– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 332
гр. София 23.03.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 16.11.2016 (шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 60 099 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 6369/28.04.2016 година, подадена от Е. П. Н., срещу решение № 385/29.02.2016 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти, постановено по в. гр. д. № 269/2015 година.
С обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е отменил първоинстанционното решение № 16 365/15.05.2014 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 9657/2010 година и на основание чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 422 и чл. 415, ал. 2 от ГПК е признал за установено по отношение на [фирма] [населено място], че Е. П. Н. при условията на солидарност с Л. Б. Й. и А. Л. Д. дължи на банката сумата от 893 720.00 лева, представляваща неизплатена главница по договор за банков кредит № КЦ-190/2006/Л от 14.10.2010 година, заедно със законната лихва върху нея, считано от 14.10.2010 година до окончателното плащане, сумата от 21 811.29 лева, представляваща просрочена лихва върху главницата за периода от 26.02.2010 година до 14.04.2010 година и сумата от 9595.73 лева, представляваща редовна (текуща) лихва върху главницата, за периода от 27.03.2010 година до 14.04.2010 година, за които вземания на 22.04.2010 година е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 17 321/2010 година по описа на Софийски районен съд, 44-ти състав. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Е. П. Н. твърди, че обжалваното решение е недопустимо, поради което съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, трябва да бъде допуснато до обжалване служебно и без да е поставен конкретен правен въпрос. В случай, че това не бъде възприето се твърди, че е налице предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК хипотеза за допускане на касационното обжалване.
Е. П. Н. е била уведомена за обжалваното решение на 28.03.2015 година, а касационната й жалба е с вх. № 6369/28.04.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Е. П. Н. твърди, че обжалваното решение било недопустимо, тъй като от петитума на исковата молба било видно, че сумите са били дължими се към 14.04.2010 година, която дата била и датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. С решението си обаче съставът на Софийския апелативен съд бил признал съществуването на вземанията към 12.02.2016 година, когато е приключило разглеждането на производството пред него. Разминаването между диспозитива на решението и петитума на исковата молба водело до недопустимо произнасяне на съда, чието решение освен, че има такъв порок щяло да се отрази фатално върху правата на Н., тъй като ще доведе до невъзможност тя да оспорва вземането въз основа на факти настъпили до 12.02.2016 година, защото те ще се преклудират от силата на присъдено нещо. Тези твърдения са неоснователни, тъй като никъде в исковата молба не е посочено, че се иска установяването на размера на вземанията към 14.04.2010 година. Видно от молбата [фирма] [населено място] е поискало да бъде признато за установено, че ответниците по иска имат задължения към банката, като е посочено, че към 14.04.2010 година тези вземания са в размерите посочени в молбата. Това обаче не е равнозначно на искане за установяване на размера на задълженията точно към този момент. Затова съставът на Софийския апелативен съд при спазване на правилото на чл. 235, ал. 3 от ГПК се е произнесъл за съществуването на вземанията към датата на проведеното от него открито съдебно заседание, в което са приключили устните състезания между страните. Този начин на процедиране на въззивният съд е изцяло в съответствие с указанията по т. 9 от ТР № 4/18.06.2013 година, постановено по тълк. д. № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС. Поради това и тъй като при извършената служебна проверка за допустимост не са установени обстоятелства, които биха довели до недопустимост на решението касационното обжалване не може да бъде допуснато на това основание.
Във връзка с твърдението си за съществуване на предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК хипотеза за допускане на касационното обжалване в изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 1 от ГПК Н. е поставила процесуално правния въпрос за това следва ли в мотивите на въззивната инстанция да се съдържа самостоятелна преценка на всички фактически доводи, доказателствени искания и твърдения на страната. Твърди, че по отношение на този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика, установена с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС, т. 10 от ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС, т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година, т. 9 и т. 11а от ТР № 4/18.06.2013 година на ОСГТК на ВКС, решение № 1/30.01.2014 година, постановено по т. д. № 52/2014 година и решение № 175/25.02.2016 година, постановено по т. д. № 2602/2014 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІ т. о. Доколкото, ако касационното обжалване бъде допуснато по силата на чл. 290, ал. 2 от ГПК съдът ще извърши проверка на правилността на въззивното решение само на посочените в касационната жалба основания при преценка на това дали поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпрос представлява общо основание за допускане на обжалването трябва да се преценява и с оглед на конкретните оплаквания в жалбата. Затова не може да бъде допуснато касационно обжалване по правен въпрос, за който липсва оплакване в касационната жалба. В конкретния случай пред въззивната инстанция е бил спорен въпросът дали Е. П. Н. е подписала договора за встъпване в дълг от 02.10.2009 година, с който тя е встъпила като длъжник по договор за банков кредит № КЦ-190/2006/Л от 14.10.2010 година. С оглед на този спор пред въззивната инстанция е допуснато и изслушано заключение на тричленна съдебно-почеркова експертиза, която е дала заключение, че подписът под договора е положен от Н.. Предвид на това съставът на Софийския апелативен съд е приел, че тя е задължено лице по договор за банков кредит № КЦ-190/2006/Л от 14.10.2010 година, като е посочил, че липсват доказателства, които да подкрепят направеното от Н. възражение за унищожаване на договора за встъпване в дълг от 02.10.2009 година поради измама. За да определи размера на задълженията на длъжниците по договора за кредит към [фирма] [населено място] въззивният съд се е позовал на изслушаното пред първата инстанция заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Това заключение е било оспорено от Е. П. Н., тъй като при изготвянето му и определяне на размера на задълженията на длъжниците по договора за кредит не били взети предвид сумите постъпили от извършената в производството по принудително изпълнение публична продан на ипотекирани в полза на [фирма] [населено място] недвижими имоти като е направено искане да бъде поставена допълнителна задача на вещото лице да определи размера на задълженията след приспадането на тези суми. Това искане е било оставено без уважение от първоинстанционния съд, като пред въззивния съд не е било направено ново такова, а съдът не е счел за необходимо да допуска служебно допълнителна задача на съдебно-счетоводната експертиза в посочения от Н. смисъл. В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не били събрани доказателства относими към предмета на спора, като в случая били необходими специални знания, като инициативата за събирането им трябвало да излезе от съда, а страната била длъжна само да понесе отговорността за разноски. Е. П. Н., а била направила искане за допускане на съдебно-счетоводна с отговора на исковата молба, като първоинстанционният съд неправилно е бил отказал да постави допълнителна задача на експертизата, който пропуск трябвало да бъде отстранен служебно от въззивния съд. Н. нямала основание да прави искане в тази насока с отговора на въззивната жалба, тъй като това би означавало, че тя признава вземането на [фирма] [населено място]. След като съставът на Софийския апелативен съд бил уважил искането на банката за допускане на тричленна съдебно-почеркова експертиза, то той е трябвало да обсъди и направените от Н. пред първата инстанция възражения и да допусне исканата от нея съдебно-счетоводна експертиза, дори и да нямало изрично искане в тази насока. Затова въззивното решение било неправилно по отношение на възприетия в него размер на задълженията на длъжниците по договор за банков кредит № КЦ-190/2006/Л от 14.10.2010 година, като невземането предвид на постъпили вследствие на проведена публична продан суми, които биха могли да доведат и до погасяване на задълженията по кредита би поставило Н. в ситуация да плати втори път вече платено задължение и дава възможност на банката да се обогати неоснователно. От това следва извода, че оплакванията на Е. П. Н. в подадената от нея касационна жалба са за това, че въззивният съд неправилно не е приел за основателно твърдението й, че задължението на длъжниците по договора за кредит трябва да бъде намалено със сумите постъпили от извършената в производството по принудително изпълнение публична продан на ипотекирани в полза на [фирма] [населено място] недвижими имоти, като не е допуснал събирането на доказателства в тази насока и не е обосновал тези свои действия в изложените към решението мотиви. Отнесен към тези оплаквания поставения в изложението на Е. П. Н. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК процесуално правен въпрос не обуславя допускането на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, тъй като съгласно т. 9 от ТР № 4/18.06.2013 година, постановено по тълк. д. № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС, настъпилия след подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение факт на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес не се взима предвид от съда по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Затова съдът не е бил задължен да взема предвид твърдението на Н. за погасяване на задължението по договорна за кредит, чрез постъпили от извършената в производството по принудително изпълнение публична продан на ипотекирани в полза на [фирма] [населено място] недвижими имоти суми, да събира доказателства за тази продан, размера на получените при нея суми и как последните се отразяват върху размера на задължението. Съдът е задължен да взема предвид само онези факти и възражения, които са относими към спорния предмет, като събира доказателства във връзка с тях и ги обсъжда при постановяване на решението си. Не съществува такова задължение по отношение на тези факти и възражения, които не са включени в предмета на делото. Затова процесуално правния въпрос, свързан с необсъждане от въззивния съд на твърдението на Е. П. Н., че е налице частично или пълно погасяване на задълженията по договора за кредит, чрез постъпили от извършената в производството по принудително изпълнение публична продан на ипотекирани в полза на [фирма] [населено място] недвижими имоти суми, несъбирането на доказателства в тази насока и необсъждането му в мотивите на въззивното решение не може да обоснове допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 385/29.02.2016 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти, постановено по в. гр. д. № 269/2015 година, постановено по гр. д. № 5050/2015 година по подадената срещу него от Е. П. Н. касационна жалба с вх. № 6369/28.04.2016 година и такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на спора Е. П. Н. ще трябва да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 4800.00 лева разноски по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 385/29.02.2016 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти, постановено по в. гр. д. № 269/2015 година.
ОСЪЖДА Е. П. Н. от [населено място],[жк],[жк], [жилищен адрес], с Е. [ЕГН] да заплати на [фирма] [населено място], [улица] сумата от 4800.00 лева разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.