О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
гр. София, 19.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 99/18г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. С. и А. Й. С. от [населено място] срещу въззивно решение № 5115 от 11.07.17г., постановено по в.гр.д.№ 13990/16г. на Софийския градски съд, ІІ-в с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение от 06.06.16г. по гр.д.№ 56049/09г. на Софийския районен съд, 35 с-в, с което са отхвърлени предявените от касаторите против държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищцата М. Г. С. е собственик на УПИ V-600 от кв.68, по плана на [населено място], с площ от 1000 кв.м., а ищцата А. Й. С. е собственик на УПИ VІ-601 от кв.68, по плана на [населено място], с площ от 934 кв.м.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че за ищците в първоинстанциононото производство е налице правен интерес от провеждане на положителни установителни искове за собственост срещу държавата, тъй като за процесните имоти, на които същите претендират да са собственици по силата на договор за дарение, обективиран в нот.акт № 193/1975г., извършена съдебна делба по гр.д.№ 1499/81г. на СРС, 45 с-в, и договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 34/89г., е съставен акт за държавна собственост № 714/98г., удостоверяващ осъществяването на конкретно придобивно основание (присъда № 26 от 16.01.1947г. по конф.д.№ 27/46г. на Софийски областен съд). Макар и допустими, исковете са приети за неоснователни, тъй като с влязло в сила решение от 13.06.2008г. на СГС третите лица П. М. И. и И. М. И. /наследници на М. И. И./ са признати за собственици на процесните имоти и ищците в настоящото производство са осъдени да им предадат владението върху тях, с което спорът относно собствеността върху процесните имоти е окончателно решен. Прието е, че ответникът разполага с възможността да се брани с правоизключващи възражения, които обуславят правата на собственост на друго лице, доколкото в доказателствена тежест на ищците по предявения положителен установителен иск за собственост на твърдяното основание. За пълнота на изложението е посочено, че предпоставките за реституция на имотите в полза на третите лица по реда на ЗВСОНИ са били налице.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и че касационното решение ще е от значение за правилното прилагане на закона.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на обжалваното решение.
Съгласно дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения посоченият от касатора правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да конкретизира или уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба или да допуска касационно обжалване по въпрос, различен от поставения, освен в случай на порок на решението, за който ВКС следи служебно.
В случая касаторите не формулирали правен въпрос, по който е налице произнасяне от въззивния съд, което според цитираното тълкувателно решение е достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол, а по направените в изложението общи касационни оплаквания ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по селекция на жалбата. Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че не е налице противоречие на въззивното решение с представеното Р № 162 от 02.02.2017г. по гр.д.№ 2357/15г. на ВКС, ІІ г.о., отнасящо се до въпроса дали трябва съдът да изследва всички предпоставки по чл.1, ал.1, чл.2, ал.2 и чл.4, ал.1 ЗВСОНИ за възстановяване правото на собственост, вкл. дали отчуждените собственици са обезщетени парично или с предоставяне на друг равностоен имот, тъй като в случая с влязло в сила решение е разрешен спорът за собственост между ищците и трети лица, като в това производство вече е преценено, че предпоставките за реституция на имотите по реда на ЗВСОНИ в полза на последните са били налице и същото производство настоящите ищци е следвало да установят всички свои възражения срещу ревандикационния иск. Липсва противоречие и с Р № 109 от 25.05.2015г. по гр.д.№ 7420/14г. на ВКС, І г.о., с което е прието, че силата на пресъдено нещо се разпростира само по конкретния иск, индивидуализиран със страни, предмет и искане, тъй като въззивният съд не е взел друго становище по този въпрос, а е приел, че със сила на присъдено нещо е разрешен спорът относно собствеността върху процесните имоти между страните по посоченото дело, по което ответници са били касторите. Не се налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК, нито касаторите се позовават на тях.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.8 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по касация сумата 200 лв., представляваща сторените от него разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 5115 от 11.07.17г., постановено по в.гр.д.№ 13990/16г. на Софийския градски съд, ІІ-в с-в.
О с ъ ж д а М. Г. С. и А. Й. С. от [населено място] да заплатят на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областен управител на Област С. сумата 200 лв./двеста лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: