О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
София, 18.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 18.09.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4061/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№15539/11.02.2013г.,подадена от Й. Х. П. и Д. И. П.,чрез пълномощника им адвокат Я. В.,против решение от 19.12.2012г. на Софийски градски съд,ГО,ІV Б въззивен състав,постановено по в.гр.д.№4045/2010г. по описа на същия съд,с което е отменено решение от 30.06.2006г. по гр.д.№6316/2004г. по описа на Софийски районен съд,ГК,75 състав,в частта за отхвърляне на предявените от Т. Г. А. искове за делба на описаните в решението сгради и вместо него е постановено:допуска извършването на съдебна делба между Т. Г. А.,Й. Х. П.,И. В. П. и Д. И. П. на следните недвижими имоти- Двуетажна жилищна сграда,находяща се в УПИ,целия с площ от 690 кв.м,съставляващ парцел VІ-162 в кв.27,по плана на [населено място], [улица],при описани в решението съседи на имота,със застроена площ на сградата от 72 кв.м,състояща се от три стаи и склад/мазе/ на първия полуподземен етаж и три стаи и антре на втория етаж,ведно с външна тоалетна и масивна тухлена постройка с площ от около 20 кв.м при дялове:1/6 идеална част за Т. Г. А.,1/6 идеална част за Й. Х. П.,1/6 идеална част за И. В. П. и 3/6 идеални части за Д. И. П..Със същото въззивно решение се допуска извършване на съдебна делба между Т. Г. А.,Й. Х. П. и И. В. П. на следния недвижим имот:гараж с площ от 23 кв.м,находящ се в гореописания УПИ при дялове по 1/3 идеална част за всеки от съделителите,като оставя в сила решението на първоинстанционния съд в частта,в която са отхвърлени исковете на Т. Г. А. за делба на тухлено складово помещение и дърводелска работилница,находящи се в източната част на гореописания УПИ и три стопански постройки,находящи се в същия.В частта,в която искът за делба на УПИ VІ-162 в кв.27 по плана на [населено място],обл.София е отхвърлен,първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
В касационната си жалба,касаторите молят да бъде отменено въззивното решение в частта,с която е отменено решението на първоинстанционния съд,като неправилно и незаконосъобразно и да бъде отхвърлен иска за делба,предявен от Т. Г. А..
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват/цитирам/:
„Решаващият състав на СГС се е произнесъл по следните съществени материалноправни въпроси,които са от значение за точното прилагане на закона/чл.280,ал.1,т.3 от ГПК/:
Първият е приложима ли е разпоредбата на член 103 от ЗПР на Семейния кодекс от 1968г./отм/,когато по делото не е установено с писмени доказателства,че между две лица има сключен брак/граждански или църковен/.По делото решаващият състав на СГС е приел,че И. П. К. и Г. А. К. са били в брак без по делото да има писмени доказателства за това кога и кой надлежен орган/граждански или църковен/ е обявил,че двамата са встъпили в брак.Без доказателства решаващият съд е приел,че към 1960г.,когато е била построена/надстроена/ жилищна сграда в дворното място,получено по наследство от И. К.,те двамата са били в съществуващ брак между тях.” Както и :
„Вторият материалноправен въпрос,по който се е произнесъл решаващият състав на СГС,е че с Удостоверението за наследници на Г. А. К./починала през 1984г./ се приема за установена брачна връзка между нея и И. П. К.,посочен в удостоверението като неин наследник-съпруг.”като се излагат аргументи,че при решаването на този въпрос,с оглед тълкуването на закона-Семейния кодекс от 1968г./отм/ е довело до постановяване на незаконосъобразното въззивно решение.
Ответниците по касационната жалба Г. К. Г.,Г. П. Пипалова,В. П. Пипалова/наследници на починалата след постановяване на въззивното решение Т. Г. А.-поч. на 27.03.2013г./,чрез пълномощника си адвокат В. Д.-В.,заявяват,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че спорният въпрос по делото е дали процесната двуетажна жилищна сграда е била индивидуална собственост на И. К. или е била в режим на съпружеска имуществена общност с неговата съпруга Г. К..С оглед събраните по делото доказателства,съдът е приел,че двуетажната жилищна сграда е била построена по време на брака на И. и Г. К. през 1960г.,като бракът им е бил прекратен със смъртта на съпругата на 29.11.1984г. и доколкото бракът е бил заварен по смисъла на чл.103 от ЗПР на Семейния кодекс от 1968г./ в сила от 23.05.1968г/,за него се прилага имуществения режим,установен с този кодекс,поради което е стигнал до извода,че построената в дворното място,индивидуална собственост на съпруга И. К.,двуетажна жилищна сграда е станала съпружеска имуществена общност-т.4 от ППВС №5/31.10.1972г./.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,а по т.3 от това тълкувателно решение-правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед на изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени/член 280,ал.1,т.3 ГПК/.
Видно от съдържанието на посочения като първи правен въпрос в изложението на касатора, относно приложението на разпоредбата на член 103 от ЗПР на СК от 1968г./отм/,е налице последователна и непротиворечива практика на ВКС,включително и задължителна.Според ППВС №5/1972г.,т.3 недвижимите и движими вещи и правата върху вещи,принадлежат общо на двамата съпрузи,ако придобиването е станало докато трае бракът,а в т.4 на същото е възприето,че построената по време на брака сграда върху земя индивидуална собственост на единия съпруг,представлява съпружеска имуществена общност и принадлежи общо на двамата съпрузи.С оглед на така формулирания от касаторите правен въпрос и приетото в решаващите мотиви на съда,не е налице хипотезата, предвидена в разпоредбата на член 280,ал.1,т.3 ГПК.С аргументите по така посочения от касаторите като правен въпрос,всъщност се навеждат касационни оплаквания за неправилно приложения на материалния закон,по смисъла на член 281,т.3 от ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по на член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за законосъобразност на възззивното решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване в производството по член 290 от ГПК.
По отношение на формулирания като втори материалноправен въпрос,който според изложението на касаторите е от значение за точното прилагане на закона, с него всъщност се правят отново касационни оплаквания за неправилни изводи на съда при преценка на доказателство по делото,а именно- удостоверението за наследници на Г. А. К.,в което като неин законен наследник е посочен преживелия съпруг И. П. К.-починал 1997/лист 17 от делото/.Ето защо,не е налице посочен правен въпрос,съгласно предвиденото в т.1 на горепосоченото тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС,а само възражение на касаторите за приетото от съда в тази връзка,свързано с качеството на законен наследник И. П. К.-като преживял съпруг на Г. А. К.,което е довело и до преценката на съда за имуществото придобито по време на брака им.Освен че така заявеното от касаторите представлява касационно оплакване, по смисъла на член 281,т.3 от ГПК,това се прави едва в касационната жалба,тъй като така представеното удостоверение за наследници на Г. А. К./лист 17 от делото/,е било оспорено, съгласно предвидения от закона ред,само по отношение на посочването в същото на Т. Г. А.-като законен наследник на Г. К./по заместване на съпруга й Н. И. П.-поч.2003г.-лист 19 от делото/,каквато последната според касаторите не се явява,видно от изложеното в депозираната молба на лист 76 от делото от адвокат А. Д.,пълномощник на ответницата Д. И. П.,но в същата не се оспорва качеството на законен наследник на преживелия съпруг И. П. К..
С оглед изложеното,касационния съд намира,че не е налице основанието,посочено от касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.12.2012г. на Софийски градски съд,го,ІV-Б състав,постановено по в.гр.д.№4045/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: