О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
[населено място], 20.07.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Недкова ч. т. д. № 2561/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. Д. Д., действащ като [фирма] срещу определение № 1241 от 11.05.2015г., поправено с определение № 659/ 18.02.2016г., постановени по ч.гр.д. № 1717/2015 г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено определение № 22343 / 14.11.2014г. по т.д. № 1925/ 2013г. на Софийски градски съд, VI-1 състав, в частта за осъждане на ищеца, Б. Д. Д., действащ като [фирма], да заплати на ответника, [фирма], направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева.
В частната касационна жалба се поддържа, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по жалбата, [фирма], поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол, съответно частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е изходил от следните обстоятелства: Делото пред СГС е образувано по искове с правно основание чл.76, ал.1, т.1-т.3 ЗМГО на частния жалбоподател, Б. Д., срещу ответниците, [фирма] и [фирма] за признаване за установено извършено от ответниците нарушение на чл.13 ЗМГО, изразяващо се в използване без разрешение на търговски марки на ищеца при упражняване на търговската дейност, задължаване на ответниците да премахнат рекламните материали и осъждането им да заплатят солидарно обезщетение за сумата от 35 000 лева. Преди насрочване на делото за първо по делото съдебно заседание ищецът е депозирал молба на 11.11.2013г., с която е заявил отказ от предявените искове, поради което в закрито заседание на 28.11.2013г. съдът е прекратил производството, а с определение от 14.11.2014г. по реда на чл.248 ГПК е допълнил прекратителното определение, присъждайки в тежест на ищеца деловодни разноски на [фирма] в размер на 3450 лева. Решаващият състав е приел, че в процесния случай хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК не е налице, тъй като тя е приложима, ако производството по делото е приключило със съдебно решение по спорното право, с което изцяло или частично се уважават исковите претенции. При десезиране на съда от разглеждането на иска по същество, извършените до този момент процесуални действия се заличават с обратна сила, поради което не може да се обсъжда поведението на ответника по отношение на исковете. Разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, според която ищецът отговаря за сторените от ответника разноски при прекратяване на делото, не предпоставя правото на разноски на ответника в зависимост от причините за прекратяване на делото. Изложени са съображения за частична основателност на възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК, при два неоценяеми иска по чл.76, ал.1, т.2 и т.3 ЗМГО и оценяем иск за 35 00 лева, при минимален размер на адвокатското възнаграждение възлизащ на общо 2180 лева / 600 лева – за двата неоценяеми иска и 1580 лева – за оценяемия иск/. Мотивирано е, че процесуалният представител на ответника е осъществил защита на доверителя си, която в конкретния случай се изразява в подготовка и депозиране на отговор на исковата молба, което включва предварителна подготовка по проучване на конкретния казус от фактическа и правна страна, но с оглед обстоятелството, че производството е приключило на този етап без разглеждане на делото в открито съдебно заседание и осъществяване на процесуално представителство, а също и без каквито и да било процесуални усложнения, договореното възнаграждение от 3450 лева е прието за прекомерно предвид реално извършените действия по правна защита, независимо от спецификата на правната материя, уредена в ЗМГО, поради което разноските за договорения адвокатски хонорар са намалени до размера от 2500 лева.
В изложението към частната касационна жалба се поддържа, че обуславящи за изхода на спора са процесуалноправните въпроси: /1/ Следва ли съдът да присъди на ответника направените от него разноски в случаите, когато ищецът се е оказал от иска, но: а/ с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на иска; б/ признал е в отговора на исковата молба неизпълнението на своите задължения; в/ след завеждането на иска ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца и е изпълнил своето задължение; 2/ Когато съдът е сезиран с искане за намаление на присъденото адвокатско възнаграждение, поради прекомерност, и е приел, че делото не е с фактическа и правна сложност, може ли да присъди в полза на страната разноски за адвокатско възнаграждение в размер, надвишаващ минималния размер на адвокатското възнаграждение, предвиден в Наредба № 1 / 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно следва ли да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора т.е. да съобрази фактите и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което определя сложност в по-висок размер? Касаторът се позовава на наличие на допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсва общата предпоставка за допускане на касационния контрол по първия въпрос. Въззивният съд не е приел, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на иска; съответно е признал в отговора на исковата молба неизпълнението на своите задължения или след завеждането на иска доброволно е възстановил правото на ищеца или е изпълнил своето задължение, поради което предпоставения от тези твърдения първи въпрос не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Вторият въпрос също не може да обуслови допускането на касационното обжалване Съдът е изложил мотиви относно фактическата и правна страна на спора, като е осъдил характера на исковете, етапът на производството и извършените процесуални действия, при това при наличие на бланкетно възражение по чл.78, ал.5 ГПК, в което се поддържа единствено, че делото не е с фактическа и правна сложност, поради което се твърди, че адвокатското възнаграждение не следва да надвишава минималния размер по Наредба № 1/ 2004г., без изложение на конкретни съображения, на които се основава искането по чл.78, ал.5 ГПК. Даденото от въззивната инстанция разрешение във връзка с възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение не е и в противоречие с т.3 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, според което съдът е свободен при възражение за прекомерност да намали възнаграждението до предвидения в Наредба № 1 /2004г. минимален размер, съобразно конкретната си преценка за фактическа и правна сложност на делото. С оглед изложеното, липсва наведеното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като уеднаквяването на практиката по въпроса с тълкувателно решение на ВКС изключва и приложението на другия релевиран допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед горното, обжалваното определение не следва да бъде одпуснато до касация.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1241 от 11.05.2015г., поправено с определение № 659/ 18.02.2016г., постановени по ч.гр.д. № 1717/2015 г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено определение № 22343 / 14.11.2014г. по т.д. № 1925/ 2013г. на Софийски градски съд, VI-1 състав, в частта за осъждане на ищеца, Б. Д. Д., действащ като [фирма], да заплати на ответника, [фирма], направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.