О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
Гр.С., 11.05.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д.N.4785 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Г. срещу решение №.341/14.07.17 по г.д.№.176/17 на Окръжен съд Смолян – в частта, с която, след отмяна на решение №.140/29.03.17 /поправено с реш. №.143/30.03.17/ по г.д.№.813/16 на РС Смолян, е постановено В. и Н. К. да имат право да вземат и виждат малолетния си внук В. П. К. за 5 дни през лятото и 5 дни през зимата – които дни са извън и са продължение съответно на 20-те дни през лятото и 10-те дни през зимата, през които бащата има право да взема детето при себе си в установения му режим – и които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Ответните страни В. П. К. и Н. Д. К. оспорват жалбата; претендират разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е приел, че В. и Н. К., родители на бащата на малолетния им внук В. К., следва да могат да имат контакти с детето освен в рамките на определения на бащата режим /описан по-долу/, и самостоятелно за още 5 дни през лятото и 5 дни през зимата, които са продължение на предоставените на бащата съответно 20 дни и 10дни, и не съвпадат с ползвания от майката отпуск; в останалата част искането за по-разширен режим на контакти /всяка втора и четвърта неделя от месеца от 9.00 до 13.00ч./ е отхвърлено. В. инстанция е изходила на първо място от безспорните факти относно възрастта на детето /родено 2013г./ и установените със спогодба местоживеене /при майката в [населено място]/, упражняване на родителските права /предоставено на майката/ и мерки за лични контакти с бащата, живущ /както и ищците/ в [населено място] /всяка първа и трета събота и неделя от месеца, като в периода м.03-м.11 вкл. бащата взема детето от [населено място] в 16.00ч. в петък и го връща пак там при майката до 16.00ч. в неделя, а в периода м.04-м.10 го взема в 18.00ч. в петък и го връща до 18.00ч. в неделя, както и за 20 дни през лятото и 10 дни през зимата, които не съвпадат с ползването на платения отпуск на майката; всяка четна година – през В. и Новогодишните празници, а всяка нечетна – за рожденния ден на детето и Коледните празници от 18.00ч. на последния делничен ден до 18.00ч. на последния празничен ден/. Съобразила е показанията на разпитаните свидетели, обясненията на страните, данните в социалните доклади – и е посочила, че от тях става ясно, че ищците разполагат с подходящи жилищни условия, където да се грижат за внука си, имат добри финансови възможности и авторитет в обществото, изключително привързани са към В. и имат голямо желание да полагат грижи; самото дете също е много привързано към тях, с голямо желание и трепет очаква срещите им и контактите им го радват; поради това тези контакти, както и с бабата и прабабата по майчина линия, ще направят пълноценно изграждането на неговата личност и ще са от съществена полза за него – по-честото общуване с бабите, прабабата и дядото ще наподобява в по-голяма степен нормалната семейна среда. От друга страна, макар определения на бащата със спогодба режим на контакти да е достатъчно широк, отношенията му с родителите му да са прекрасни и да е напълно допустимо бабата и дядото да осъществяват контакти с внука си в дните на режима на лични контакти с родителя, на когото не е непосредствено предоставено упражняването на родителсикте права /реш.№.209/13.02.09 по г.д.№.5358/ 07, ІV ГО/, съдът е приел, че не е в интерес на детето режимът на контактите му с ищците да е изцяло съвместен с бащата в рамките на режима за контакти на същия. Посочил е, че допреди известно време тримата са живеели в едно домакинство в жилището на ищците в П., но от есента на предходната година бащата заживял самостоятелно в своя апартамент в П., който е на известно разстояние от този на ищците; той все по-често извежда сина си заедно с приятели, които също имат малки деца, ходят по детски центрове, празнуват рожденни дни, и това намаля времето за общуване с ищците. Поради това и тъй като те работят, макар и да са в състояние гъвкаво да разпределят работните си ангажименти, много по-малко е времето, което могат да прекарват заедно с внука си и баща му, а това ощетява детето. Твърдението, че възрастовата разлика с внука не е в полза на ищците, е намерено за несъстоятелно – те са на 52 и 53г., здрави, работоспособни, и, видно от изслушването, обичащи внука си и наясно с нуждите и интересите му; контактът с роднини на различна възраст, както и с бабата и прабабата по майчина линия, е само в полза на детето /при липса на данни някой от тях да му вреди/, защото показва живота в неговата пълнота, и няма данни родителите или бабите и дядото да го настройват съответно срещу другия родител или баба или дядо, респективно контактът с ищците или с бащата, следван от съответното връщане при майката, да поставя детето в конфликт на лоялност. Същевременно, необходимо е да се съобразят обстоятелствата, че то след около 3 месеца ще навърши 4години, посещава детска градина, нерядко боледува, работата на майката е свързана с пътуване и обхождане на търговски обекти, което води до немалко натоварване през работната седмица. При това положение съдът е приел, че ако се уважи искането за срещи на ищците с детето в останалите, непредоставени на бащата две недели от месеца, това ще доведе до ситуация, в която майката ще прекарва с детето само една неделя в месеца изцяло, една неделя от 13.00ч. нататък и две съботи – който режим не е в интерес на детето; то ще бъде ощетено от пълноценен контакт с нея през почивните дни, когато тя ще е изцяло на негово разположение и двамата ще могат свободно да осъществяват дейности, с които разностранно да се въздейства на развитието му. Поради това е прието, че за детето ще е благотворно да прекарва два уикенда с баща си – през които може да контактува и с ищците, и два с майка си – като това равновесие чрез редуване на пълноценен контакт с двамата родители е подходящо и с оглед по-ниската възраст, честите боледувания, особено през зимата, и обстоятелството, че през седмицата детето посещава детска градина. По тези съображения е уважено само искането в частта за предоставяне на по 5 допълнителни дни през лятото и зимата, а в останалата му част е отхвърлено.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. В изложението на касационните основания се извеждат следните въпроси: 1. ”Следва ли съдът да основава решението си на факти и обстоятелства, за които няма позоваване в исковата молба?” /реш.№.226/8.12.16 по г.д.№.1349/16, ІІІ ГО, реш.№.196/15.10.13 по г.д.№.1348/12, ІІІ ГО, реш.№.104/29.09.15 по т.д.№.3894/13/; 2. „Може ли въззивният съд да основе решението си само на обясненията на страните, без да е събрал доказателства за твърдяните факти и обстоятелства? /реш.№.226/28.12.12 по т.д.№.1012/11, ІІ ТО/; 3. „Допустимо ли е съдът да определи режим на лични контакти на баба и дядо с внуче през лятото и зимата, при условие, че за почивните дни е постановил режим на лични контакти на бабата и дядото, съвпадащ с режима на родителя, неупражняващ родителските права /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/; 4. „При условие, че на родителя, неупражняващ родителските права, е определен достатъчно широк режим на лични контакти с детето и той и родителите му живеят неотдалечено в едно и също населено място, като отношенията му с неговите родители са прекрасни, в интерес на детето ли е съвместното упражняване на контактите на бабата и дядото с този на родителя, неупражнващ родителителските права?”/реш.№.139/16.04.14 по г.д. №.6998/13, ІV ГО/; 5.”В интерес на детето ли е режимът на лични отношения между детето и бабата и дядото да се определя в рамките на режима на лични контакти с бащата, когато е установено, че бащата не пречи на тези контакти?” /реш.№.139/16.04.14 по г.д.№.6998/13, ІV ГО/; 6. ”Определеният от въззивният съд режим на контакти с бабата и дядото определен ли е с най-висшия интерес на детето? /реш.№.525/29.10.10 по г.д.№.1325/09, ІІІ ГО/; 7. „Когато се касае за малолетно дете на ниска възраст /както в случая – ненавършило 4г./, в интерес на детето ли е да бъде откъсвано от майката в продължителен период от време?” – чл.280 ал.1 т.1 /реш.№.140/10.07.15 по г.д.№.3356/14, ІV ГО/ и т.2 ГПК /реш. №.101/1.03.10 по г.д.№.1105/09, СОС/; 8.”В интерес на детето ли е да бъде откъсвано от майка си за продължителен период от време, без на нея да бъде определен режим на лични контакти с детето през този период от време и това няма ли да доведе до неоправдано ограничаване на правата й и тези на детето?” /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касаицонно обжалване не са налице.
Във връзка с първия въпрос се сочи практика, която е неотносима към него – по въпроси по приложението на чл.146 и чл.175- чл.176 ГПК, по въпроса за спазване интереса на детето при определяне режим на лични контакти с бабата и дядото и по въпроса допустимо ли е основаване на решението на възражения, направени от ответника след срока за отговор. Предвид изложеното приложената практика е неотносима към поставения въпрос и твърдяното основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице.
Вторият въпрос съдържа условие, което не е прието от въззивната инстанция и не кореспондира на данните по делото. Съдът не е приемал, че може да основе решението си само на обяснения на страните за твърдени факти и обстоятелства, респективно не е процедирал по подобен начин. Решението за разширяване на възможностите за контакти на ищците с детето с по 5 дни през зимата и лятото е мотивирано именно с посоченото още в исковата молба обстоятелство – че е налице промяна в местоживеенето на бащата и родителите му – които вече не живеят в общо домакинство, като апартаментът на бащата е на известно разстояние от този на родителите му. Отделно от това, именно доколкото има задължение да следи служебно за най-висшия интерес на детето, съдът е съобразил както горното обстоятелство, така и обясненията на страните, в това число касащи нормалното за възрастта по-често осигуряване на контакти с други деца, собствените си впечатления от изслушването им, данните от социалните доклади и релевантните факти по делото, вкл. възрастта на детето и на бабата и дядото, тяхната заетост, желание за контакти и условия, които могат да предоставят, ползата за детето от общуването с баба и дядо както по бащина, така и по майчина линия – предвид възможността да опознае живота в неговата пълнота. При това положение поставеният въпрос не би могъл да обоснове допускане до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Третият въпрос не е общ и абстрактен, каквито са изискванията на чл.280 ал.1 ГПК, а конкретен, фактически, свързан с фактите и обстоятелствата на конкретния случай. Отговорът му може да бъде даден с акта по същество – решението, след изследване на всички относими факти и обстоятелства в разглеждания по делото случай, а не в настоящата предварителна фаза на селекция по критериите на чл.280 ал.1 ГПК.
Аналогичното важи и за въпроси №.4-№.6 – които също са конкретни и фактически, като отговорът им следва да се даде след преценка на конкретните относими обстоятелства по делото – с акта по същество. Същевременно, обстоятелствата в разглеждания случай не кореспондират на тези в цитираната практика – която касае хипотеза, в която бабата и дядото живеят съвместно с родителя, на който не е предоставено упражняването на родителските права /реш.№.139/16.04.14 по г.д. №.6998/ 13, ІV ГО/, респективно те са родители на майката, която е починала /реш. №.525/29.10.10 по г.д.№.1325/09, ІІІ ГО/. Поради това и преценката за най-висшия интерес на детето е обусловена от различни фактори, които следва да бъдат съобразени. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Съгласно цитираната във връзка със седмия въпрос задължителна практика интересът на детето се свежда до това да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание и го подготвя; той е винаги нещо конкретно-тъй като е интерес на отделната личост – и подходът е индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики на детето. При определяне на конкретен режим на лични отношения с баба и дядо следва да се съобрази необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, работи и също има нужда от време за ежедневни контакти с детето; необходимостта от подходящ период от време със съответния режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и да се адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични контакти. Когато постоянното местоживеене на детето е различно от това на бабата и дядото и това налага продължително пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни на седмицата и/или друг период от годината в свободното за детето и бабата и дядото време.
В случая съдът е предоставил на бабата и дядото по 5 дни – следващи определените на бащата 20 дни през лятото и 10 дни през зимата извън ползвания от майката отпуск – като е уважил само в тези размери искането за самостоятелни контакти и е отхвърлил същото относно допълнителни контакти през останалите два, неползвани от бащата уикенди от месеца. За да постанови този режим е съобразил именно по-ниската възраст на детето, честите боледувания, посещаването на детска градина през седмицата, времето, което майката следва да има с него предвид ходенето на работа, необходимостта от пълноценно общуване на детето с роднините по майчина и бащина линия на различна възраст за по-пълно възприемане многообразието на живота. От друга страна въззивната инстанция е отчела и, че предвид доскоро общото местоживеене на бащата и бабата и дядото, то е привикнало и привързано към тях, очаква срещите им с голямо желание и контактите им го радват – и следователно за него няма да има стрес от увеличението на времето, през което не е с майката, с по 5 дни през лятото и зимата. Същевременно съдът е отразил, че се касае за баба и дядо, които са на млада възраст, добре познават нуждите и интересите на детето и с готовност знаят и как да се грижат за него. При тези обстоятелства не може да се приеме, че при определяне на режима не е съобразен висшият интерес на детето, в това число възрастта му и потребностите му от общуване и с други роднини и привикването му към техния дом и тях самите – както и че е налице хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Предвид позоваването и на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, следва да се има предвид, че не са представени нито пълния текст на цитираното решение, нито доказателства за влизането му в сила – каквото е изискването на разпоредбата /т.3 ТР 1/09 ОСГТК на ВКС/. Освен всичко друго, това препятства и извършването на преценка за конкретните обстоятелства по случая, възрастта на детето и другите релевантни критерии за формиране на крайния извод на въззивната инстанция за непредоставяне на режим на лични контакти с по-продължителен престой на детето при бабата и дядото. С оглед на изложеното не е налице и твърдяното основание на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Осмият въпрос е неотносим към изхода на спора. Той не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви по него. При тези обстоятелства въпросът не е свързан с решаващата й воля, не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК /т.1 ТР 1/09, ОСГТК на ВКС/ и не би могъл да обуслови допускане на касационно обжалване по критериите на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответните страни трябва да се присъдят направените разноски пред ВКС в размер на 500лв. за адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.341/14.07.17 по г.д.№.176/17 на Окръжен съд Смолян.
ОСЪЖДА М. Д. Г., ЕГН [ЕГН], да плати на В. П. К., ЕГН [ЕГН], и Н. Д. К., ЕГН [ЕГН], 500лв. /петстотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: