. З. и Д. К. К. в писмен отговор считат за недопустима касационната жалба, поради отсъствие на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, алтернативното им искане е да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение провери заявеното в жалбата основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част и прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна във въззивно производство, поради което ще следва да бъде разгледана като процесуално допустима.
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, с което е уважен искът на ищците М по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, Бургаският апелативен съд е приел, че за времето от м. май 1993г. до м. април 1996г. наследодателката им ЕТ Е. Н. е заплатила на касаторите наем в повече от дължимия в размер на 42 949.93 щ.д., от която сума, след извършено прихващане от ЕТ с дължим наем за последващ период от време, е останал платен наем в повече от 14 774, 93щ.д., част от който в размер на 14 392.93 щ.д. е предмет на иска за неоснователно обогатяване. Съдът се е позовал на влязло в сила решение по гр.дело №105/1999г., с което е отхвърлен искът на касаторите срещу наследодателката на ищците за заплащане на наем за времето от 1.05.1996г. до 30.05.1998г., поради отсъствие на основание за получаването му/ нищожност на договора за наем/ за онази част от наетата площ, за която е установено, че е държавна собственост. Направен е извод, че след влизане на заповедта – отказ на К. на Община Б. за деактуване на част от наетия имот като държавна собственост, за наемодателите – ответници не съществува основание, по силата на което те да получават договорения наем и за тези площи, а липсата на основание представлява липсата на юридически факт, който да оправдава получаването му, респ. обогатяването на ответниците. Прието е за неоснователно твърдението на ответниците-касатори, че между тях и ищците има валидно сключен договор, който да ги обвързва с клаузите си.
Допустимостта на касационното обжалване е очертана в чл.280, ал.1 ГПК и предполага произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, спрямо който е налице едно от основанията по т.1, т.2 и т.3. Същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и той трябва да е обусловил решаващата воля на съда, постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, първо отделение счита, че формулирания от касатора въпрос не е съществения материалноправен въпрос, който е обусловил волята на решаващия съд за уважаване на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД, което е достатъчно основание да се откаже допускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част. По поставения от касаторите материалноправен въпрос за управлението на чужда вещ от несобственик, въззивният съд е изразил принципно съгласие, че не съществува пречка да бъде сключен договор за наем от несобственик. В разглеждания случая обаче не това е съществения въпрос, а въпросът, за действителността на договора за наем за онази част от помещенията, които са актувани като държавна собственост.
С оглед на така формулирания от въззивния съд съществен материалноправен въпрос не е налице и второто основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото касаторът се позовава на константна практика на ВС и ВКС. В решение № 1* от 18.01.1993г. по гр.дело №1163/1992г. на ВС на ІV г.о. и решение №164 от 13.04.1974г. по гр.дело №29/1976 г. на ІІІ г.о. на ВС са разгледани правото на ползувателя да отдава под наем предоставения му за ползване имот и правото на наемодателя, да иска опразване и предаване на наетия имот по прекратен договор за наем. В цитираните решения на ВС не е дадено разрешение по съществения материалноправен въпрос по настоящото дело, поради което не се обосновава от касаторите основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК доколкото решението от 14.02.2007г. по гр.дело № 197/2006г. на Д. районен съд не е влязло в сила и поради тази причина не формира съдебна практика. Дефинираният от касаторите въпрос за точното прилагане на закона не обосновава соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост касационното обжалване на въззивното решение. За да е налице основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК то следва приложимата правна норма да е обусловила решаващите изводи на съда и да е неясна или непълна или да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която го урежда. В случая такава преценка не може да бъде направена от ВКС, тъй като в изложението си касаторът не е посочил приложимата според него правна норма за конкретния казус, която е неясна или непълна и по тълкувателен път се налага изясняване на съдържанието й.
В заключение касационната жалба на А. Г. , Е. Г. и Д. Г. , чрез адв. П не следва да се допуска до разглеждане по същество, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №77/9.10.2008г., постановено по в.гр.дело №166/2008г., на Бургаския апелативен съд обжалваната му осъдителна част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ