6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
С., 14.11. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. ДИМИТРОВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 483 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. С. Ю. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Ю. М. от АК-С., А. П. Ю. от [населено място], чрез пълномощниците си адв. М. Р. и Св. Й. от АК-С. и Р. И. К., Л. Р. К., С. С. С. и М. Р. С., чрез пълномощника си адв. П. Т. от АК-С., против въззивно решение № 1411 от 01.08.2011 г., постановено по в.гр.д. № 2795 по описа за 2008 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав, с което е отменено решение № 222 от 22.01.2004 г. по гр.д. № 737/1998 г. на Благоевградския окръжен съд и са осъдени М. Р. Ч.-С., С. Т. С., Л. Р. К., Р. И. К., Е. Д. В. и К. Д. И., двамата лично и като наследници на Д. С. И., А. П. Ю. и Л. П. М., двамата като наследници на С. П. Ю. и В. С. Ю., да заплатят на З. Б. Д. от [населено място], на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, по иск предявен от процесуалните му субституенти Ч. К. К. и А. А. К., и двамата от [населено място], по реда на чл. 134 ЗЗД суми, представляващи стойността на извършени подобрения в парцел ХІ в кв. 3 по плана на [населено място], въз основа на договор от 11.10.1996 г., ведно със законната лихва върху тях, считано от 13.10.1998 г. до окончателното изплащане, както следва :
М. Р. Ч.-С. и С. Т. С. солидарно сумата от 4 447,35 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 5 350 лв. искът е отхвърлен;
Л. Р. К. и Р. И. К. солидарно сумата от 4 447,35 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 5 350 лв. искът е отхвърлен;
В. С. Ю. сумата от 3 962,30 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 4 766,50 лв. искът е отхвърлен;
А. П. Ю. и Л. П. М., двамата като наследници на С. П. Ю., сумата от 3 962,30 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 4 766,50 лв./погрешно посочен 3 178 лв./, искът е отхвърлен;
Е. Д. В. и К. Д. И., в качеството си на наследници на Д. С. И., сумата от 2 641,60 лв. като за разликата до пълния претендиран размер от 3 178 лв. искът е отхвърлен и в лично качество всеки един от тях сумата от 660,24 лв./погрешно посочена 794,50 лв./ като за разликата до пълния претендиран размер от 794,50 лв. искът е отхвърлен.
Постъпила е и частна жалба от Р. И. К., Л. Р. К., С. С. С. и М. Р. С. срещу определение № 2117 от 17.11.2011 г. по в.гр.д. № 2795/2008 г. на САС, с което е оставена без уважение молбата на Р. И. К. и Л. Р. К. за обезсилване на изпълнителен лист, издаден срещу тях на основание въззивно решение от 27.06.2005 г., постановено по гр.д. № 1012/2004 г. на САС, І състав, с искане същият да бъде обезсилен.
К. ответници Р. И. К., Л. Р. К., С. С. С. и М. Р. С. поддържат, че въззивното решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 134 ЗЗД в посочените размери спрямо тях, е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторите сочат като основание за допускане на касационното обжалване хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като твърдят, че приетото в решението на въззивният съд в случая по приложението на чл. 134 ЗЗД е в противоречие със съдебната практика. В подкрепа на твърденията си касаторите представят съдебна практика: решение от 19.07.2004 г. по гр.д. № 126/2004 г. на Великотърновския апелативен съд, решение № 923 от 09.07.2009 г. на САС по в.гр.д. № 336/2008 г., ТО, 6 с-в и решение № 1517 от 06.06.1973 г. по гр.д. № 982/1973 г., І г.о. на ВС.
К. ответница В. С. Ю. поддържа, че въззивното решение, в частта му, с което е уважен искът с правно основание чл. 55, вр. с чл. 134 ЗЗД за сумата от 3 962,30 лв., спрямо нея, е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторката сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като твърди, че решението на въззивният съд по поставените правни въпроси е в противоречие с практиката на ВКС и те се разрешават противоречиво от съдилищата. Във връзка с наведените основания за допускане до касация е изведен правният въпрос за наличие на правен интерес от водене на косвения иск по чл. 134 ЗЗД, като останалите правни въпроси са свързани с необосноваността на въззивното решение и не съставляват общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, а са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В подкрепа на твърденията си представя съдебна практика – решение № 1517 от 06.06.1973 г. по гр.д. № 982/1973 г., І г.о. на ВС, решение № 50 от 04.03.2009 г. по гр.д. № 4471/2007 г., ІІІ г.о. на ВКС, решение от 24.07.2006 г. по в.гр.д. № 225/2006 г., на В., за което липсват данни, че е влязло в сила и определение по чл. 288 ГПК, които не съставляват съдебна практика по см. на т. 2 и т. 3 от ТР № 1/2010 Г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
К. ответник А. П. Ю. поддържа, че въззивното решение, в частта му, с което е уважен искът с правно основание чл. 55, вр. с чл. 134 ЗЗД за сумата от 3 962,30 лв., спрямо него и сестра му Л. П. М., в качеството им на наследници на С. П. Ю., е недопустимо и неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторът сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като твърди, че решението на въззивният съд по поставените правни въпроси е в противоречие с практиката на ВКС, те се разрешават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Във връзка с наведените основания за допускане до касация са изведени правните въпроси – за наличие на правен интерес от водене на косвения иск по чл. 134 ЗЗД, за неправилна квалификация на спорното право, като останалите два правни въпроса са свързани с необосноваността на въззивното решение и не съставляват общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В подкрепа на твърденията си представя съдебна практика – решение № 1517 от 06.06.1973 г. по гр.д. № 982/1973 г., І г.о. на ВС, решение № 386 от 12.03.1996 г. по гр.д. № 1589/1995 г., V г.о. на ВС, решение № 817 от 13.05.1999 г. по гр.д. № 143/1999 г., V г.о. на ВКС, решение от 07.06.2004 г. по в.гр.д. № 4117/2002 г., на СГС, ІV-Б отделение, за което липсват данни, че е влязло в сила.
Ответниците по касационните жалби и частната жалба Ч. К. К. и А. А. К., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Б. от АК-С., в писмени отговори по чл. 287, ал. 1 и чл. 276, ал. 1 ГПК, ги оспорват като неоснователни и изразяват становища за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответниците по касационните жалби К. Д. И. и Е. Д. В., чрез пълномощниците си адв. М. Р. и адв. Св. Й. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК се присъединяват към касационната жалба с вх. № 10321/2011 г. на А. П. Ю..
Останалите ответници по касационните жалби З. Б. Д. и Д. С. Д., Л. П. М. и третото лице помагач И. Б. П. от [населено място], не изразяват становище по тях в писмени отговори.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
К. жалби на В. С. Ю. и на А. П. Ю., в качеството му на наследник на С. П. Ю., са редовни като подадени в срока по чл. 283 ГПК, но същите са процесуално недопустими с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК/в ред. ДВ, бр.100/2010 г./, тъй като цената на исковете е под 5 000 лв./4 766,50 лв./, жалбите са подадени след 21.12.2010 г., поради което следва да бъдат оставени без разглеждане.
Касационната жалба на Р. И. К., Л. Р. К., С. С. С. и М. Р. С. е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по иск с правно основание чл. 55, вр. с чл. 134 ЗЗД, с цена на иска над 5 000 лв./5 350 лв./ и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
Частната жалба на Р. И. К., Л. Р. К., С. С. С. и М. Р. С. е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови решението си, с което е уважил предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. с чл. 134 ЗЗД в посочените размери, въззивният съд е приел, че те са предявени от ищците в качеството им на кредитори на З. Б. Д. по силата на поето от него задължение да им изгради и продаде жилище в жилищна сграда, съгласно предварителен договор за покупко-продажба на имот от 08.11.1996 г., за което са му заплатили сумата от 18 000 германски марки и 7 390 щатски долара. Тъй като сключения договор за учредяване право на строеж и строителство на триетажна жилищна сграда, между строителя и собствениците на земята/ответниците, респ. техни наследници/ от 11.10.1996 г., е бил развален на 07.03.1998 г., част от строителството на процесната сграда е било извършено, а за Д. е било невъзможно изпълнението на договора по отношение на ищците, поради което им дължи заплащането на платените от тях суми по реда на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Ищците се явяват кредитори на Д. и същите могат по силата на чл. 134 ЗЗД да упражнят имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредиторите, което те са сторили в настоящото производство. Съдът е приел, че за ищците е налице правен интерес от предявяването на тези искове, тъй като към датата на подаване на исковата молба – 13.10.1998 г. с оглед доказателствата по делото/изслушана оценителна експертиза/, не може да бъде направен извод, че към тази дата длъжникът Д. е разполагал с имущество, достатъчно за удовлетворяване на процесното вземане на ищците-кредитори. Приел е също така, че общата сума, която се дължи на Д. и която представлява стойността на построеното от него в процесния имот е в размер общо на 20 782 лв., като задължени лица за плащането на тази сума са всички страни по договора от 11.10.1996 г. в частта му на уговорката за изработка, а именно – М. Р. Ч.-С., С. Т. С., Л. Р. К., Р. И. К., М. А. И., Д. С. И., С. И. Ю. и В. С. Ю., респ. техните наследници, съобразно притежаваните от тях идеални части върху процесния имот към момента на възникване на задължението по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД с развалянето на договора на 07.03.1998 г.
Във връзка със заявените основания за допускане до касация от касаторите ответници Р. И. К., Л. Р. К., С. С. С. и М. Р. С., настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като представеното от касаторите – ответници изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, съдържа оплаквания за неправилност на решението в уважената му част, без да са изведени правните въпроси от материален и/или процесуален характер, от значение за изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, които да са разрешени в противоречие с представената съдебна практика. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и процесуално естество, от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. В изложението не се съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Изведените от касаторите правни въпроси от материално и процесуално естество, а именно – за предпоставките на правото на иск по чл. 134 ЗЗД, за наличието на правен интерес за кредитора и елемент ли е от предпоставките за упражняване правото на косвения иск длъжникът, чийто права ищецът упражнява в процеса, да няма друго имущество, от което ищецът процесуален субституент да се удовлетвори, както и как се разпределя доказателствената тежест по този иск, така както общо са формулирани, не са обусловили изхода на спора, тъй като въззивният съд е дал отговор на тези въпроси, така както е изложено по-горе. В случая са изложени твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, които представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което касационната жалба на Р. И. К., Л. Р. К., С. С. С. и М. Р. С. не следва да бъде допусната до касационен контрол. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора без да упражни служебното начало във вреда на другата страна – ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, като поставените правни въпроси могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на решението до касационно обжалване, какъвто не е настоящият случай.
Частната жалба на Р. И. К., Л. Р. К., С. С. С. и М. Р. С. срещу определение № 2117 от 17.11.2011 г. по в.гр.д. № 2795/2008 г. на САС, с което е оставена без уважение молбата на Р. И. К. и Л. Р. К. за обезсилване на изпълнителен лист, издаден срещу тях на основание въззивно решение от 27.06.2005 г., постановено по гр.д. № 1012/2004 г. на САС, І състав, е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че въз основа на решение от 27.06.2005 г., постановено по гр.д. № 1012/2004 г. на САС, І състав, на 05.10.2005 г. е бил издаден изпълнителен лист срещу Р. И. К., Л. Р. К., С. С. С. и М. Р. С.. Впоследствие това решение е било обезсилено с решение № 1170/19.12.2008 г. по гр.д. № 3777/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о. и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане. С решение № 1411 от 01.08.2011 г., постановено по в.гр.д. № 2795/2008 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав, ответниците са осъдени да заплатят на ищеца, при условията на разделност, различни по размер суми, така както същите са конкретизирани в диспозитива на решението. Съгласно разпоредбите на чл. 241,ал. 2 и ал. 3 ГПК/отм./, респ. чл. 245, ал. 2 и ал. 3 от действащия към момента ГПК, при отмяна на решението, което подлежи на предварително изпълнение, принудителното производство се спира, като последващото му продължаване е поставено в зависимост от новото решение по съществото на спора. Изпълнителното производство ще се прекрати, а изпълнителният лист ще бъде обезсилен, само ако искът бъде отхвърлен при новото разглеждане на делото с влязло в сила съдебно решение. Ако искът бъде уважен изпълнението ще продължи като при извършването му ще бъдат отчетени евентуалните изменения на изпълняемото право, настъпили при постановяване на новото съдебно решение.
Обжалваното определение на въззивния съд е правилно.
Правилен е изводът на въззивния съд, че съгласно разпоредбите на чл. 241,ал. 2 и ал. 3 ГПК/отм./, респ. чл. 245, ал. 2 и ал. 3 от действащия към настоящия момент ГПК, при отмяна на решението, което подлежи на предварително изпълнение, принудителното производство се спира, като последващото му продължаване е поставено в зависимост от новото решение по съществото на спора. Изпълнителното производство ще се прекрати, а изпълнителният лист ще бъде обезсилен, само ако искът бъде отхвърлен при новото разглеждане на делото с влязло в сила съдебно решение. Ако искът бъде уважен, какъвто е настоящия случай, изпълнението ще продължи като при извършването му ще бъдат отчетени евентуалните изменения на изпълняемото право, настъпили при постановяване на новото съдебно решение. Предвид на това, само обезсилването или отмяната на решение, подлежащо на предварително изпълнение не води до обезсилване на издадения въз основа на него изпълнителен лист, поради което частната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а постановеното определение от въззивния съд следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1411 от 01.08.2011 г., постановено по в.гр.д. № 2795 по описа за 2008 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав, по касационни жалби с вх. № 7006 от 02.09.2011 г., вх. № 708 от 29.09.2011 г. и вх. № 9804 от 14.12.2011 г. на Р. И. К., Л. Р. К., С. С. С. и М. Р. С., всички от [населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби с вх. № 1461 от 10.02.2012 г. на В. С. Ю. от [населено място], вх. № 7079 от 08.09.2011 г. и вх. № 10321 от 28.12.2011 г. на А. П. Ю. от [населено място], срещу въззивно решение № 1411 от 01.08.2011 г., постановено по в.гр.д. № 2795 по описа за 2008 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав, в частта му, с която В. С. Ю. е осъдена да заплати на З. Б. Д. от [населено място], на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, по иск предявен от процесуалните му субституенти Ч. К. К. и А. А. К., по реда на чл. 134 ЗЗД, сумата от 3 962,30 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 4 766,50 лв. искът е отхвърлен и А. П. Ю. като наследник със сестра си Л. П. М. на С. П. Ю., сумата от 3 962,30 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 4 766,50 лв./погрешно посочен 3 178 лв./, искът е отхвърлен.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2117 от 17.11.2011 г., постановено по в.гр.д. № 2795/2008 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав.
Определението в частта му, с която жалбите на В. С. Ю. и на А. П. Ю. са оставени без разглеждане, може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на касаторите пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК, а в останалата му част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: