3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
С., 05.03.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 474 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. ДП ТП „Д. В. – Студена”, [населено място], общ. П., подадена чрез адвокат Т. Ш. срещу въззивно решение № 240 от 1.10.2013 год. по гр.д. № 477/2013 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е отменено решението на Пернишкия районен съд от 9.05.2013 г. по гр.д. № 937/2013 г., постановено e друго, с което са уважени предявените от П. Й. П. срещу жалбоподателя искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ- за отмяна заповед за уволнение № 23 от 14.12.2012 г., за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност “горски надзирател”, и присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 4469.04 лв., както и в частта, с която дружеството е осъдено да му заплати направените по делото разноски.
В приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос: може ли съдът да преценява основанието за прекратяване на трудовото правоотношение извън рамките на изложените факти и обстоятелства в предизвестието и уволнителната заповед, и длъжен ли е работодателят да доказва отсъствието на други основания за прекратява на трудовото правоотношение, след като в предизвестието е посочено само едно, в конкретния случай това по чл.328, ал.1, т.6 КТ. Поддържа се, че даденото разрешение е в противоречие с задължителната съдебна практика. Приложени са решения на състави на ВКС.
Ответникът по касационната жалба П. Й. П. чрез пълномощника си адвокат Й. Й. в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да уважи предявените от П. Й. П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, Пернишкият окръжен съд е приел, че приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правотношение по чл.328, ал.1, т.6 КТ не съответства на действителното фактическо основание, поради което е незаконосъобразно. Изложил е съображения, че към момента на връчване на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение в действащото длъжностно разписание не е съществувала заеманата от ищеца длъжност „горски надзирател”, а по делото липсват данни да е бил преназначен на друга фигурираща в разписанието длъжност. По тези съображения е приел, че не е налице посоченото в заповедта основание, а че е било извършено съкращение в щата на длъжността на ищеца.
При тези изводи на въззивния съд, формулираният от жалбоподателя правен въпрос – в правомощията на съда ли е да преценява основанието за прекратяване на трудовото правоотношение извън рамките на изложените факти и обстоятелства в предизвестието и уволнителната заповед, и длъжен ли е работодателят да доказва отсъствието на други основания за прекратява на трудовото правоотношение, след като в предизвестието е посочено само едно, в конкретния случай това по чл.328, ал.1, т.6 КТ. не обуславя въззивното решение. В. съд не е основал акта си на това, налице ли е съкращение в щата. Той е приел, че със заповедта трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ от длъжността „горски надзирател”, каквато по действащото към този момент щатно разписание не е съществувала. Следователно, въззивният съд преценявайки законността на посоченото в заповедта основание е стигнал до извода, че то не е налице, тъй като длъжността от която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца не съществува. Поставеният от жалбоподателя въпрос е без значение за крайния изход от спора. По такъв въпрос касационно обжалване не може да се допусне, съгласно ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Останалите развити в изложението доводи не подлежат на обсъждане в настоящето производство. По реда на чл.288 ГПК съдът проверява единствено правните разрешения от въззивния съд и то само доколкото жалбоподателят е посочил конкретен въпрос, по който тези разрешения са в противоречие с практиката на ВКС, противоречат на практиката на съдилищата или са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Всякакви други нарушения в производството пред въззивния съд могат да бъдат разглеждани като касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, не и като основания за допускане на касационното обжалване.
При този изход на делото на ответника следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 600 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 240 от 1.10.2013 г. по гр.д. № 477/2013 г. на Пернишкия окръжен съд.
Осъжда Ю. ДП ТП „В.-Студена”, [населено място], обл. Пернишка да заплати на П. Й. П. със съдебен адрес : [населено място] , [улица], адвокат Й. П. Й. направените разноски за касационното производство в размер на 600 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: