2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
София, 02.06.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2628/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. С. Н. и Б. С. Н., подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу въззивното решение от 14.10.2014 г. по в. гр. д. N 7947/2013 г. на Софийския градски съд. К. поддържат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по начина на извършване на делбата.
Ответниците по касация Г. Х. Д. и Х. Х. Й. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение в сила е оставено решението от 01.03.2013 г. по гр. д. № 9610/1998 г. на Софийския районен съд в частта, с която съгласно чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./ на публична продан е изнесен недвижим имот, съставляващ апартамент № 56, находящ се в [населено място], ж. к. „Н. ІІІ-та част”, бл. 17 /нов 312/, вх. В, ет. 3; в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят на Г. Д. и Х. Й. обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода 30.11.2006 г. – 30.11.2011 г., ведно със законната лихва от 30.11.2011 г., и на основание чл. 282, ал. 2 ГПК /отм./ – месечно обезщетение за лишаване от ползване на 1/6 ид. ч. от делбения имот, считано от влизане в сила на решението до окончателното извършване на делбата.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „при обжалване начина на извършване на делба следва ли жалбоподателят да предложи подходящ начин или съдът служебно следва да изследва този въпрос в хода на въззивното производство”. К. се позовават на тази част от мотивите към въззивното решение, в която е записано, че по същество в жалбата липсва конкретен довод за извършване на делбата по друг начин. Това съображение, обаче, е изложено като допълнително, защото решаващият мотив за приложението на чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./ е установената със заключение на вещо лице неподеляемост на делбения имот и липсата на предявени възлагателни претенции. Следователно, не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, която изисква въззивният съд да се е произнесъл по правен въпрос, обусловил изхода по конкретното дело.
Не е налице и специалната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен в обжалвано въззивно решение, би бил от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му по реда на чл. 290 ГПК ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. В случая касаторите не са обосновали наличието на такива хипотези. Установено е по делото, че делбеният имот – жилище с площ от 88.43 кв. м., състоящо се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, е неподеляем, и съсобствеността е възникнала в резултат на: покупко-продажба от 1983 г., по силата на която 2/3 ид. ч. са придобити от Х. и Й. Д. в режим на съпружеска имуществена общност, и 1/3 ид. ч. – от Ц. и Б. Н., при същия режим; прекратяване на съпружеската общност между Д. поради смърт на съпругата пред 1995 г., и завещание от Й. Д. в полза на Ц. Н. /в хода на делото като наследници по закон на Х. Д. са конституирани Г. Д. и Х. Й./. С оглед на тези данни законът е приложен точно, защото в случай като разглеждания способът за извършване на делбата е чрез изнасяне на имота на публична продан, и въззивното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./ – т. 8 на ТР № 1/19.05.2004 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, според която при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 288, ал. З ГПК /отм./ е недопустимо и делбата следва да се извърши с изнасяне неподеляемия жилищен имот на публична продан.
К. не поставят въпрос, относим към тълкуването на конкретна правна норма и подвеждане на доказаните по делото факти, релевантни за присъдените обезщетения. Затова и не се констатира наличие на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в частта по сметките.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 14.10.2014 г. по в. гр. д. N 7947/2013 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: