5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
София, 16.04. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………..………..……. и с участието на прокурора …………….………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1065 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 545/27.І.2014 г. на „Р. (България)” ЕАД-София, подадена чрез нейния юрисконсулт, против определение № 18 на Варненския апелативен съд, ТК, от 9.І.2014 г., постановено по ч. т. дело № 804/2013 г., с което – „поради отпадане на правния интерес” – е било прекратено частното въззивно пр-во, образувано по жалба на кредитната институция срещу определение № 195/25.ІХ.2013 г. на Разградския ОС по т. д. № 44/2013 г., оставящо без уважение молбата й по чл. 638, ал. 3 ТЗ относно даване на разрешение от съда по чл. 613 ТЗ за продължаване на изпълнителните действия по публичната продан на недвижими имоти на [фирма] (в несъстоятелност), ипотекирани в нейна полза.
Оплакването на Банката частен жалбоподател е за незаконосъобразност на атакуваното прекратително определение, поради което тя претендира отменяването му и връщане на делото на същия състав на Варненския апелативен съд – за произнасяне по съществото на нейната частна въззивна жалба.
Ответните по частната жалба [фирма]-гр. Р., [фирма]-София, Н. агенция за приходите, [фирма], както и „М. К.” `ЕООД (в несъстоятелност)-гр. К., област Р., не са ангажирали свои становища по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното прекратително определение, поддържано от Банката.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното частно въззивното производство пред Варненския апелативен съд, настоящата частна жалба на „Р. (България)” ЕАД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.
Единственото съображение на въззивната инстанция за да приеме, че бил отпаднал правния интерес на Банката да атакува отказ на съда по чл. 613 ТЗ да разреши продължаване на спряно пр-во за индивидуално принудително изпълнение – при релевирана опасност от увреждане интересите на кредитната институция, е било, че след постановяване на определението на първостепенния съд по чл. 692 ТЗ нейните /на Банката настоящ частен жалбоподател/ вземания придобивали „характеристиките на такива по чл. 693 ТЗ” и затова съответният ЧСИ /с рег. № 833/ следвало служебно да прекрати – на основанието по чл. 638, ал. 4 ТЗ – висящите пред него три изпълнителни дела с взискател [фирма]-София и длъжник – [фирма].
Този извод на Варненския апелативен съд е незаконосъобразен и затова не може да бъде споделен.
Констатацията за приемане по реда на чл. 692 ТЗ на същите вземания на Банката настоящ частен жалбоподател, които са били предмет и на висящите три спрени изпълнителни дела, по които тя има качеството на взискател, би имала отношение единствено към основателността, т. е. по съществото на частната въззивна жалба. Докато в пр-вото, образувано по искането на кредитната институция с правно основание по чл. 638, ал. 3 ТЗ пред съда по чл. 613 от същия закон, въззивната инстанция е била длъжна да се произнесе не по това, какво евентуално предстои да направи „служебно” съответния съдебен изпълнител, а по следните два релевантни за разрешаване на случая факти: 1/ Дали има все още висящо пр-во за индивидуално принудително изпълнение; 2/ Съществува ли реална опасност от увреждане интересите на кредитора, ако не бъде разрешено продължаването на предприето действие по реализация на обезпечението.
С оглед изложеното атакуваното прекратително определение ще следва да се отмени като делото бъде върнато на същия състав на Варненския апелативен съд за произнасяне по съществото на подадената от „Р. (България)” ЕАД-София частна въззивна жалба при съобразяване на горепосочените обстоятелства.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 18 на Варненския апелативен съд, ТК, от 9.І.2014 г., постановено по ч. т. дело № 804/2013 г.
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на въззивната инстанция, който да се произнесе по основателността на подадената от „Р. (България)” ЕАД-София частна въззивна жалба с вх. № 4172/24.Х.2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2