О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
София, 29.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.03.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 14/2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на А. И. Г. от [населено място] против определение на Софийски градски съд № 15413 от 29.09.2012 год., по ч.гр.д.№ 12394/2012 год., с което по реда на чл.419 ГПК е потвърдено разпореждането на Софийски районен съд за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение, издадена в полза на кредитора [фирма], [населено място] въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК от 31. 01. 2011 год., по гр.д.№ 1256/2011 год., по описа на с.с..
С частната касационна жалба е въведено оплакване за процесуална незаконосъобразност на обжалваното определение, поради липса на редовен от външна страна документ по чл.417, т.2 ГПК.
В подробните си съображения във вр. с твърдяната неправилност на съдебния акт на въззивния съд частният касатор се е позовал както на липсата на легална законова дефиниция на понятието „извлечение от счетоводните книги”, позволяваща изясняване на съдържанието му от възприетото в съдебната практика тълкуване, което въззивният съд не е съобразил, така и на отсъствие на удостоверена с документа предсрочна изискуемост на заявеното от Банката – кредитор негово задължение.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК по отношение на определените като значими за изхода на делото въпроси на процесуалното и материално право, свързани с обхвата на проверката, която съдът извършва в производството по чл.417, т.2 ГПК, данните, които трябва да съдържа извлечението от счетоводните книги на Банката- кредитор и минимално задължителните реквизити на същото, за да е редовен от външна страна документ по чл.417, т.2 ГПК, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, както и условията, при които следва да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 ГПК, във вр. с чл.418 ГПК.
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частна касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следното:
Определението на Софийски градски съд, постановено по реда на чл.419 ГПК, във вр. с чл.418, ал.2 ГПК не е от категорията съдебни актове, за които законодателят е предвидил последващ инстанционен контрол пред ВКС.
Същото няма преграждащ за развитието на заповедното производство ефект, поради което не е прекратително и не попада в хипотезата на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Обстоятелството, че с него, както последователно поддържа в практиката си ВКС, не се дава разрешение и по същество на самото заповедно производство, тъй като то касае изпълнението на вече присъденото именно в това производство вземане, изключва и определянето му като съдебен акт от вида на посочените в т.2 на чл.274, ал.3 ГПК.
Следователно, при липсата на създаден от законодателя процесуален ред за обжалване, поради изчерпателния характер на подлежащите на касационно обжалване въззивни определения, към които процесното не може да бъде отнесено, настоящият частен жалбоподател не разполага и с потестативно процесуално правомощие на частна касационна жалба.
Като необжалваемо определението на Софийски градски съд е влязло в сила от датата на обявяването му по предвидения в ГПК ред и доколкото посочената от въззивния съд в диспозитива му негова обжалваемост не е въведена от закона, като основание за касация, то тя не може да обоснове висящност на касационното производство, поради което е и ирелевантна за последното.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен акт на ВКС, който има единствено констатиращо необжалваемостта на въззивното определeние значение не подлежи на обжалване- арг. от чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Мотивиран от тези съображения, състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на А. И. Г. от [населено място] с вх.№ 10649/ 19.10.2012 год. против постановеното от Софийски градски съд определение № 15413 от 29. 09. 2012 год., по ч.гр.д.№ 12394/2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.