О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
гр. София, 19.06.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 144 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „НВП” О. , к.к. Слънчев бряг, Община Н., Б. област чрез процесуални представители адв. К адв. Пламен Козаров срещу решение № 125 от 23.10.2008г. по в. т. дело № 187/2008г. на Бургаски апелативен съд, търговски състав.
Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и писмено изложение към нея допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Касаторът поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 404/13.03.2000г. по гр. д. № 1493/1999г. на ВКС, V г. о., решение № 431/07.06.2006г. по т. дело № 1025/2005г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение от 21.06.2005г. по гр. д. № 607/2004г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Излага доводи, че разглеждането на спора ще допринесе за точното прилагане на закона и еднаквото му тълкуване при спорове относно изпълнение на задълженията на страните по договор за изработка.
Ответникът „Р” О. , гр. Б. оспорва касационната жалба и прави възражение, че няма противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283, ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Предявените от „Р” О. , гр. Б. срещу „НВП” О. , к.к. Слънчев бряг искове са с правно основание чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 36 303,02 лв. – стойност на извършени и неизплатени СМР за обект „П„К” в хотелски комплекс „К”, подобект „Б” – ІV етаж и покрив” и „Б” по актове обр. 19 от 1 до № 7 и сумата 117 004,52 лв. – лихва за забава от м. ноември 2002г. до 31.12.2006г. С решение № 325 от 07.04.2008г. по т. дело № 72/2007г. на Бургаски окръжен съд, граждански състав тези искове са уважени частично, като ответникът „НВП” О. е осъден да заплати на ищеца „Р” О. съответно суми в размер 21 319,04 лв. – главница със законната лихва от 15.02.2007г. до окончателното й изплащане, 11 306,84 лв. – лихва за забава за периода 01.11.2002г. – 31.12.2006г. и 2 376 лв. – разноски, а за разликата до пълните предявени размери са отхвърлени. С решение № 125 от 23.10.2008г. по в. т. дело № 187/2008г. Бургаски апелативен съд, търговски състав е отменил първоинстанционното решение в частта, с която основните искове са отхвърлени и е осъдил ответника да заплати на ищеца още 12 984 лв. – главница със законната лихва от 15.02.2007г. до окончателното й изплащане и 5 697,68 лв. – лихва за забава. За разликата над 34 303,04 лв. до пълния предявен размер 36 303,02 лв., т.е. за сумата 1 999,98 лв. – главница искът е отхвърлен и решението в тази част е влязло в сила, тъй като не е обжалвано от ищеца „Р” ООД.
Ответникът „НВП” О. , к.к. Слънчев бряг е предявил срещу „Р” О. , гр. Б. частични насрещни искове за заплащане на обезщетение за вреди поради некачествено извършени СМР: сума в размер 20 617 лв. от общо 75 800 лв. – обезщетение за пропуснати ползи поради невъзможността да ползва стаите на четвъртия етаж и лятна тераса на покрива за сумата 20 617 лв. от общо 75 800 лв.; сума в размер 107 288 лв. от общо 140 000 лв. – необходими разходи за пълна подмяна на изолацията и настилката на покрива на обекта. С първоинстанционното решение частичният насрещен иск за сумата 20 617 лв. е отхвърлен и „Р” О. е осъден да заплати на „НВП” О. сумата 107 288 лв. със законната лихва от 04.04.2007г. до окончателното й изплащане и сума в размер 6 014 лв. – разноски по делото. Въззивният съд е отменил първоинстанционния съдебен акт в частта за сумата 107 288 лв. и разноските и е отхвърлил насрещния иск.
С въззивното решение „НВП” О. , к.к. Слънчев бряг е осъдено да плати на „Р” О. , гр. Б. сума в размер 6 001 лв. – разноски по делото.
За да направи извод, че предявеният от „Р” О. , гр. Б. срещу „НВП” О. , к.к. Слънчев бряг иск с правно основание чл. 266 ЗЗД за заплащане стойността на извършени СМР е основателен за сумата 34 303,04 лв., Бургаски апелативен съд след като е обсъдил представените писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза, е констатирал, че възложените с договор за строителство от 25.02.2002г. от ЕТ „П” на „Р” О. довършителни работи на обект „П„К” в хотелски комплекс „К”, подобект „Б” – ІV етаж и покрив” и актувани с протоколи обр. 19 от 1 до № 7, от които протоколи № 3/30.05.2002г. и № 4/30.05.2002г. за „Б”, са действително извършени от „Р” О. и приети от възложителя, като впоследствие търговското предприятие на ЕТ „П” е прехвърлено на „НВП” О. като съвкупност от права и задължения и фактически отношения. Въз основа на заключението на съдебно-икономическата експертиза решаващият съдебен състав е приел, че отчетените и извършени СМР са на стойност 66 803,02 лв., от която сума ответникът е платил 32 500 лв. и е останала неплатена част в размер 34 303,04 лв. По отношение на лихвата за забава въззивният съд е направил извод, че се дължи такава за периода 02.11.2002г. – 31.12.2006г. в размер 18 180,09 лв. и поради липсата на увеличение на иска го е уважил в предявения му размер 17 004,52 лв.
По отношение на насрещния иск за сумата 107 288 лв. Бургаски апелативен съд е констатирал, че са се появили дефекти на четвъртия етаж, влага по таваните и стените, дължащи се на проникнала влага от покрива. Обсъждайки заключенията на съдебно-техническите експертизи, писмените доказателства и свидетелските показания, въззивната инстанция е направила извод, че недостатъците на СМР по покрива са допуснати по вина и на възложителя и на изпълнителя – покривът е изпълняван по устни указания, с промяна в хода на изпълнението на първоначалните намерения от възложителя, без надеждна защита на вертикалната хидроизолация и при неспазване на действащите към този момент „П”, с вложени материали с недоказани качества за фугиране на плочите от гранитогрес и последващо полагане на кабели за пожаро – известителна система, несъгласувано с изпълнителя, довело до нарушаване целостта на перлитобетона. Решаващият съдебен състав се е съобразил с обстоятелството, че няма данни възложителят да е направил възражения при приемане на изпълнените СМР с процесните протоколи обр. 19 и съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД работата се счита приета, както и че от акт обр. 12 от 23.05.2003г. за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване /скрити работи/, е видно, че СМР по хидроизолацията на покрива на тяло „А” на хотелски комплекс „К” не са извършвани от „Р” О. , а като строител е посочен ЕТ „Х” с. С.. Въз основа на изложените съображения въззивният съд е направил извода, че предявеният насрещен иск за заплащане на обезщетение за вреди от некачествени СМР е неоснователен.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
Съобразно изложението според касатора съществените материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, са във връзка с основанието за заплащане на възнаграждение, а именно наличието на изпълнена работа, престиран трудов резултат – предмет на договора, както и дължи ли се възнаграждение при установено пълно неизпълнение.
Тези въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в приложените решения № 404/13.03.2000г. по гр. д. № 1493/1999г. на ВКС, V г. о., № 431/07.06.2006г. по т. дело № 1025/2005г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение от 21.06.2005г. по гр. д. № 607/2004г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други съдебни актове, съгласно която възнаграждение по договор за изработка се дължи за престиран трудов резултат и фактически извършените работи, възложени с договора. Въззивният съд, съобразявайки се със закона и константната съдебна практика е приел за основателен предявения от „Р” О. иск за заплащане на стойността на извършени и незаплатени СМР за сумата 34 303,04 лв., като е констатирал, че актуваните СМР действително са извършени от ищеца и приети от ответника въз основа събраните писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Произнасянето по въпросите дали възнаграждението се дължи за изпълнената работа и следва ли такова да се плати при пълно неизпълнение на работата е свързано с приложението на чл. 266 ЗЗД, по която правна норма има формирана практика на ВКС в гореизложения смисъл, която не се налага да бъде изоставяна и която е съобразена при постановяване на обжалваното решение.
По отношение на насрещния иск касаторът не е формулирал съществените правни въпроси, които според него са решени в противоречие с практиката на ВКС и за от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Изложените в касационната жалба доводи, че въззивният съд в противоречие с доказателствата е приел, че пропуски и на двете страни по договора са довели до некачествена покривна изолация, както и че съдът не е обсъдил всички доказателства в тяхната взаимовръзка и твърдения на страните, не са основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК, а представляват касационно основание по смисъла на чл. 281 ГПК за необоснованост на обжалвания съдебен акт.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 125 от 23.10.2008г. по в. т. дело № 187/2008г. на Бургаски апелативен съд, търговски състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.