О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
София, 27.04.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2233/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 194 от 27.03.2015 г., постановено по в. гр. д. № 980/2014 г. на Пазарджишки окръжен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 776 от 21.10.2014 г. по гр. д. № 1862/2013 г. на Пазарджишки районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Г. Д. срещу ЗД [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумата 1 000 лв. до претендираните 20 000 лв. и са присъдени разноски по чл.78, ал.3 ГПК на ЗД [фирма].
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение в обжалваната част и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът поддържа, че въззивният съд е тълкувал превратно фактите и доказателствата по делото и е приложил неправилно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД като е приел, че с непоставянето на предупредителен светлоотразителен триъгълник и с неизтеглянето на автомобила от пътното платно той е станал причина за действията на другия водач, вследствие на които е претърпял неимуществени вреди. Позовава се на неправилно определяне на степента на съпричиняване и на нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди, че въззивният съд необосновано е приел, че няма доказателства за увреждане на слуха му като пряка последица от получените при произшествието травми, игнорирайки дадените в тази насока показания на свидетелката д-р Х.. В жалбата са развити и оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при произнасянето на въззивния съд по дължимите от касатора разноски.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по касация ЗД [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 22.06.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Пазарджишки районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Г. Д. срещу ЗД [фирма] пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумата 1 000 лв. до претендираните 20 000 лв., Пазарджишки окръжен съд е приел, че с оглед установените по делото неимуществени вреди, претърпени в резултат на реализирано на 24.08.2008 г. пътно – транспортно произшествие, и степента, в която е допринесъл за реализиране на произшествието и на вредоносния резултат, ищецът – пострадал има право на обезщетение за вредите в размер на сумата 1 000 лв. Изводът на въззивния съд, че ищецът е допринесъл в значителна степен за реализиране на произшествието, е направен след съвкупна преценка на доказателствата относно механизма на произшествието. Като принос, обуславящ намаляване на дължимото обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, е прието несъобразяването от пострадалия на пътната обстановка непосредствено преди инцидента – аварийно спиране на управлявания от него автомобил в лентата за движение на равнинен участък непосредствено след преминаване на надлез в тъмната част на денонощието и непредприемане на незабавни действия за извеждане на авариралия автомобил от пътното платно, за обозначаването му с предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин, за да бъде забелязан навреме от водачите на приближаващите автомобили. Въззивният съд е преценил, че като не е предприел посочените действия, включително като не е дал авариен сигнал за обозначаване на автомобила си в лентата за движение, пострадалият ищец в основна степен е станал причина за реализиране на произшествието, тъй като липсата на обозначение е попречила на другия водач – застрахован в ЗД [фирма] със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, да избегне сблъсъка със спрелия пред него автомобил, а съответно и причиняването на телесни увреждания на ищеца. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен съгласно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД като са взети предвид момента на настъпване на вредите и социално-икономическите условия в страната към този момент, възрастта на ищеца, получените в резултат на произшествието травми /фрактура на лява лъчева кост без дислокация, контузия на носа с охлузване на кожата и контузия на гръдния кош/, продължителността на лечебно – възстановителния период, интензитета на претърпените болки и страдания, както и отсъствието на неблагоприятни последици от травмите. Твърдението в исковата молба за намаление на слуха на ищеца в резултат на получените травматични увреди е счетено за недоказано. В зависимост от извода за съпричиняване на вредоносния резултат определеното като справедливо обезщетение е редуцирано до сумата 1 000 лв., съразмерно на възприетата от въззивната инстанция степен на съпричиняване.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил, че с обжалваната част на въззивното решение съдът се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото : „1. Допуснати ли са нарушения на правилата за движение от двамата водачи – св. П. и пострадалият Д. Д., преди ПТП, както и кои са те, както и наличието на пряката причинна връзка между тях и вредоносния резултат; 2. Относно прилагането на принципа за справедливост при оценяване в пълнота релевантните факти, обуславящи размера на неимуществените вреди, с оглед принципа на справедливост; 3. Анализът на доказателствата, въз основа на които въззивният съд е формирал волята си и е обосновал вътрешното си убеждение при решаването на материалноправния въпрос, както и излагане на мотиви, при което не е анализирал и отчел обективно събраните доказателства, каквито са показанията на разпитаните в съдебното заседание по първоинстанционното гражданско дело свидетели Д. и П., които са очевидци на ПТП, което се е отразило на изграденото вътрешно убеждение на съда по предмета на делото, което е обективирал в решението и мотивите си като елемент към него; 4. Относно размера на присъдените на ответната страна разноски”.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска, когато с въззивното решение е разрешен правен въпрос, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор, и по отношение на който са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Правният въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, а не за правилността на въззивното решение, за обсъждането на доказателствата или за възприемането на фактическата обстановка от страна на съда. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че правилността на въззивното решение не е предмет на производството по чл.288 ГПК и че въпросите, свързани с правилността на решението, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне.
Преценени във връзка с указанията и разясненията в цитираното тълкувателно решение, поставените от касатора въпроси не могат да се квалифицират като правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Във всеки един от въпросите по п.1 – п.3 се съдържа оплакване за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, което е от значение за правилността на решението и не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускането на касационно обжалване. Непосочването на правен въпрос, отговарящ на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол, което прави безпредметно обсъждането на посочената в изложението многобройна съдебна практика.
За изчерпателност, във връзка с доводите за неточно прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се отбележи, че въззивното решение не е постановено в противоречие със задължителната практика в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС. За да се произнесе по размера на обезщетението, въззивният съд е взел предвид всички указани в ППВС № 4/1968 г. общи критерии, имащи значение за принципа за справедливост, и установените по делото специфични факти, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието „справедливост”. Определянето на по-нисък размер на обезщетението не е обусловено от несъобразяване на задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД, а от направения въз основа на доказателствата извод за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец в значителна степен, предпоставяща намаляване на обезщетението до присъдения с решението размер. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не може да проверява правилността на извършената от въззивния съд преценка на доказателствата относно съпричиняването, нито правилността на изводите за наличие на съпричиняване и за неговия размер. Поради това релевираните в изложението процесуални нарушения и нарушения на материалния закон при разрешаване на спора за съпричиняването нямат значение за допускане на касационното обжалване и не се налага обсъждане на представената във връзка с тях съдебна практика.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по гр. д. № 980/2014 г. на Пазарджишки окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението по гр. д. № 1862/2013 г. на Пазарджишки районен съд за отхвърляне на предявения от Д. Д. срещу ЗД [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумата 1 000 лв. до претендираните 20 000 лв.
С касационната жалба и с изложението касаторът е въвел оплаквания за неправилно разрешаване от въззивния съд на въпроса за разноските, дължими на ответника в зависимост от изхода на въззивното производство. В приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс не е предвиден процесуален ред за самостоятелно обжалване на съдебното решение в частта за разноските. При несъгласие с произнасянето на съда по разноските всяка от страните има право да поиска изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК и едва тогава, ако не е удовлетворена от резултата, да обжалва акта на съда по чл.248 ГПК пред по-горната съдебна инстанция. В случая с касационната жалба касаторът оспорва правилността на въззивното решение в частта относно присъдените на ответника разноски за въззивното производство, без преди това да е правил искане за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК. Изложеното дава основание да се приеме, че в частта, с която се обжалва въззивното решение за разноските, касационната жалба има характер на молба по чл.248 ГПК и с оглед на това производството по нея следва да бъде прекратено, като същата бъде изпратена по компетентност на Пазарджишки окръжен съд за разглеждане по реда на чл.248 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 194 от 27.03.2015 г., постановено по в. гр. д. № 980/2014 г. на Пазарджишки окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 776 от 21.10.2014 г. по гр. д. № 1862/2013 г. на Пазарджишки районен съд в частта за отхвърляне на предявения от Д. Г. Д. срещу ЗД [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумата 1 000 лв. до претендираните 20 000 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 2233/2015 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, по отношение на частта от касационната жалба на Д. Г. Д. с вх. № 3738/04.05.2015 г., с която е обжалвано постановеното от Пазарджишки окръжен съд въззивно решение № 194 от 27.03.2015 г. по в. гр. д. № 980/2014 г. в частта за присъдените на ЗД [фирма] разноски, и ИЗПРАЩА жалбата в посочената част на Пазарджишки окръжен съд за разглеждане по реда на чл.248 ГПК като молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :