О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
София, 19.06.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1312/2017 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 773 от 07.03.2017 г. по гр. д. № 796/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-15 състав определение от съдебно заседание на 16.11.2016 г. по т. д. № 8291/2015 г. за спиране на производството по същото дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм. д. № 5587/2016 г. на Административен съд – София град.
Частният касатор моли за отмяна на въззивното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода на съда, че висящото административно дело, чийто предмет е обжалване на решение на Патентно ведомство на Република България за заличаване на процесната търговска марка, е от значение за правилното решаване на спора по чл. 76 ЗМГО за преустановяване нарушението на същата марка. Счита, че в нарушение на процесуалните правила решаващият състав е преценил за приложими нормите на чл. 302 ГПК и чл. 17, ал. 2 ГПК, без да вземе предвид, че в случая не е налице влязло в сила решение на административен съд или административен орган.
Именно с въпроса „Дали производството пред Патентно ведомство по заличаване на търговска марка е преюдициално по отношение на исковете по чл. 76 ЗМГО за нарушения срещу регистрираната марка” е обосновано допускането на касационното обжалване. Частният касатор твърди, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и че е решаван противоречиво от съдилищата, като се позовава съответно на: определение № 328 от 11.05.2011 г. по т. д. № 935/2010 г. на ВКС, І т. о., определение № 434 от 17.07.2009 г. по ч. т. д. № 263/2009 г. на ВКС, І т. о., определение № 91 от 03.02.2012 г. по ч. т. д. № 787/2012 г. на ВКС, І т. о. и решение № 297 от 03.06.2010 г. по гр. д. № 127/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – оспорва същата и моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 03.05.2017 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди постановеното от Софийски градски съд определение, с което е спряно производството по т. д. № 8291/2015 г., образувано по иск на [фирма] срещу [фирма] с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови нарушенията на търговска марка „G. G. C. www.grabo.bg”, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като преюдициално по отношение изхода на това дело се явява образуваното пред Административен съд – София град адм. д. № 5587/2016 г., имащо за предмет жалба срещу решение № 30/08.02.2016г. на Председателя на Патентно ведомство за заличаване на процесната търговска марка. В тази насока решаващият състав е съобразил разпоредбата на чл. 28, ал. 3 ЗМГО, предвиждаща обратно действие на заличаването на търговската марка, считано от датата на подаване на заявката. Като неоснователно съдът е преценил позоваването от страна на частния жалбоподател на нормата на чл. 28, ал. 4 ЗМГО по съображения, че в случая не се касае за влязло в сила и изпълнено решение по иск за нарушение на търговската марка.
Настоящият състав намира, че макар поставеният въпрос да има характеристиката на значим по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по отношение на него не са доказани поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
На първо място, актовете на ВКС, на които се позовава частният касатор, не установяват нито твърдяното от него противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС, нито противоречие в тази практика. Определение № 434 от 17.07.2009 г. по ч. т. д. № 263/2009 г. на ВКС, І т. о. и определение № 91 от 03.02.2012г. по ч. т. д. № 787/2012 г. на ВКС, І т. о. изобщо нямат характер на относима към случая практика, тъй като касаят съвсем различни хипотези – в първото определение е извършена преценка за това, дали предявеният иск по чл. 76 ЗМГО е обусловен от постановеното решение на Председателя на Патентно ведомство за заличаване на процесната търговска марка, т. е. без да има образувано съдебно производство пред административен съд за обжалване на това решение, а във второто определение е направена преценка за обусловеност на предявен иск по чл. 72г, ал. 2 ЗМГО от образувано исково производство по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМТО, а не от образувано адм. производство по обжалване решение на Председателя на Патентно ведомство за заличаване на търговска марка. Третото цитирано от частния касатор определение на ВКС (определение № 328 от 11.05.2011 г. по т. д. № 935/2010 г. на ВКС, І т. о.) е такова по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване, поради което няма характер на „съдебна практика” съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС.
На второ място, недоказано е и другото заявено основание – това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като посоченото в негова подкрепа решение на Софийски апелативен съд не е представено от частния касатор, което е негово задължение, съобразно указанията по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване определение № 773 от 07.03.2017 г. по гр. д. № 796/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: