4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
София, 18.06.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1331 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. К. К. от [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Паунова срещу определение № 64 от 31.01.2018 г. по ч. т. дело № 167/2018 г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от В. К. К. частна касационна жалба вх. № 63834/10.05.2016 г. против определение № 9097/13.04.2016 г. по ч. гр. дело № 2006/2016 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено определение от 23.09.2015 г. по гр. дело № 2872/2014 г. на Софийски районен съд за прекратяване на производството по същото.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения, че въззивният съд неправилно е приел, че договорът за поръчителство е търговска сделка, и неправилно е приложил разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, като не е съобразил, че ограничителният критерий на посочената разпоредба във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК не е приложим, тъй като производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа, че връщането на частна касационна жалба с определение № 21145/17.08.2017г. на СГС е в съответствие с указанията на ВКС, дадени с разпореждане № 75/03.04.2017 г. на Председателя на Второ т. о. на ВКС. Излага доводи, че определение № 9097/13.04.2016 г. на СГС подлежи по аргумент на чл. 274, ал. 2 ГПК на касационно обжалване пред ВКС, който е компетентен да разгледа частната касационна жалба при условията на чл. 274, ал. 3 ГПК. Частният жалбоподател поддържа становище, че е потребител по смисъла на § 13 ДР на ЗЗП, което качество определя образуваното дело като гражданско, а не като търговско. Моли обжалваното определение на ВКС да бъде отменено и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора по същество.
Ответникът „Р. /България/“ АД, [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение констатира, че частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения:
За да остави без разглеждане подадената от В. К. К. частна касационна жалба срещу определението на Софийски градски съд, съставът на ВКС, ТК, Второ отделение е приел, че същата е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /ред. преди изм. с ДВ, бр. 86/27.10.2017 г./ връзка с § 74 ПЗР на ЗИДГПК, защото цената на всеки от предявените искове е под 20 000 лв. и делото е търговско, предвид обстоятелството, че договорът за поръчителство обслужва /обезпечава/ изпълнението на абсолютна търговска сделка /договора за банков кредит съгласно чл. 1, т. 7, предл. 1 ТЗ/ и с оглед функционалната, спрямо отговорността на длъжника по договора за кредит, отговорност на поръчителя съгласно чл. 287 ТЗ.
Процесуалната допустимост на частната касационна жалба подлежи на преценка съобразно действалата към датата на подаването й разпоредба на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /ред. преди изм. с ДВ, бр. 86/2017 г./, с която от обхвата на касационното обжалване са изключени решенията, а по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК и определенията на въззивните съдилища по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. и по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв.
Подадената частната касационна жалба е срещу въззивно определение № 9097/13.04.2016 г. по ч. гр. дело № 2006/2016 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено определение от 23.09.2015 г. по гр. дело № 2872/2014 г. на Софийски районен съд за прекратяване на производството по делото по искове, предявени на основание чл. 124 ГПК за установяване недължимост на суми, произтичащи от договор за поръчителство, който обезпечава връщането на предоставен кредит по договор за банков кредит. От значение за търговския характер на делото в случая е функционалната обвързаност на отговорността на поръчителя от действителността и обема на отговорността на длъжника по договора за кредит, който е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 връзка с чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, поради което правилата за търговските сделки се прилагат и за двете страни съгласно чл. 287 във връзка с чл. 286, ал. 2 ТЗ. В този смисъл са определение № 759/29.11.2012 г. по ч. т. д. № 707/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 829/28.09.2012 г. по ч. т. д. № 636/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 280/03.10.2013 г. по т. д. № 3336/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 185/13.03.2014 г. по ч. т. д. № 684/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 425/20.07.2015 г. по ч. т. д. № 996/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др. Понятието „търговско дело“ по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК /ред. преди изм. с ДВ, бр. 86/2017 г./ е с по-широко съдържание от понятието „спор по търговска сделка“ /„търговски спор“ по смисъла на чл. 365 ГПК/ и в него се включват и споровете, които функционално са обусловени от осъществяваната търговска дейност от търговеца, какъвто е настоящият случай, а именно споровете относно права, възникнали във връзка с изпълнение на задължение по търговски договор – породените права на обезпечения кредитор срещу поръчителя от неизпълнение на обезпечените от поръчителя вземания по договор за банков кредит, последният представляващ абсолютна търговска сделка.
Д. на частния жалбоподател, че качеството му „потребител“ по смисъла на § 13 ДР на ЗЗП определя образуваното дело като гражданско, а не като търговско, е неоснователен. За определяне обжалваемостта на въззивното определение пред касационната инстанция е от значение предмета на спора. Предмет на делото са права, които произтичат от неизпълнение на търговска сделка – договор за бланков кредит, обезпечен с инкорпориран в него договор за поръчителство /чл. 286, ал. 2 ТЗ във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ/, поради което делото е търговско. Независимо, че частният жалбоподател не е страна по договора за кредит в качеството на длъжник, по силата на договора за поръчителство той се е задължил да отговаря за изпълнението на задължение по търговска сделка, съответно предмет на спора е право, породено от търговска сделка.
Касае за обективно съединени искове с цена на всеки от тях под 20 000 лв. и частната касационна жалба е подадена на 10.05.2016 г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010 г./ за частни жалби, постъпили до 21.12.2010 г. Поради недопустимост на частната касационна жалба правилно същата е оставена без разглеждане и обжалваното определение на състав на Първо отделение на Търговска колегия на ВКС следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са направени за касационното производство и не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 64 от 31.01.2018 г. по ч. т. дело № 167/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.