ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 331
София, 03.04.2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на втори април 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4924 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Благоевградския окръжен съд от 17.06.2008 г. по гр.д. № 213/2008, с което е потвърдено решението на Санданския районен съд от 28.12.2007 г. по гр.д. № 251/2007, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.
Недоволна от решението е касаторката Н. Д. Ц., представлявана от адв. Д от БАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за възможността в производствата по възстановяване на земеделски земи правото на собственост да се доказва със свидетелски показания.
Становището на ответника по жалбата ОСЗ, С. не взема сатновище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване на решението не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият процесуалноправен въпрос е съществен – има значение за правото на защита, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не са представени писмени доказателства, които да правят вероятно съществуването на претендираното право на собственост, а доказването му само с декларация и свидетелски показания е недопустимо.
По въпроса за възможността в производството по иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ претендираното право на собственост да бъде доказано с декларация и свидетелски показания съществува трайно установена съдебна практика, че това е недопустимо след изменението на чл. 11, ал. 2 със ЗИД ЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 13/2007, когато законодателят въведе изрична забрана за това. Доказването на правото на собственост в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ продължава да е облекчено, тъй като са допустими всякакви писмени доказателства (официални и частни документи), които макар и да не са „документ за собственост“, удостоверяват непряко, че правото на собственост е съществувало; но то не е така облекчено, както при подаване на заявлението за възстановяване в установения от закона срок пред поземлената комисия.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд от 17.06.2008 г. по гр.д. № 213/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.