3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
гр. София, 08.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2245 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Г. Л. И. от [населено място], с изложение на основанията за допускане на касационното обжалване подписано от адв. Р. Д., против определение № 849 от 14 януари 2014 г., постановено по ч.гр.д. № 11914 по описа на Софийския градски съд за 2013 г., с което е потвърдено определение № 182 от 29 май 2008 г., постановено по гр.д. № 19278 по описа на районния съд в гр. София за 2006 г. за прекратяване производството по делото поради сливане на качеството на ищец и ответник на ответника по предявения иск Л. И..
В жалбата се поддържа неправилност на обжалваното определение предвид непроизнасянето със съдебно определение към момента на подаване на молбата на частния жалбоподател от 14 ноември 2007 г., което е препятствало участието му в процеса и защитата на правата му като купувач по предварителен договор между него и покойната ищца. Твърди се, че до установяване на наследниците на А. Ш. и постановяване на определение на прекратяване/продължаване на делото, частният жалбоподател не е имал възможност да установи своето процесуално качество и да упражни правата си като трето заинтересовано лице – ищец срещу ответника Л. И.. В допълнителна молба, имаща характер на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи, че е налице основанието за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като при прекратяване на делото въззивният съд не е взел предвид всички обстоятелства и правото на жалбоподателя да встъпи в процеса срещу наследника Л. И., който е слял в себе си качествата на ищец и ответник. Твърди се, че жалбоподателят е заявил искането си да встъпи като ищец в процеса с оглед установяване на правата му като купувач на процесния имот по предварителен договор, поради което процесът е следвало да бъде продължен с негово участие срещу ответниците. Поддържаното противоречие със съдебната практика е основано на разрешенията на ВКС в ТР № 1 от 17 юли 2001 г., ОСГК, решение на ВС и решения и определение на ВКС.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приема, че въпреки допуснатото процесуално нарушение от страна на първата инстанция (съдът е пропуснал да се произнесе по направеното от Г. И. искане за встъпване в процеса, а е бил длъжен да стори това още преди прекратяването на производството), изводът на съда за недопустимост на процеса е правилен, тъй като са слети процесуалните качества на ищец и ответник. Посочено е, че след смъртта на ищцата А. Ш., жалбоподателят Г. И. по принцип е лишен от процесуалната възможност да встъпи в производството, тъй като не е неин правоприемник – към момента на смъртта й той не е бил страна в процеса, а облигационното правоотношение, на което той основава правата си (предварителен договор между него и ищцата) не създава процесуално правоприемство между двамата, поради което, дори и да има практически правен интерес от упражняване на процесуалните права на ищцата, И. не е могъл да ги упражни чрез исканото от него встъпване в процеса.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като частният жалбоподател е пропуснал да заяви общото основание за допускане на касационното обжалване.
От посоченото в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване е видно само, че жалбоподателят твърди липса на преценка на всички обстоятелства по делото във връзка с твърдяното от него право да встъпи в процеса. Противно на поддържаната теза, съдът е изложил своите съображения защо приема, че избраният път за защита от страна на частния жалбоподател на правата му не може да доведе до продължаване на процеса чрез заместване на починалата ищца. В обжалваното определение съдът е заключил, че облигационното отношение между него и ищцата не го прави неин правоприемник нито по завещание, нито по закон. По това решаващо заключение на въззивния съд не е поставен правен въпрос съобразно критериите, обвързващо посочени от ОСГТК в ТР № 1/2009 г., т. 1, поради което касационното обжалване не следва да бъде допускано, а преценката на посочената от частния жалбоподател съдебна практика е ненужна.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 849 от 14 януари 2014 г., постановено по ч.гр.д. № 11914 по описа на Софийския градски съд за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: