ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 331
София, 07. март 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1229 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Търговищкия окръжен съд от 23.08.2012 г. по гр.д. № 210/2012, с което е отменено частично решението на Търговищкия районен съд от 28.05.2012 г. по гр.д. № 170/2012, като са уважени предявените искове за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът Н. К. Н., извършващ търговия под фирмата [фирма], С., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси ползва ли се със синдикална защита работник, който не членува в синдикална организация и за дължимостта на обезщетения поради неспазен срок на предизвестие и незаконност на уволнението, когато преди уволнението работникът е предложил прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, първият от които е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а последните два имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата С. И. К., представлявана от адв. Й. Й. от Т. я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси са неясни, а въззивното решение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника по безсрочен трудов договор. На 07.12.2011 г. тя е предложила трудовото правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие, но на следващия ден ответникът й е връчил заповед № 11091/08.12.2011 на основание чл. 326, ал. 2 КТ.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като първият правен въпрос не обуславя решението по делото, а последните два нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената практика, че обезщетенията по КТ се дължат според основанието, на което е прекратен трудовия договор.
Ответницата по жалбата С. И. К. не претендира разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Търговищкия окръжен съд от 23.08.2012 г. по гр.д. № 210/2012.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.