3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
София, 23.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева т.дело № 60398 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. П. и С. Б. П.,британски поданици чрез адв.И. К. И. от САК против решение № 964 от 12.05.16г.по в.гр.дело № 872/16г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 5924 от 6.08.15г.на Софийски градски съд по гр.дело № 2275/11г.в частта,с която е отхвърлен предявения от жалбоподателите против [фирма] иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 32 671 британски лири ,или за 19 602 бр.л.
В осъдителната му част решението като необжалвано е влязло в сила.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационна жалба се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Поддържа се,че въпросът:Длъжен ли е длъжникът по един договор да изпълни точно задълженията си по заплащане на определена дължима сума единствено по посочена в договора сметка или заплащането в коя и да е сметка на името на кредитора,респективно в полза на изрично упълномощено от кредитора лице,има погасителен ефект и води до изпълнение на задължението на длъжника, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС / решение № 216 от 6.03.13г.по т.д.№ 882/11г.на ТК,ІІ отд.на ВКС/ и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че през 2007 г.между страните е сключен договор,в който са материализирани две правни сделки :за изработка и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл.19 ЗЗД.В изпълнение на задълженията си по договора ищците са заплатили сумата 13 069 британски лири съгласно уговорените срокове и условия –чрез банков превод по клиентска сметка на [фирма] ,клиентски номер 1837.За тази сума искът с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД е уважен от първоинстанционния съд и решението му в тази част е влязло в сила като необжалвано.Предмет на въззивно обжалване е решението в частта,с която претенцията е отхвърлена за плащането на първата и втората вноска от по 9 801 бр.л.,или общо 19 602 бр.л.
Прието е за установено от въззивния съд,че процесните спорни вноски са платени от ищците посредством издадени от тях чекове в полза на [фирма],който ги е осребрил.Тълкувайки волята на страните,изразена в чл.3 от договора,съдът е направил извод,че валидно е единствено плащането чрез банков превод,по клиентската сметка на [фирма] ,в конкретната банка.Обстоятелството ,че „А. сън”е получило плащане на сумите,които иначе са в договорените размери и срокове,чрез осребряване на издадените от ищците в тяхна полза чекове е непротивопоставимо на ответното дружество,тъй като не представлява плащане съобразно договора,а и не са ангажирани доказателства,че с процесните суми е заверена посочената в договора клиентска сметка на [фирма].
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Поставеният в изложението въпрос: Длъжен ли е длъжникът по един договор да изпълни точно задълженията си по заплащане на определена дължима сума единствено по посочена в договора сметка или заплащането в коя и да е сметка на името на кредитора,респективно в полза на изрично упълномощено от кредитора лице,има погасителен ефект и води до изпълнение на задължението на длъжника,не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Приложеното решение № 216 от 6.03.13г.по т.д.№ 882/11г.на ТК,ІІ отд.на ВКС не е относимо към разглеждания случай.В него е прието,че плащането на дължимата сума по банкова сметка с титуляр кредитора по изпълнението,различна от посочената във фактурата,има погасителен ефект ,който настъпва в момента на заверяване на сметката на кредитора.
В случая,както бе посочено по-горе,въззивният съд е приел,че не е доказано,че с процесните суми по осребрените чекове е заверена клиентската сметка на [фирма],съответно и дали ответното дружество ги е получило и се е обогатило за сметка на ищците.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване при наличието на съдебна практика по приложението на института на неоснователното обогатяване.В решение № 739 от 15.11.10г.по гр.д.№ 316/10г.на ІV г.о. ,решение от 08.05.2009г. по гр.д.№5858/2007г. на ВКС, решение от 01.06.2006т. по гр.д.№12/2006г. на ВКС, решение от 05.07.2006г. по гр.д.№65/2006г. на ВКС и решение от 03.11.2008г. по гр. д.№335/2008г. на ВКС е прието, че ищецът доказва даването, а ответникът е този, който следва да докаже основание за получаването на една облага.Като е приел в обжалваното решение,че в тежест на ищците е да докажат,че са я изпълнили задължението си за плащане на процесните вноски, въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика.
Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допустимост на касационното обжалване,а може да бъде предмет на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК,но само след вече допусната касация.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 964 от 12.05.16г.,постановено по в.гр.дело № 872/16г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.