О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
гр.София, 28.05.2013.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3360 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 11.03.2013г. по гр.д.№ 175/ 2013г., с което ОС Пловдив, като е потвърдил определение от 13.11.2012г. по гр.д.№6044/2011г. на РС Пловдив, е прекратил производството по иска на И. Г. с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Жалбоподателят – И. Г. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде допуснато до касационно обжалване за да бъде отменено.
Ответницата М. П. П., чрез процесуалния си представител, поддържа че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
С искова молба от 01.04.2011г. Е. Г. е поскал да сепризнае за установено по отношение на С. Г. и М. П., че той не им дължи сумата 18 739,14 лева по изп.д.№г. на ЧСИ К. П..
С определение от 13.11.2012г. по гр.д.№6044/2011г. РС Пловдив е прекратил производството по иска като недопустимо. Констатирал е, че в полза на “У. Б.+АД е била издадена Заповед №6871/30.10.2009г. за изпълнение на парично задължение срещу срещу длъжниците С. Г.-кредитополучател, И. Г.-солидарен длъжник и М. П.-поръчител. Установено е, че до тримата са били изпратени призовки за доброволно изпълнение по образуваното изп.д.№г. на ЧСИ К. П. и никой от длъжниците не е възразил в срока по чл.414, ал.1 ГПК, който е изтекъл на 20.04.2010г. Установено е също така, че дългът е изплатен от поръчителя М. П., която е конституирана като взискател на мястото на първоначалния такъв и длъжникът И. Г. е започнал да погасява дългът, след което е предявил процесния иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумите. При така установените обстоятелства по делото съдът е счел, че така предявения иск за недопустим, тъй като ищецът е следвало да направи своите възражения в сроковете и по реда на чл.423 ГПК или като предяви иск по реда на чл.424 ГПК, което той не е сторил.
С обжалваното определение въззивният съд, като е възприел изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на производството по иска на И. Г. с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, е потвърдил същото.
Като е обжалвала определението на въззивния съд жалбоподателят, чрез процесуалния си представител е приложил и съображения за допустимост на касационното производство, но по същество те представляват оплаквания за неправилност на обжалваното определение.
В случая е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се прекратява производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата или са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. В приложеното към жалбата изложение жалбоподателят не посочва какъв правен въпрос от значение за спора е разрешил въззивния съд в обжалваното определение, а се позовава на разпоредбата на чл.281, т.3 ГПК и поддържа, че определението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Както е посочено в т.1 от ТР№1/2009г. ОСГТК на ВКС жалбоподателят трябва да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение/ определение/, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Прието е, че касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, както и че основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, какъвто е конкретния случай, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение от 11.03.2013г. по гр.д.№ 175/ 2013г. на ОС Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: