О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
София, 19.03.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1078 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] /в несътоятелност/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П.М., срещу решение от 15.03.2011г., постановено по гр.д.№9834/2010г. на Софийски градски съд, с която е потвърдено решение от 12.05.2010г. по гр.д.№22279/2009г. на Софийски районен съд са уважаване на предявените от Олга А. М. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба О. А. М. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от О. А. М. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед №143 от 03.02.2009г. на оперативния директор на [фирма] на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращение в щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „инженер-проектант” и за заплащане на обезщетение на основание чл.334, ал.1, т.3 КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно на приложеното от работодателя основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращение в щата, поради неспазена предварителна закрила по чл.333, ал.4 КТ. Прието е също, че подборът не е извършен в съответствие с критериите по чл.329 КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поддържа, че приетото от въззивния съд, че служителката се ползва със синдикална закрила по чл.333, ал.4 КТ, тъй като това е предвидено в К., е в противоречие с решение №277 от 19.05.2011г. по гр.д.№1226/2010г. на ВКС, ІVг.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието , че нормата на чл.54, ал.2 КТ е императивна, поради което всякакви отклонения от предвиденото от нея относно срока на действие на К., са недействителни. Доводи в тази насока работодателят не е релевирал в инстанциите по съществото на спора, а напротив – ангажирал е доказателства в подкрепа на твърдението си за спазена предварителна закрила по чл.333, ал.4 КТ.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса: подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за нивото на изпълнение на възложената работа. По поставения въпрос с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК е прието, че преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Въззивното решение е съобразено с посочената задължителна съдебна практика, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване и по този правен въпрос.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.03.2011г., постановено по гр.д.№9834/2010г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: