О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
гр. София, 03.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 4532 по описа за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на Н. И. М., В. Б. А. и И. Д. А., чрез пълномощника им адвокат М. С., против определението от 16.05.2014 год. по гр. д. № 2066/2014 год. на ВКС, ІІ г. о., с което е върната касационната им жалба против въззивното решение от 30.10.2013 год. по гр. д. № 6840/2013 год. на Софийски градски съд и производството пред касационната инстанция е прекратено.
Жалбоподателите поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, като считат, че въпросът за цената на иска не е бил поставян пред тях с оглед качеството им на ответници по иска. Освен това- реалната стойност на имота е значително по-висока от данъчната му оценка с оглед местоположението му, позовавайки се на общоизвестност на този факт, както и на обстоятелството, че в имота съществува сграда в режим на търпимост и съответна инфраструктура, което не е отчетено при определяне цената на иска.
Поставено е и особено искане за спиране на настоящето производство и отправяне на преюдициално запитване до съда на ЕО за тълкуване по приложимостта и транспонирането на чл. 17 и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, неразделна част от ДЕО във връзка с въпроса за защита правата на гражданите, вкл. и правото на собственост, която се ограничава с приложението на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Поддържа се, че в случая процедурата е задължителна, на основание чл. 629, ал. 3 ГПК.
Жалбоподателите искат отмяна на обжалваното определение на предходния състав на ВКС, с произнасяне по въпроса за допустимостта на касационното обжалване при приложение на критериите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Претендират и разноските по делото.
Ответниците по частната жалба, чрез адв. Др. Д., оспорват частната жалба като неоснователна по съображения в представения писмен отговор.
Върховният касационен съд в настоящият си състав, като взе предвид доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо. Същото е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК поради което и доводите за приложение на чл. 280, ал. 1 ГПК са неотносими.
Не са налице предпоставките по чл. 628 ГПК за отправяне на запитване до Съда на Европейските общности по посочените от жалбоподателите въпроси относно тълкуване на сочените разпоредби от Хартата на основните права на ЕС, тъй като същите не са от значение за правилното решаване на делото, което е с предмет приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК, т. е. уреден от процесуалния закон въпрос по процедура, а не по приложение на разпоредба от правото на ЕС. Редът за разглеждане и решаване на частните жалби против определение, с което е прието за недопустимо касационно обжалване на въззивно решение с цена под предвидения от закона размер, е предмет на регламентация в ГПК, поради което и искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Предходният състав на ВКС е констатирал, че подадената от настоящите жалбоподатели в срок касационна жалба против въззивното решение по делото е недопустима, поради цената на иска, по който е постановено решението, под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК размер от 5 000 лв. Обосновал е извода си с представеното удостоверение за данъчната оценка на имота и приложимия закон за определяне на цената на иска – чл. 69, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК, възлизаща на сумата 3 250 лв.
Определението за връщане на касационната жалба при условията на иззета от ВКС компетеност е правилно и следва да се потвърди.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК предвижда обективен критерий, изключващ касационното обжалване на въззивно решение при цена на иска до 5 000 лв. Цената на иска се определя на основание чл. 69 ГПК към момента на предявяването на иска, и се посочва от ищеца, като законът предвижда и крайния момент, до който ответникът може да повдигне въпрос за цената на иска. Това, че последното не е сторено от ответниците, сега жалбоподатели, не може да доведе до основателност на доводите им, че не са били уведомени за определената цена на иска. Последната е предмет на регулиране с императивни разпоредби в закона и упражняването на предвидените в него процесуални действия за защита интересите на страната зависи от нейната воля. Дали ще повдигне спор относно цената на иска или не, зависи от ответника, с оглед неговия интерес, и поради пропускането на срока за тази възможност, спорът по определяне на цената на иска е преклудиран. Без значение са последващи изменения в данъчната оценка на имота, както неоснователно се поддържа в жалбата, тъй като спорът за цената на иска е преклудиран след първото по делото съдебно заседание и не може да бъде повдиган по почин на една от страните, с цел преодоляване недопустимостта на касационното обжалване поради цена на иска под предвидения размер от 5 000 лв.
Поради тези съображения определението на предходния състав на касационния съд, с което е върнал подадената касационна жалба против решението с цена на иска под 5 000 лв. е правилно и в съответствие с чл. 286, ал. 1, т. 3, във вр. с 280, ал. 2 ГПК. Последното следва да се потвърди, а с оглед този изход на делото жалбоподателите следва да заплатят на ответника Л. Л. Я. поисканите с представения списък и направени от него разноски в размер на 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение по приложения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 93 от 16.05.2014 год. по гр. д. № 2066/2014 год. на ВКС, ІІ г. о., с което е върната касационната жалба на Н. И. М., В. Б. А. и И. Д. А., чрез пълномощника им адвокат М. С..
Оставя без уважение искането им за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности.
Осъжда Н. И. М., В. Б. А. и И. Д. А. със съдебен адрес [населено място], район „К. село”, [улица], ет. 1, ап. 1 да заплатят на Л. Л. Я. от [населено място], кв. В., с посочен по делото съдебен адрес – С., [улица], ет. 3, ап. 7 направените в настоящето производство разноски в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: