2
определение по гр.д.№ 1220 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
[населено място], 08.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 1220 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 125 от 14.05.2010 г. по в.гр.д.№ 145 от 2010 г. на Л. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 24 от 12.02.2010 г. по гр.д.№ 957 от 2009 г. на Т. районен съд за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу И. К. Ф. и И. И. Ф. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 72309.504.679, находящ се в[населено място], [община], [улица] с площ от 2662 кв.м., заедно с всички постройки в него: сграда № 72309.504.679.1 със застроена площ от 199 кв.м. на един етаж, сграда № 72309.504.679.2 със застроена площ от 112 кв.м. на два етажа, сграда № 72309.504.679.3 със застроена площ от 241 кв.м. на един етаж, сграда № 72309.504.679.4 със застроена площ от 51 кв.м. на един етаж, сграда № 72309.504.679.5 със застроена площ от 53 кв.м. на един етаж, сграда № 72309.504.679.6 със застроена площ от 9 кв.м.- за енергопроизводство, сграда № 72309.504.679.7 със застроена площ от 151 кв.м. на един етаж и сграда № 72309.504.679.8 със застроена площ от 17 кв.м.
В касационната жалба се твърди, че решението на Л. окръжен съд е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че решението противоречи на незадължителната практика на ВКС по въпроса как се определя дела на съдружник, който напуска ООД. Освен това, касаторът счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси: 1. Дали разделителен протокол, подписан от двамата съдружници в едно ООД, при напускане на единия от тях представлява „друг начин предвиден в закон” по смисъла на чл.77 от ЗС за придобиване на право на собственост върху недвижим имот, 2. Дали решение на ОС на съдружници в ООД, в което се определя дружествения дял на напускащия съдружник, може да е основание за установяване на добросъвестно владение върху недвижим имот, 3. Има ли сила на присъдено нещо решение, постановено в охранително /регистърно/ производство.
В писмен отговор ответниците по жалбата И. К. Ф. и И. И. Ф. оспорват същата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за охвърляне на предявения иск за собственост, въззивният съд е приел, че ответникът И. Ф. е придобил правото на собственост върху процесният недвижим имот след напускането му като съдружник от ищцовото [фирма] на основание договореността, постигната в разделителния протокол от 01.04.2000 г. и вписаното в съда намаление на капитала на дружеството, които по същество били друг начин, предвиден в закона по смисъла на чл.77 от ЗС за придобиване на право на собственост върху недвижим имот.
С оглед тези мотиви на съда за отхвърляне на иска, поставените от касатора два въпроса /дали разделителен протокол, подписан от двамата съдружници в едно ООД, при напускане на единия от тях представлява „друг начин, определен в закона” по смисъла на чл.77 от ЗС за придобиване на право на собственост върху недвижим имот и дали решение на ОС на съдружници в ООД, в което се определя дружествения дял на напускащия съдружник, може да е основание за установяване на добросъвестно владение върху недвижим имот/ са от съществено значение за правилното решаване на делото. Решаването на тези въпроси е свързано с тълкуването на нормите на чл.77 от ЗС и на чл.125 и чл.127 от ТЗ в конкретната хипотеза, по която няма съдебна практика. Поради това е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Л. окръжен съд.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 125 от 14.05.2010 г. по в.гр.д.№ 145 от 2010 г. на Л. окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касатора [фирма] да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 115 лв. /сто и петнадесет лева/.
УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
Делото да се докладва след изтичане на горепосочения срок за насрочване в открито съдебно заседание или евентуално за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.