О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
София, 30.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №2082/2018 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК
Образувано е по частна жалба на К. Х., датски гражданин и Ч. Г. Д. Х., гражданка на Обединеното Кралство чрез адв С. Х. от АК С. срещу въззивно определение № 129 от 20.03.2018г по в. гр.дело № 132/2018г на Пловдивски апелативен съд ,с което след отмяна на определение №43/07.01.2018г по гр.д № 37/2017г на ОС Смолян, производството по делото с предмет предявени парични искове срещу А. М. Д. Херцог –Д. ,гражданка на Обединеното Кралство е прекратено поради липса на международна компетентност на българския съд. Въззивният съд приел довода на ответницата жалбоподателите,че отводът й за липса на международна компетентност е основателен ,тъй като нейното местоживеене не е на посочения от ищците неин адрес в България,ищците също нямат обичайно местоживеене в Р. България, а делото попада в териториалния, времеви и предметен обхват на Регламент /ЕО/1215/2012г. на Европейския Парламент и на Съвета от 12.12.2012г., съгласно чл. 4.1 на който международна компетентност на сезирания български съд не се обосновава , нито е налице при съблюдаване на правилата за специална компетентност по раздели 2-7 на Регламента , съгласно чл. 5 на същия и даденото в чл.7 тълкуване, кое е мястото на изпълнение на задължението ,ако делото е свързано с договор. Въззивният е изтъкнал , че главният иск е на договорно основание – за изпълнение на задължение за връщане на предоставени за временно ползване парични средства (заем), преведени по банкова сметка на ответницата в Р. България при липса на твърдение страните да са уговорили място на изпълнение на задължението за връщане, а евентуалният иск е за връщане на дадената сума при начална липса на основание с твърдение , че имущественото разместване (неоснователно обогатяване) било настъпило в Р. България.Спорът не е потребителски по смисъла на РазделІV от Регламента. За определяне на международната компетентност при договори за заем въззивният съд е изтъкнал като приложимо разрешението на СЕС от 15.06.2017г по дело С-249/16/2017 ;С277/21 относно договора за кредит и в тази връзка е подчертал , че обичайното местоживеене на заемодателите в случая също не е в Р.България.
В касационната частна жалба се съдържа оплакване за незаконосъобразно преграждане по-нататъшното развитие на делото пред сезирания съд. Според защитата , изтъкнатото решение на СЕС по преюдициално запитване е неприложимо, тъй като се отнася до предоставяне на кредит от кредита институция , срещу възнаграждение и поради това случаят е бил привързан към понятието „услуга” по см. на чл.7,т.1 б. „б” от Регламент /ЕО/1215/2012г.При заемът средствата не са предоставени срещу възнаграждение и не може да се счита ,че критерият е същия, освен това не е оценен факта , че освен на договорно основание искът е предявен и на извъндоговорно – неоснователно обогатяване Касае се за неуредена в Регламент /ЕО/1215/2012г хипотеза и поради това КМЧП е следвало да намери приложение , докато въззивният съд прима обратното .
В изложение се сочи основание по чл. 280, ал.1 т.2 и т.3 от ГПК по три формулирани процесуалноправни въпроса, разрешени в противоречие с акт на СЕС по прилагането на Регламент /ЕО/1215/2012г. Противоречие по чл.280 ал.1 т.2, предл. второ ГПК се изтъква по въпрос: тълкуването на чл. 7,т.1 от регламента , съдържащо се в решение на Съда на ЕС от 15.06.2017г по дело С-249/16/2017 ;С277/21 по преюдициално запитване на Върховния съд на А. ,във връзка с конкретна хипотеза , разгледана в решението –предоставяне на кредит от кредитна институция ,приложимо ли е в случай на договор за заем между физически лица . Сочи се непрпавилното приравняване и отнасяне на настоящия случай към тълкуването на СЕС по договорите за кредит с кредитна институтция , относно местоизпълнението им по чл. 7.1) б ) като случай на предоставяне на услуги , обосноваващо по изключение компетентността на съд в държава членка по седалището на кредитната институция.
Основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК,обосновано с липсата на формирана задължителна съдебна практика,се изтъква по въпросите 1.Има ли КМЧП субсидиарно приложение за неуредените в регламента случаи ,при преценка за наличие на международна компетентност на българския съд . 2 .При липса в Регламента на изрична уредба за международна компетентност по искове за неоснователно обогатяване ,следва ли да се приложи по аналогия разрешението на чл. 7,ал.1 б.”а” от Регламента относно международната компетентност при искове за непозволени увреждане.
Постъпил е отговор от А. М. Д. Херцог –Д. чрез пълномощник адв. М. М.. Трите формулирани въпроса не са от значение за изхода на делото Отговорът на първия въпрос ,за субсидиарното прилагане на КМЧП се съдържа в чл. 69 от Регламент (ЕС)1215/2012г.,като в публикувания в тази връзка списък за Р. България (чл. 76,§2) са и разпоредбите на чл.4 ,ал.1, ал.2 КМЧП.Освен това,КМЧП не урежда специална международна компетентност на българския съд при неоснователно обогатяване и в случая няма свързващ фактор , който при възражение на ответницата да обоснове компетентност на сезирания български съд. Претендира разноски ,прилага списък
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане , съображенията за което са следните :
Въпросът следва ли тълкуването на чл. 7.1) б) от Регламента в решение на СЕС от 15.06.2017г по дело С-249/16/2017 ; С277/21 относно договорите за кредит с кредитна институтция като случай на предоставяне на услуги с оглед местоизпълнението им , обосноваващо компетентността на съд в държава членка по изключение, няма да доведе до други решаващи изводи по въпроса компетентен ли е именно сезираният български съд да разгледа иска , тъй като местоизпълнението на договора за заем не би могло да обоснове тази компетентност – нито съгласно водещото правило на чл. 4.1 от Регламента, нито предвид изключениета в чл.7.1 на същия. Паричните задължения са носими и местоизпълението за връщане на дадени в заем парични средства не е там,където е банковата сметка от получателя.Ако тълкуването в решение на СЕС от 15.06.2017г по дело С-249/16/2017 ;С277/21 дава насока при заемите между физически лица, както е приел въззивния съд, касае се само за едно допълнително съображение, изключващо компетентността на сезирания български съд, а основното съображение е,че не е налице основание за прилагане на изключение от правилото,което също не сочи българския съд като международно компетентен .
Същото съображение ,а именно че отговорът на въпроса няма да доведе до друг извод относно международната компетентност , следва да се изтъкне и във връзка с формулирания въпрос основаващ се на „празнота” в Регламента относно исковете за неоснователно обогатяване. Такава празнота няма за искове, чиято правна природа, или предмет не е определена в изключенията за специална компетентност ,тъй като за тях се прилага правилото и искът срещу ответницата , гражданин на държава – членка, следва да се предяви пред съда по нейното местоживеене.Следва да се изтъкне водещото съображение на Европейския Парламент и на Съвета в §15 ,16 от уводната част на Регламента,че освен няколко ясно определени случаи ,когато предметът на спора или автономията на страните обосновава различен свързващ фактор, предвидимостта изисква да се следва правилото че компетентността се основава на местоживеенето на ответника.Аналогия между неоснователното обогатяване и непозволеното увреждане , или квазиделиктите не може да се прави по причини, еднозначно изяснени в общностното правно пространство и практиката на СЕС. Дерогациите от принципа за компетентност по местоживеене на ответника представляват изключения и се тълкуват стриктно(реш. на СЕС от 31.01.2018г по делоС-106/17, реш. на СЕС от 17.06.1992г по дело С-26/91, реш. на СЕС от 17.09.2009г по дело С-347/2008г и др.) Следва да се добави , че евентуално посочено основание на иска неоснователно обогатяване, в частност за връщане на даденото като получено без основание,е предявено не въз основа на твърденията на ищците, които сезирайки съда са поддържали наличие на договорно основание за вземането си, а за случай на възражения от ответницата за юридическо несъществуване на договор като основание за имущественото разместване. Поради това евентуалното позоваване на неоснователно обогатяване в исковата молба,освен че не покрива никое от изключенията за специална компетентност по Раздел 2 от Регламента ,не би могло да се възприеме като главен предмет на производството по смисъла на приложимия правен източник и практиката на СЕС по неговото тълкуване.
Не е налице и основанието по чл. 280 ал.1т.3 ГПК по въпроса за субсидиарното прилагане на КМЧП за искове в обхвата на Регламента,по която въпрос е даден последователен и ясен отговор в практиката на Върховен касационен съд.Съгласно Решение № 248/2012г по гр.д. №241 по описа за 2012 година ІІ г.о на ВКС нормативната уредба на признаване и допускане до изпълнение на чуждестранни съдебни решения и други актове след 01.01.2007 г. в Р.България е обособена в четири групи актове , които са действащо право в следата зависимост : 1. актове в системата на Европейския съюз, които са с предимство пред българските съдилища по отношение на урежданата от тях материя и между тях са общностните актове като Регламент на ЕО/Р/ 44/2001 г., Р 2201/03 г. и Р 805/04 г., Р 1346/00 г. и Р 1896/06 г. и Р 4/09 г.,Р 1215/2012г. (чл.56 от Договора за създаване на Европейската общност)2 .Други международни актове – многостранни, като Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни решения от 1958 г. и двустранни (Договори за правна помощ) 3. Закони, съдържащи специални норми за признаване и допускане на изпълнение на чуждестранни решения (глава петдесет и седма на Гражданския процесуален кодекс) и 4.Обща вътрешноправна уредба – текстовете на чл.117-124 КМЧП,която уредба има субсидиарен характер , както е посочено в Решение № 101 от 9.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 919/2009 г., III г.о.,ГК.
Не е поставен правен въпрос , обуславящ за изводите на съда в решаваща за изхода на делото насока и касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Следва да се присъдят разноски за адвокатска защита и представителство в полза на ответницата по частната жалба А. М. Д. Херцог –Д., установени в размер на 5200 лева .
По изложените съображения, ВКС ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 129 от 20.03.2018г по в. гр.дело № 132/2018г на Пловдивски апелативен съд
Осъжда К. Х., датски гражданин и Ч. Г. Д. Х., гражданка на Обединеното Кралство да заплатят на А. М. Д. Херцог –Д. ,гражданка на Обединеното Кралство сумата 5200 лева разноски в насотящето производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.