О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
София 19.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4179/2017г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. К. и Д. Д. К., чрез пълномощника им адвокат А. Т., срещу въззивно решение №85/14.07.2017г. по гр. дело № 168/2017 г. на Ямболския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че са налице основанията по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК /ред. до ДВ, бр.86/2017г./ за допускане касационно обжалване на решението. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е въпросът : как следва да се определи предмет на прехвърлителна сделка за един поземлен имот, когато в съответния нотариален акт имотът е описан по граници с една квадратура, а в текста на акта е посочена друга като страните посочват, че прехвърлят целия имот. В противоречие с ТР№1/2012г., ОСГК, е решен въпросът : ако процесните 305 кв.м. са придобити в съсобственост и на това основание е установено владението върху имота от един от съсобствениците, то владението еднолично ли е или е съвладение. В противоречие с решение № 24/2010г. по гр.д.№4744/2008г., ВКС, І г.о. е решен въпросът : следва ли съдът при изграждане на своите изводи да съобрази в неговата съвкупност целия доказателствен материал. Прилагат се решения на ВКС.
Ответниците по касация М. Й. К., Д. Г. К.-Б. и Т. Г. К., всички чрез адвокат М. Й. – Г., оспорват касационната жалба и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по съображения в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.Тя е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №192/04.04.2017 г.по гр.д.№1833/2016 г. по описа на Ямболския районен съд. С последното е отхвърлен предявеният от Т. Г. К. и Д. Д. К. против М. Й. К., Д. Г. К., Т. Г. иск за признаване за установено, че ищците са собственици на ПИ №4575 по КВС на землището на [населено място], с площ 305 кв.м., който по действащата кадастрална карта на [населено място] е включен като 305/1420 ид.ч. от имот с идентификатор №87374.36.572. Въззивният съд е приел, че по силата на договор за покупко–продажба, обективиран в НА №184/31.05.2004 г., наследодателят на ответниците Г.К. – в лично качество и в качеството на пълномощник на ищцата Т. К. е придобил дворно място с площ 1115 кв.м., представляващо ПИ 4572 по КП, извън границите на [населено място], при квоти: 500/1115 ид.ч. за него и 615/1115 ид.ч. за К.. С НА №185/31.05.2004 г., Г.К.– в лично качество и в качеството на пълномощник на Т.К. е придобил нива от 5,359 дка, съставляваща имот №036084 по плана за земеразделяне на [населено място], при квоти: 500/5359 ид.ч. за себе си и 4859/5359 ид.ч. за нея. С НА №57/07.07.2006 г. Г. К. е признат за собственик по давност на недвижим имот: 305/1420 ид.ч. от недвижим имот, целия с площ 1420 кв.м., представляващ ПИ с идентификатор № 87374.36.572. С НА за замяна на недвижим имот №33/08.02.2008 г. Т. и Д. К. прехвърлили на М. и Г. К. 615/1115 ид.ч. от ПИ с идентификатор №87374.36.572, стар идентификатор №4.572.0, целия с площ 1115 кв.м. по НА №184/31.05.2004 г., а по кадастрална скица – 1420 кв.м. В замяна К. прехвърлили на К. 500/5359 ид.ч. от земя за земеделско ползване с идентификатор №87374.36.84, стар идентификатор №36.84.0, целия с площ от 5359 кв.м. Страните по замяната са посочили, че са съгласни и извършват замяната, посочени в НА, като уреждат по този начин окончателно взаимоотношенията си относно собствеността на описаните имоти. В преписка за промяна на КК на обекти: 87374.36.84 и 87374.36.572. се намира споразумение от м.юли 2008 год., подписано само от Г. и М. К., с което се съгласяват съседните им имоти да добият изменение, което ще доведе и до промяна на лицето и границите между двата имота. С протокол от 14.09.2015 год. правоспособно лице е извършило трасиране на границата между двата съседни имота, като са присъствали К.. Преписките не са финализирани. След смъртта си Г.К. /поч.2015 г./ , е оставил за наследници ответниците. С разрешение за строеж от 12.11.2008 г. на К. е разрешено да построят ограда от колове и мрежа. От заключмението на СТЕ е установено, че преди създаването на План за земеразделяне – КВС и КК имот №4572 е с площ 1115 кв.м. и се намира извън строителните граници на града. С влязъл в сила на 09.03.1995 год. План за земеразделяне – КВС имотът със същия номер е с площ 1420 кв.м. и с неустановен собственик. През 2005 год. е изработена и одобрена КК на града, в която имотът от 1115 кв.м. е отразен, като останалите 305 кв.м. също са отразени, като ПИ №004575 на [община]. По -късно по заявление на Г.К. за изменение в КК имотът от 1420 кв.м. се вписва като съсобствен на К. (500 кв.м.) и К. (615 кв.м.), но като съсобственик остава [община] за 305 кв.м. Имот с номер 004575 на [община] по КВС от 1995 г. не съставлява самостоятелен имот, т.к. е с неустановен собственик и изцяло включен в квадратурата от 1420 кв.м. След сделката по НА №184/2004 год., имотът от 305 кв.м. става самостоятелен имот по КВС. С КК от 2005 г. имотът с идентификационен №87374.36.572 е с площ от 1420 кв.м. ПИ №87374.36.84 с площ от 5359 кв.м. се води на Т. и Д. К., а ПИ №87374.36.572 с площ от 1420 кв.м. се води на М. и Г. К.. Съгласно комбинирана скица построената оранжерия е с площ 224 кв.м., от които 42 кв.м. попадат в ПИ №87374.36.572, а останалите 182 кв.м. са в ПИ №87374.36.84. Ищците твърдят, че са собственици на процесните 305 кв.м. на основание придобивна давност, текла в тяхна полза за периода от 31.05.2004 г. Ответниците оспорват твърденията за упражнявана непрекъсната фактическа власт за период от 10 години. Твърдят, че волята на страните е била имотът с по-голяма площ да стане собственост на ищците, а имотът с по-малка площ – на ответниците, което е било и фактическото положение, в последствие оформено и документално, чрез извършената през 2008 г. замяна, с която съсобствеността е ликвидирана. Спорните 305 кв.м. не са били предмет на нито една от извършените сделки /покупко–продажби от 2004 год. и замяна от 2008 год./. Правото на собственост, след като веднъж е възникнало, не може да бъде изгубено от неговия титуляр, освен ако друго лице не го придобие по първичен или оригинерен способ. Придобивната давност, като оригинерен способ за придобиване право на собственост, включва във фактическия си състав следните два елемента: владение и определен срок от време. Владението, съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, представлява упражняване на фактическа власт върху определена вещ. За да може владението да произведе действието на придобивната давност, то трябва да бъде постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя собствена. Придобивната давност, като способ за придобиване на вещни права, е уредена в чл.79 ЗС. Нормата регламентира фактическия състав на придобивната давност при добросъвестно и недобросъвестно владение, включващ като елементи – изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС – в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание – в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС. В случая от приложените по делото доказателства безспорно се установява, че спорните 305 кв.м. не са били предмет на нито една от извършените сделки /покупко–продажби от 2004 год. и замяна от 2008 год./. От СТЕ е установено, че този имот първоначално е бил с неустановен собственик, а в последствие като собственик е вписана [община]. През 2006 год. с КНА за спорните 305 кв.м. се е снабдил наследодателят на ответниците. Безспорно е, че 42 кв.м. от построена от ищците оранжерия са разположени в спорната част, като останалата част от същата се намира в собствения на ищците имот, но от показанията на всички разпитани свидетели се установява, че оранжерията е построена края на 2007 – началото на 2008 г. Този факт не е спорен – и самите ищци твърдят, че до края на 2007 г. са били извън територията на страната, тъй като са работили в Г..Установените факти водят до извод, че не е налице съсобственост между страните върху спорния имот, както и съвладение. Построената от ищците оранжерия е изградена на границата между имотите на страните, като е установено от заключението на СТЕ -42 кв.м. попадат в спорните 305 кв.м. Безспорно е, че изграждането на оранжерията е станало докато имотите са били в съсобственост на страните и със съгласието на наследодателя на ответниците. Безспорно е, че към момента на замяната про НА №33/2008 г., оранжерията е била вече изградена. След извършената замяна на идеални части, страните по делото са станали т собственици на самостоятелни ПИ, а именно: К. на ПИ с идентификатор №87374.36.572, стар идентификатор №4.572.0, целия с площ 1115 кв.м. по НА №184/31.05.2004 г., а по кадастрална скица – 1420 кв.м., а К. – на ПИ с идентификатор №87374.36.84, стар идентификатор №36.84.0, целия с площ от 5359 кв.м. В нотариалния акт страните са записали, че са съгласни и извършват замяната на описаните недвижими имоти при условията, посочени в НА, като уреждат по този начин окончателно взаимоотношенията си относно собствеността на описаните имоти.Договорът за замяна има характер на делба между страните по ликвидиране съсобствеността върху съсобствените им два ПИ. Аргумент в подкрепа на този извод е и уговорката, че окончателно уреждат взаимоотношенията си. В него е посочено, че имотът на ответниците по КК е с площ от 1420 кв.м., т.е. спорните 305 кв.м. са приобщени към него, а не към получения от ищците имот. Ищците са подписали този НА, направили са правно валидно волеизявление, поради което той е произвел дължимото правно действие. При тези безспорно установени по делото факти, ако изобщо се приеме наличие на владение (в най-благоприятната за ищците хипотеза), то същото е само върху 42 кв.м., с които оранжерията им навлиза в имота на ответниците и началото на същото датира от началото на 2008 г. До момента на подаване на ИМ не е изтекъл необходимият срок. Недоказано остава твърдението на ищците,че са осъществявали явна и непрпекъсната фактическата власт върху спорните 305 кв.м. в период на 10 години.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Съгласно ТР№1/2009г.,по тълк.д.№1/2009г.,ОСГТК,ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните в процеса доказателства. Правният въпрос, обуславящ допускане на касационно обжалване в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК, трябва да е значим за делото и включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Поставените въпроси в случая не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение. Първите два въпроса касаят съществото на спора и са поставени при неустановена от въззивния съд фактическа обстановка. Съдът е приел, че с договора за замяна, страните по делото /респ.праводателите им/ са прекратили възникналата съсобственост по отношение на двата имота и са станали собственици на самостоятелни ПИ – №87374.36.572 /по кадастрална скица 1420 кв.м./ и №87374.36.84. По отношение на спорните 305 кв.м. не е възниквала съсобственост между страните.Като квадратура той е включен в тази на имота на ответниците по иска и не е владян от ищците за период от 10 години.За да направи тези изводи въззивният съд е обсъдил приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на техническата експертиза. Последният въпрос относно задължението на въззивния съд обсъди всички доводи и възражения на страните също е решен в съответствие с посочената пхрактика на ВКС. Според нея въззивният съд е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Обсъдени са относимите към спора доказателства и възражения на страните, вкл.оплакванията във въззивната жалба. Обсъдени са доводите относно построената от ищците оранжерия, маст от която попада в имота на ответниците по иска. Прието е, че площта от 42 кв.м., попадаща в имота на ответниците /по съгласие на наследодателя на ответниците/ не може да обоснове нито извод за наличие на съсобственост по отношение на спорните 305 кв.м., нито извод за осъществявано от ищците владение върху тях. В тази връзка и соченото ТР№1/2012г., ОСГК, ВКС, е неприложимо. В останалата част изложението съдържа само касационни оплаквания за необоснованост и позоваване на съдебна практика,без да се конкретизира за какви конкретни и разгледани в обжалваното решение правни въпроси се отнася тя. Необосноваността не може да послужи пряко като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение в производството по чл.288 ГПК по предварителна селекция на жалбите.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят направените разноски, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита в размер на 500 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №85/14.07.2017г. по гр. дело № 168/2017 г. на Ямболския окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. Г. К. и Д. Д. К., и двамата от [населено място], да заплатят на М. Й. К., Д. Г. К.- Б. и Т. Г. К.,всички с адрес [населено място], разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 500 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: