О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
[населено място], 31.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на девети май , през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 758 по описа за две хиляди и седемнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. Б. против решение № 2270/01.12.2016 г. по т.д.№ 4159/2016 год. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е отменено решение № 1123/ 24.06.2016 год. по т.д.№ 2490 / 2015 год. на Софийски градски съд, в частта му за определяне начална дата на неплатежоспособността на [фирма] – 31.12.2011 год., като е определена за такава датата 31.12.2014 година. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита,че събраните по делото доказателства не са отчетени в тяхната съвкупност – конкретно допълнителното заключение на икономическата експертиза, като част от изводите на съда са немотивирани съобразно съдържанието на същото това доказателство,относно имущественото състояние на ответника. Неверен,като неподкрепен от доказателства по делото, страната намира извода на съда, че и след 31.12.2011 год. и до 31.12.2014 год.,длъжникът е продължил да изпълнява задълженията си към всички кредитори. Липсата на плащане към всички кредитори, ведно с изводите на допълнителната икономическа експертиза, установяваща за същия период коефициенти на ликвидност под единица, касаторът намира достатъчно за обосноваване приетата от първоинстанционния съд начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2011 г.. Нещо повече, достатъчни според касатора са безспорно установените, при съобразяване на собствените му вземания като краткосрочни такива, коефициенти на обща ликвидност, значително под единица за целия период 2011 г.– 2014 г. / 2011 г. – 0,5599, 2012 г. – 0,7853, 2013 г. – 0,3400 и 2014 г. – 0,0171 /, установени от допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Счита, че постановеното решение не е в противоречие с цитираната от касатора, в обосноваване на допълнителните селективни критерии, задължителна за въззивна инстанция съдебна практика, а напротив – точно я възпроизвежда.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по промяна началната дата на неплатежоспособност, възприемайки за такава 31.12.2014 год.,вместо 31.12.2011 г., въззивният съд е възприел за установена фактическа обстановка, кореспондираща единствено на установеното от първата съдебно-икономическа експертиза, която при това е посочила, че вземанията на ищеца , както и на [фирма] към длъжника – ответник , неправилно са били осчетоводени като дългосрочни. Именно като дългосрочни,обаче, те са съобразявани при определяне коефициентите за ликвидност , финансова автономност , задлъжнялост и рентабилност, според същото това първо експертно заключение. Фактическата обстановка не отразява установеност относно моментите на изискуемост на задължения на ответника към други кредитори, вкл. към единствено упоменатия / извън ищеца и [фирма] / – [фирма], спрямо който обаче съдът е установил неиздълженост на ответника. В правните си изводи по същество, въззивният съд, формално упоменавайки и допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза, е приел за установено непогасяване задълженията към ищеца – по два договора за заем с инвестиционна за дружеството – ответник цел, както и към други кредитори. Обстоятелства към кой момент, с оглед установяване „ спиране на плащанията „ е настъпила изискуемостта на непогасените задължения, отделно неконкретизирани досежно кредитори по същите , въззивният съд не е изложил. Съдът изрично е посочил, че „за всички проверени години / 2011г. – 2014г. / – предмет на счетоводен анализ , отрицателните стойности на коефициентите за обща, бърза и незабавна ликвидност, като водещи икономически показатели, характеризиращи способността на дружеството да изплаща текущите си задължения към кредиторите си, обосновават извода, че дружеството не може да покрие текущите си задължения „ . Паралелно са коментирани и ниската степен на финансова автономност и висока степен на задлъжнялост ,в аспект на трайни финансови затруднения.Следователно, въпреки коментара на изводите на първото експертно заключение,в изложението на фактическата обстановка, по същество са съобразени данните в допълнителното заключение, като установяващи невъзможност за покриване на текущи задължения за целия проверяван период / първото експертно заключение не дава отрицателни стойности за 2012 г. и 2013 г. /. Съдът действително е посочил , че факта на спиране на плащанията не е достатъчен за определяне началната дата на неплатежоспособност , а относимо е установяването като причина за неплащането обективното икономическо състояние на търговеца.Съдът е счел за неправилен извода на първоинстанционния съд за спрени плащания, приемайки за установено, че и след 31.12.2011 год. длъжникът е продължил да изпълнява задълженията си към останалите кредитори и едва към края на 2014 год.краткотрайните активи с които е разполагал са били недостатъчни за покриване на текущите му задължения, респ. е налице спиране на плащанията, обосновавайки противоречив на преждеизложения извод , че трайната невъзможност на ответника да покрива задълженията си е настъпила едва към този момент. Както се посочи по-горе , коментар на доказателства за надлежно изпълнение към всички кредитори с изискуеми за периода 2011г. -2014 г. вземания, въззивното решение ,вкл. с препращане към конкретни доказателства в този смисъл , не съдържа.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът е формулирал следните въпроси : 1/Задължена ли е въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си относно предмета на спора ? – обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – поради противоречие на въззивното с решение № 37 по гр.д. № 241/ 2011 год. на І г.о. и 2/ Какви са критериите по които се определя началната дата на неплатежоспособност и конкретно преценката на цялостното икономическо състояние на предприятието длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност / задлъжнялост ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие на въззивното с решение № 80 по т.д.№ 1565/2014 год. на І т.о. на ВКС. Общо е посочено за относимо и решение № 13 по т.д.№ 2423/2014 год. на ІІ т.о. на ВКС, без да е приложено към изложението. Служебната проверка на състава установи постановено под същия номер – т.д. № 2423/ 2014 год., но на І т.о. на ВКС – определение по чл.288 ГПК, за недопускане на касационното обжалване.
Първият от въпросите е предопределен от довода на касатора, че при произнасянето си съдът не е съобразил заключението на допълнителната икономическа експертиза.Действително,фактическата обстановка не възпроизвежда данни от същото, но както се посочи по-горе, част от правните изводи кореспондират с данните относно коефициентите за ликвидност на дружеството на ответника , установени от допълнителното заключение, както и същото се упоменава от съда изрично. Следователно и доколкото друг пропуск досежно съобразимите при произнасянето доказателства страната не е релевирала,въпросът не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Доколко правилно съдът е възприел и интерпретирал изводите на допълнителната икономическа експертиза е въпрос по правилността на решението, чиято преценка не е предмет на настоящата фаза на производството.
Вторият от въпросите, в първата си част – относно критериите за определяне началната дата на неплатежоспособност – удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК – включен е в предмета на спора и обуславя решаващият извод на съда относно определяне конкретната дата на неплатежоспособност, като е формулиран и конкретен касационен довод с релевантно към въпроса съдържание. В останалата си част въпросът не кореспондира на такъв касационен довод,доколкото касаторът не твърди, че съдът при установяване икономическото състояние на длъжника е съобразявал неотносими по вид коефициенти или неотносими към начина на установяване платежоспособността на търговеца средства и факти. Обоснован е и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – с решение № 80 т.д.№ 1565/2014 год. на І т.о. на ВКС. Налице е противоречие между въззивното и така посоченото решение, постановено по реда на чл.290 ГПК , предвид мотивиране, за целия разследван период, т.е. и за 2012 г. и 2013 г. – установеност на имуществено състояние на длъжника, като сочещо неспособност да посреща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи , при безспорност на факта за спрени плащания към ищеца, а от друга страна – липса на установени факти относно изискуемостта и издълженост към моментите на същата , в рамките на анализирания период, спрямо останалите, но безспорно налични , кредитори на ответното дружество.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2270/01.12.2016 г. по т.д.№ 4159/2016 год. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора С. Б., в едноседмичен срок от уведомяването, да представи доказателство за платена по сметка на Върховен касационен съд, държавна такса в размер на 125 лева.
След представяне на доказателство за плащането или изтичане на срока,делото да се докладва на Председателя на І т.о. на ВКС – за насрочване или на състава – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :