3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
С., 13.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3259/ 2014 год.
Производството е по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, образувано по молба на [фирма] – [населено място] за отмяна на Разпореждане от 02.07.2012 г. по ч.гр.д.№ 3839/2012 г. на Плевенски районен съд за допуснато незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т. 2 ГПК солидарно срещу длъжници [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място] за задължения към [фирма] [населено място] по Договор за овърдрафт кредит от 28.03.2006 г.: 400 028.94 евро – главница, със законната лихва от 27.06.2012 г. и за 31 421.78 евро – договорна лихва за периода 30.11.2011 г. – 26.06.2012 г., и за 16 976.88 лв. – разноски за държавна такса. Молителят излага, че на 18.06.2014 г. ВКС, ОСГТК е постановил ТР по тълк.д.№4/2013 г., съгласно т.4г на което когато изпълнителното основание по чл. 417 т. 2 ГПК е издадено с оглед особено качество на кредитора, за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на неговия частен правоприемник, е необходимо последният да притежава същото качество. Заповед за незабавно изпълнение срещу частния правоприемник на посочения в документа по чл. 417 ГПК длъжник може да бъде издадена, когато за частното правоприемство е налице отделен документ по чл. 417 ГПК, който е самостоятелно основание за издаване на заповедта, ако в него е индивидуализирано прехвърленото вземане. Молителят сочи, че съгласно т.10б от същото ТР, при частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по чл. 422 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл. 226 ГПК. С това молителят обосновава правния си интерес от молбата за отмяна и процесуалната си легитимация да иска отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение. Поддържа основание по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, като счита, че посоченото ТР по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, е ново обстоятелство, развива съображения, че разпореждането за незабавно изпълнение уврежда правата му и че с оглед факта, че установителният иск по реда на чл. 422 ГПК по т.д.№ 265/2012 г. се води от обикновено ТД [фирма], което няма качество на банка, то това води до необходимост от отпадане на тази привилегия – допуснатото незабавно изпълнение. Иска разпореждането за незабавно изпълнение да се отмени на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, както и издаденият изпълнителен лист въз основа на заповедта по чл. 417 т. 2 ГПК.
При проверката на допустимостта на молбата за отмяна, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение констатира следното:
Молбата за отмяна е недопустима. Производството за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на причини, изчерпателно изброени в чл. 303 ал. 1 ГПК, които посочени в закона основания не могат да се тълкуват и прилагат разширително. Съгласно т.2 от ППлВС №2/ 29.09.1977 г. на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото в тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда друг път на защита.
Разпореждането, с което е уважено заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417 т. 2 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо и с него не се разрешава материалноправния спор на страните по същество, това разпореждане няма и характер на съдебен акт, който е приравнен по правни последици на влезлите в сила решения, които подлежат на отмяна по реда на извънредния способ на защита по чл. 303 и сл. ГПК. Възникнал между страните спор относно паричното задължение се решава в исковото производство по иска по реда на чл. 422 ГПК, съществуването на друг ред за защита на правото на длъжника изключва възможността да иска отмяна на разпореждането за издаване на заповедта за изпълнение по чл.417 т.2 ГПК и на отмяна по чл. 303 ГПК ще подлежи влязлото в сила решение по иска по реда на чл. 422 ГПК.
Отделно от изложеното, от посоченото от молителя основание за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК и от развитите доводи за необходимостта съдът да се съобрази с ТР по тълк.д.№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК не може да се приеме, че е налице основанието по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК – че това тълкувателно решение съставлява открито от страната ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при произнасяне по заявлението по чл. 417 ГПК или с които не е могла да се снабди своевременно.
В изложения смисъл са постановените от ВКС: Опр.№1/03.01. 2014 г. по т.д.№4578/2013г. на ІІ т.о.; Опр.№219/05.10.2012 г. по т.д. № 723/2012 г. на І т.о.; Опр.№22/23.01.2014 г. по т.д.№183/2014 г. на ІІ т.о.; Опр.№1151/27.12.2012 г. по ч.т.д.№ 871/2012 г. на ІІ т.о.; Опр. №805/21.09.2012г. по ч.т.д.№537/2012 г.; Опр.№14/30.01.2012 г. по т.д.№1256/2011 г. на ІІ т.о.; Опр.№745/13.08.2012 г. по ч.т.д.№285/ 2012 г. на ІІ т.о.; Опр.№108/09.05.2012 г. по т.д.№ 357/2012 г. на І т.о.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на [фирма] – [населено място] за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК на Разпореждане от 02.07.2012 г. по ч.гр.д.№ 3839/2012 г. на Плевенски районен съд за допуснато незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т. 2 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от съобщението до молителя с препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: