О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
София, 25.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 17.04.2019 две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 282/2019 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№16895/23.11.2018г.,подадена от Д. Й. Й.,чрез служебния й защитник адвокат С. Д.,против решение № ІІІ-105/23.10.2018г. на Бургаски окръжен съд,трети въззивен състав,постановено по в.гр.д.№1164/2018г. по описа на съда,с което се потвърждава решение №1111/30.05.2018г. постановено по гр.д.№4550/2017г. по описа на Бургаски районен съд за отхвърляне иска предявен от Д. Й. Й. против И. П. В., за осъждане на ответника да предаде на ищцата на основание чл.108 от ЗС владението на 1/2 идеална част от правото на собственост върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **** по КК и КР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД 14-02-1743 от 31.10.2013 г. на началника на СГКК – Б., с адрес на имота [населено място], [улица],ет.2, самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочено в документа площ: 50,37 кв.м. с прилежащите части: тераса – 7,74 кв.м. и избено помещение от 15,10 кв.м., с ниво – 1, при посочените съседи на обекта, ведно с 1/2 идеална част от поземления имот с идентификатор ****.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба И. П. В.,чрез пълномощника си адвокат Р. И.,в депозирания по делото писмен отговор,счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение,като претендира присъждане на направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че липсва спор по делото, че с Решение № 515/25.03.2015 г. по гр. дело №7888 по описа на БРС за 2010 година е постановено изнасяне на публична продан на процесния недвижим имот с идентификатор **** по предявения от М. Б. П. против Д. Й. иск за делба на имота,което решение е потвърдено от БОС с Решение № 89 от 14.10.2015 г., постановено по в.гр.дело № 1059/2015 г., като последното с Определение №170/15.03.2016 г. по гр. дело №393/2016 г. по описа на ВКС не е допуснато до касационно обжалване,и решението е влязло в сила на 15.03.2016 г., а на 05.04.2016 г. е издаден изпълнителен лист № 1723 по искане на съделителката М. П.,като последната е подала молба до ДСИС при БРС и е образувано изпълнително дело № 214/2016 г.,в хода на което производство, с постановление за възлагане на недвижим имот от 05.12.2016 г., имотът е възложен на И. В.-настоящия ответник и производството по делото е прекратено на 10.03.2017г.Съдът е посочил,че ищцата Й. се позовава на нотариален акт №143/1983г- г. на нотариус Т. Т. и нотариален акт за собственост по наследство №41/2010 г. на нотариус С. Д., с който същата е призната за собственик на 1/12 идеална част от поземлен имот, целият с площ от 312 кв.м., ведно със 7/16 идеални части от самостоятелен обект в сграда – апартамент, с площ от 50,37 кв.м., при посочените граници на имота, съвпадащ с процесния имот. Съдът е отбелязъл,че няма спор, че ищцата е участвала в производство по извършване на съдебна делба по отношение на процесния недвижим имот, който е изнесен на публична продан и след надлежното й провеждане от съдебния изпълнител, имотът е закупен от трето лице – ответник в настоящото производство по предявената ревандикационна претенция,като е стигнал до извода за неоснователността на последната, тъй като ищцата не е доказала, че е собственик на имота, а от своя страна ответникът е доказал, че владее имота на основание извършена валидна покупко-продажба чрез съдебния изпълнител /публична продан/, която и го дефинира като собственик на имота.Във връзка с оплакванията пред въззивния съд,че неправилно е било прието,че ищцата е дееспособна,съдът е посочил,че действително по делото е категорично установено, че ищцата страда от параноидна шизофрения с непрекъснато протичане и параноидно-халюцинаторна симптоматика, напреднала емоционално-волева промяна на личността, характеризираща се със значителни затруднения при социалната адаптация,като въпреки тежката диагноза,е приел за правилни изводите на първоинстанционният съд във връзка с позоваването му на разпоредбата на чл.5 от Закона за лицата и семейството, даваща възможност за лица, страдащи от слабоумие или душевна болест, които не могат да се грижат за своите работи, да бъдат поставени под пълно запрещение,като липсата на данни за производство по поставяне на ищцата под пълно запрещение и определяне на настойник, сочи на това, че последната при участието си в съдебните процеси е извършвала валидно правни действия.Съдът е посочил,че ищцата е представлявана от служебен защитник, назначен от първоинстанционния съд, поради което следва да се счита, че извършените действия от ищцата са законосъобразни.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът твърди,че са налице предпоставките по член 280,ал.1,т.1,2 и 3 и ал.2 ГПК.
В първа точка от изложението си ,касаторът формулира въпрос относно:дали са валидни процесуалните действия извършени от лице по делото,което не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си,да ги ръководи и защитава интересите си;длъжен ли съдът в този случай служебно да сезира прокуратурата,която е легитимирана да заведе иск по чл.5 ЗЛС;както и решенията по делото,които са разгледани от или срещу лице,което макар и да не поставено под запрещение,не е в състояние да разбира свойството значението на постъпките си и да ги ръководи и ако са порочни-какъв е порокът,които въпроси според касатора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,с които съдът е приел,че извършените действия от ищцата са валидни и законосъобразни,тъй като липсват данни лицето да е постановено под пълно или ограничено запрещение,поради което тези въпроси са неотносими към последните.Следва да се отбележи,че производството за поставяне под запрещение е отделно,исково производство,което се осъществява по реда предвиден в разпоредбите на член 336 и сл.ГПК,и като такова не може да бъде предмет на приключилото производство с постановеното въззивно решение,въпреки наличие на данни по делото по съдебно-медицинска експертиза за определено заболяване или здравословно състояние на страната.
Касационният съд намира,че липсва и посоченото от касатора основание по член 280,ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Като квалифицирана форма на неправилност,очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона,или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/постановен „contra legem”,когато законът е приложен в неговия обратен,противоположен смисъл или „extra legem”,когато е приложено несъществуваща или отменена правна норма/В случая не е налице нито една от хипотезите,които предполагат очевидната неправилност на въззивното решение-значимо нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
С оглед изложеното,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника по касационната жалба И. П. В. следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящата касационна инстанция в размер на 1000 лева,представляваща адвокатско възнаграждение,съгласно приложения списък с разноските по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 19.12.2018г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-105/23.10.2018г. на Бургаски окръжен съд,трети въззивен граждански състав,постановено по в.гр.д.№1164/2018г. по описа на съда.
ОСЪЖДА Д. Й. Й. да заплати на И. П. В. сумата от 1000 лева/хиляда лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: