О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
София 03.05.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на втори май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 157 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Р. Л. срещу определение № 293 от 27.12.11г. по гр.дело № 871/11г.на Върховен касационен съд,състав на ІV г.о.,с което му е отказано предоставянето на правна помощ чрез осигуряване на безплатна адвокатска защита във връзка с частната му жалба вх.№ 9505/31.10.11г.на ВКС,ІV г.о.
Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като взе предвид данните по делото,приема следното
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на правна помощ съгласно чл. 23, ал.4 ЗПП, тъй като молителят е представил данни само за част от посочените в закона обстоятелства – семейно положение,здравословно състояние,възраст и частично относно доходи, но не е представил декларация за имущественото си състояние,което обуславя невъзможност за формиране на извод,че той няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно съставът на ІV г.о. е приел, че след като жалбоподателят не е посочил основанията за предоставяне на правна помощ по смисъла на чл. 23 ал.4 ЗПП – да представи декларация за имотно състояние, молбата му следва да бъде отхвърлена.
Предоставянето на правна помощ по Закона за правната помощ е предвидено и в случаите, когато страна по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, желае да има адвокат и интересите на правосъдието изискват това – чл. 23, ал. 2 ЗПП. Преценката на това се прави въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи за липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, както и депозиране на декларация за тези обстоятелства. Както правилно е прието в обжалваното определение, молителят не е представил декларация за имущественото си състояние, за да бъде извършена преценка налице ли са изискванията на закона за предоставяне на правна помощ. т. е. съдът може да се произнесе по искането за предоставяне на правна помощ при наличие на условията на чл. 23, ал. 4 ЗПП и след като молителят не е представил необходимите доказателства по смисъла на този законов текст, правилно с обжалваното определение му е отказана правна помощ. Фактът, че жалбоподателят е с трайно намалена работоспособност е недостатъчен сам по себе си да обоснове липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, за да му бъде предоставена безплатна правна помощ по ЗПП.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 293 от 27.12.11г.,постановено по гр.дело № 871/11г.на Върховния касационен съд,състав на ІV г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.