О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
София, 19 март 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1149 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Л. М., чрез процесуалния си представител адв.Р.С., срещу решение от 18.04.2012г., постановено по в.гр.д.№92/2012г. на Смолянски окръжен съд, с която е потвърдено решение от 21.12.2011г. по гр.д.№198/2011г. на Златоградски районен съд за отхвърляне на предявените от А. Л. М. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и чл.224, ал.1 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Народно читалище „Светлина-1938”, чрез процесуалния си представител адв.Д. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от А. Л. М. срещу Народно читалище „Светлина-1938” искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед №9 от 04.04.2011г. на Народно читалище „Светлина-1938” на основание чл.325, т.1 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „организатор” и за заплащане на обезщетение на основание чл.334, ал.1, т.3 КТ, както и за отхвърляне на иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението е законосъобразно с оглед постигнатото взаимно съгласие на страните по трудовото правоотношение за прекратяването му.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поддържа, че въпросите: „от какво се определя валидно изразено съгласие на волята на двете страни и съответно основанието по чл.325, ал.1 КТ”; „следва ли да бъде отменена заповед за прекратяване на трудово правоотношение поради липса на постигнато съгласие между страните предвид на това, че от една страна волята на М. не е свободно изразена, а от друга страна липсва постигнато съгласие между страните”, „следва ли да се мотивира заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1 КТ”. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ се разбира еднообразното му тълкуване или точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или за преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. За да бъде налице основанието „от значение за развитието на правото“ би следвало въобще да няма практика на ВКС по съществения въпрос, при което се налага тълкуване на закона за отстраняване непълноти или неясноти на правни норми и в крайна сметка за усъвършенстване на правоприлагането. В случая касаторът е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, нито на липсваща въобще практика.
Насотящият съдебен състав не намира вероятност въззивното решение да е недопустимо в частта по иска за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, каквито доводи се релевират от касатора с твърдения за оттегляне на иска в последното съдебно заседание, което е пропуснато да бъде отразено в съдебния протокол. По делото в първата инстанция са проведени две съдебни заседания и твърдяното оттегляне на иска без съгласието на ответника, не може да има за последица прекратяване на делото, тъй като се твърди, че е направено в последното заседание, а съгласно чл.232 ГПК може да бъде направено до приключване на първото заседание по делото.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 400лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.04.2012г., постановено по в.гр.д.№92/2012г. на Смолянски окръжен съд.
ОСЪЖДА А. Л. М. да заплати на Народно читалище „Светлина-1938” сумата 400лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: