Определение №332 от 21.6.2018 по гр. дело №790/790 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
гр. д. № 4555/2017 г. ВКС на РБ, І г. о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 332

София, 21.06.2018 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 15 май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4555/2017 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. Б. Б., чрез пълномощника си адв. В. А., е подала касационна жалба срещу решение № 110 от 20.04.2017 г. по гр. д. № 74/2017 г. на Пернишки окръжен съд, с което след като е отменено първоинстанционното, постановено по гр. д. № 9417/2015 г. на Пернишки районен съд, е решен спора по същество, като е прието за установено по отношение на касаторката, че К. М. С. и съпругата му Е. К. С. са собственици на 10/12 ид. ч. от гараж със застроена площ от 22.50 кв. м., построен в УПИ ХVІ-3102, в южната част на уличната регулационна линия с [улица]и на страничната регулационна линия с УПИ ХV-3226, който УПИ се намира в кв. 90, по ПРЗ на [населено място] и е осъдена касаторката да им предаде владението на този имот.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. В изложението към касационната жалба се иска допускане по девет въпроса, за които се поддържа че обосновават основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК без това да е мотивирано.
Ответниците по касация, ищци по иска, намират че не са налице сочените основания за допускане на касационна проверка, а по същество касационната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
От фактическа страна е установено, че в резултата на сделки върху УПИ ХVІ-5849, 5849б в кв. 90, по плана на [населено място], а по действащия план УПИ ХVІ-3102, е възникнала съсобственост към 1964 г. между П. К. Б., С. Г. Б. и Т. Г. Б.. След построяването на жилищна сграда в имота през 1965 г. съсобствениците на терена и по приращение на сградата са извършили съдебна делба на сградата по гр. д. № 407/1965 г. на Пернишки народен съд, ІІІ р. През 1970 г. на основание издадено строително разрешение № 410 от 17.11.1970 г. на П. Б. и Т. Г. Б. за построяването на гараж, в имота са построени гаражи, разположени по уличнорегулационната линия и вътрешната регулационна линия с имота на касаторката.
През 1998 г. наследницата на П. Б., Р. П. И. е продала на К. М. С. 1/2 ид. ч. от УПИ ХVІ-3102 в кв. 90 по плана на [населено място] и северозападния близнак от цялата жилищна сграда-близнак, както и 1/2 ид. ч. от общите части на сградата (н. а. 1, т. І, дело 37/1998 г., съставен от нотариус при Пернишки районен съд.
На 21.11.2008 г. Р. И. е сключила с касаторката договор за продажба на гараж със застроена площ от 22.50 кв. м., изпълнен в УПИ ХVІ-3102 в кв. 90 по плана за регулация и застрояване на [населено място], индивидуализиран като построен в южната част на уличната регулационна линия с [улица] на страничната регулационна линия с УПИ ХІ-3226. Договорът е обективиран в нот. акт № 183, т. ІV, рег. № 15858, д. № 718/2008 г., съставен от нотариус Р. М., № 141 в регистъра на НК. ). Легитимацията си на собственик продавача по договора И. е обосновала с нот. акт от 1959 г., с който наследодателят й е придобил правото на собственост върху дворно място от 315 кв. м., съставлявало парцел ХVІ-5849, в кв. 302 по действалия тогава плана на [населено място] и строително разрешение за гараж от 1970 г.
Ищците са поддържали, че на основание сключения от тях договор за покупка на 1/2 ид. ч. от имота и северозападния близнак са придобили право на собственост и върху гаража, тъй като той не е бил изрично изключен от договора и представлява приращение върху имота.
Съдът е приел, че между съсобствениците на терена е имало споразумение за ползването на гаражите, но това не съставлява владение с намерение да се придобие право на собственост. Гаражите не са били предмет на делба, поради което са останали съсобствени между съсобствениците на терена. Приел е, че след като К. С. е придобил 1/2 ид. ч. от терена, то е станал собственик и на 1/2 от трите гаража. Обсъдил е установеното по делото, че през 2005 г. Е. К. С. е закупила от Т. Г. Б. и З. А. Б. притежаваните от тях 1/3 ид. ч. от дворното място, заедно с югоизточната част от жилищната сграда както и един гараж. Приел е, че този договор е породил правни последици за 1/4 ид. ч. от терена и съответно от гаражите, тъй като такива са били правата на продавачите при сключване на договора. От това е намерил, че ищеца С. и съпругата му са придобили 10/12 ид. ч. от гаража, а ищецът Г. Б. и наследниците на С. Б., починал през 2008 г., Л. Б. – съпруга и М. С. П. – дъщеря са собственици по на 1/12 ид. ч. от гаражите. Право на собственост върху гаража е прехвърлено с договора за продажба поради това, че този обект не е бил изрично изключен от предмета на договора, поради което като приращение към терена е преминал в собственост на купувача К. С. и съпругата му в обема, притежаван от праводателката им.
Въпрос № 1 – за задължението на съда да обсъди всички доказателствата по делото, а не избирателно част от тях, както и въпрос № 6 – допустимо ли е съдът да приема за предмет на спора квоти, в по-голям обем, т. е. различни от заявените с исковата молба, обуславят основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение, поради разрешаването им в противоречие със задължителната практика, а втория въпрос и поради това, че сочи на недопустимост на решението в частта, с която искът е уважен за по-голяма идеална част от имота от претендираната с исковата молба.
Съдът е формирал извод, че построените гаражи са останали съсобствени между съсобствениците на терена без да обсъди събраните доказателства във връзка с заявеното от праводателката на ответницата Р. И., че от построяването им баща й, а след това и тя е ползвала гараж, продадена на ответницата, тъй като с построяването на гаражите всеки от съсобствениците на дворното място е ползвал по един от тях за свои нужди, като свидетелката установява, че там е паркирала собствения си лек автомобил. Не са обсъдени и показанията на свидетеля Й. И., които кореспондират с тези на предходната свидетелка и със установеното от свидетелката Л. Б. че тя и съпругът и Т. Б. не са имали ключ от този гараж.
Останалите въпроси са относими към обосноваността и законосъобразността на решението. Те могат да бъдат предмет на разглеждане след допускането на касационната проверка, поради което не обуславят общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 110 от 20.04.2017 г. по гр. д. № 74/2017 г. на Пернишки окръжен съд.
УКАЗВА на касаторката Д. Б. да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top