Определение №331 от 2.8.2016 по гр. дело №1732/1732 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 331

София, 02.08.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1732/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Й. А., [населено място], приподписана от адвокат С., срещу въззивно решение № 6864 от 05.10.2015г. по гр. дело № 12352/2014г. на Софийския градски съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочва се, че в противоречие с ТР№1/2001г., ОСГК въззивният съд не е изпълнил задълженията си да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и да формира самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора. В противоречие с ТР№1/2013г., ОСГТК въззивният съд е решил въпроса за служебно събиране на доказателства /експертиза, оглед, освидетелстване/. В противоречие с решение №74/2011г. по гр.д.№ 237/2010г., ВКС, І г.о. е решен и въпросът относно това дали е необходимо ищецът по иск с правно основание чл.109 ЗС във всички случаи да доказва че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право на собственост.
Ответникът по касация А. Д. В. не изразява становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 09.06.2014г. по гр.д.№21935/2012г. на Софийския районен съд. С последното са отхвърлени предявените от И. Й. А. срещу А. Д. В. искове : с правно основание чл.108 ЗС за установяване право на собственост на основание наследство и делба по гр.д.№163/1993г., СРС и предаване владението на имот с площ 213 кв.м., представляващи западната реална част от имот с кадастрален идентификатор 02659.2195.1989; с правно основание чл.109 ЗС за премахване на метална ограда, стоманобетонов цокъл, гараж и барака в същия имот; с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 1 530 лева – обезщетение за имуществени вреди поради унищожени насаждения в същия имот – по 450 лева за всяко от общо 2 броя акациеви дървета на 40 години, по 200 лева за всяко от общо 2 броя ябълкови дървета и 230 лева за 1 брой дюла; с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 1 500 лева – обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи поради несъбрана реколта от същите насаждения през периода 2007г. – 2012г. и с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата 3 200 лева – лишаване от ползване на имота през периода м.07.2007г. – м.04.2012г.
Въззивният съд е възприел фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, изградени въз основа на приетите по делото доказателства, в т.ч. техническа експертиза, и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях. Обсъдил е и приетите във въззивната инстанция доказателства, както и оплакванията във въззивната жалба и е достигнал до извод, че предявените искове с правно основание чл.108 ЗС, чл.109 ЗС, чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.59, ал.1 ЗЗД са неоснователни. Установил е, че според техническата експертиза, процесната реална част от 213 кв.м., чийто собственик твърди, че е ищецът, заема западната страна от имот с кадастрален идентификатор 02659.2195.1989, представлява УПИ ІV-1989, кв.18,, идентичен с имот пл. № 1989 по кадастралния план от 1984г. и стар имот пл. № 2624 по първия кадастрален план от 1957г. Спорните гараж и барака са разположени изцяло извън процесната реална част и попадат в съседните имоти 2625 и 2626, идентични с бивши имоти 1990 и 1991, за които имоти ответникът е представил доказателства, че са негова собственост. От разпита на вещото лице е установено, че е премахната спорната метална ограда, находяща се на границата между процесния имот 1989 и съседния имот 2625. Премахването на оградата от ищеца е обсъдено и във влязлото в сила решение от 09.07.2015г., внохд №1785/15г., СГС. След като бараката и гаражът не попадат в процесната реална част, а находящата се по-рано на границата му ограда вече не съществува, то предявените спрямо тези обекти искове по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС са неоснователни.
Спорният стоманобетонов цокъл се намира в процесната реална част. Независимо от това, обаче няма доказателства този обект да е ползван към настоящия момент от ответника. Освен това не е доказано по какъв начин ответникът реално пречи на ищеца да използва имота. Релевантните факти, че ответникът обективно пречи на ищеца с конкретно свое поведение, ограничава го да упражнява в пълен обем правомощието ползване на своето абсолютно вещно право върху спорната част и продължава да поддържа състоянието на неправомерно въздействие и възпрепятстване, не се предполагат, а подлежат на пълно доказване. (решение № 23/09.04.2014г., гр.д.5465/13г., ВКС, ІІ г.о.). Данните за издадени акт и наказателно постановление спрямо ответника, касаят единствено отсичането на акации в процесния имот. Няма преки доказателства, останалите спорни насаждения да са премахнати именно от ответника. Освен това едностранно извършените от ищеца изчисления не доказват размера на обезщетението за причинени имуществени загуби от несъбрана реколта и за пропуснати ползи. Исковете по чл.45, ал.1 и чл.59, ал.1 ЗЗД са неоснователни.
Според ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС касаторът е длъжен да посочи конкретния правен въпрос от значение за изхода на делото, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Този въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане и следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Поставените процесуални въпроси не могат да обусловят допускане касационно обжалване на въззивното решение. Въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди релевантните за спора доказателства и да изложи свои мотиви по съществото на спора не конкретизира доказателства, които касаторът счита за необсъдени. Въззивният съд обаче в изпълнение на процесуалните си задължения и съобразно задължителната съдебна практика, в т.ч. посоченото от касатора ТР№1/2001г., ОСГТК, е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти като е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се. Изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Обсъдил е както заключението на техническата експертиза, така и останалите доказателства. Въпросът за служебното събиране на доказателства /експертиза, оглед, освидетелстване/ също не е решен в противоречие със соченото ТР№1/2013г., ОСГТК. Съгласно приетото в т.3 от същото въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допусната от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Касаторът не е посочил кои доказателства във връзка с релевирани от него оплаквания във въззивната жалба не са допуснати от въззивния съд, нито пък твърди, че те са необходими за служебно прилагане на материалноправна норма. Последният правен въпрос и посоченото решение на ВКС са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд по претенцията с правно основание чл.109 ЗС за премахване на метална ограда, стоманобетонов цокъл, гараж и барака, тъй като по отношение на оградата е прието, че тя не съществува в момента, а за гаража и бараката – че не са разположени в имота на ищеца, в т.ч. в процесната спорна част. По отношение претенцията за премахване на процесния стоманобетонов цокъл не е налице противоречие с посоченото решение на ВКС. Последното касае премахване на сграда на основание чл.109 ЗС, когато тя е построена в отклонение на даденото строително разрешение и определеното строително петно и строителна линия. В останалата си част изложението по чл.274,ал.3,т.1 ГПК касае обосноваността на обжалвания акт и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане касационната жалба по същество. Няма искане и данни за направени от ответника по касация разноски за настоящото производство, поради което не следва да му се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6864 от 05.10.2015г. по гр. дело № 12352/2014г. на Софийския градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top