О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
гр.София, 23.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 94 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д. срещу решение № 895 от 24.07.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав по в.гр.д. № 1* от 2007 г. в частта му, с която е оставено в сила решение № 1* от 01.06.2007 г. на Варненския районен съд, XXVI състав по гр.д. № 6* от 2006 г. за отхвърляне на предявения от касатора срещу В. Р. Т. , И. Р. Б. и З. П. В. иск с правно основание чл.72 от ЗС за сумата над 1263,64 лв. до пълния предявен размер от 4 620 лв. и срещу решението в частта за разноските.
Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд в обжалваната част е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК- противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 6 от 1974 г.
Ответниците В. Р. Т. , И. Р. Б. и З. П. В. оспорват жалбата като недопустима и неоснователна.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да постанови решението си за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.72 от ЗС за разликата над присъдения размер от 1263,64 лв. до пълния предявен размер от 4620 лв., въззивният съд е приел, че намиращата се в имота на ответниците дървена барака на бетонен постамент е движима вещ и като такава не представлява подобрение, което следва да се плати на владелеца.
Горепосоченото решение не е в противоречие, а напротив в съответствие с т.8 от посоченото от касатора ППВС № 6 от 1974 г., според която движимите вещи не са подобрения, поради което владелецът не може да претендира от собствениците на мястото за заплащане на тяхната стойност като подобрения в това място.
Действително, въпросът, затова коя вещ е движима и коя не, е съществен за делото, но касаторът не е посочил практика на ВКС, в която този въпрос да е решен по начин, различен от този в обжалваното решение. В посоченото от касатора ППВС № 6 от 1974 г. въобще не е обсъждан и решаван този въпрос.
Поради гореизложеното настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд в обжалваната му от Д. Д. част, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
В частта, с която се претендира присъждане на разноски за адвокат пред първоинстанционния и пред въззивния съд, касационната жалба на Д. Д. представлява молба по чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ за изменение на решението на въззивния съд в частта за разноските, поради което делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по тази молба.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 895 от 24.07.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав по в.гр.д. № 1* от 2007 г. в обжалваната му от Д. Д. Д. част.
ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за произнасяне по касационната жалба на Д. Д. в частта й за претендиране на разноски за адвокат по делото пред първоинстанционния и пред въззивния съд, която в тази част е молба по чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.