О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
София 24.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми април през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4709 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 ГПК.
Образувано е въз основа на подадената от „СПИДИ” АД, представлявано от изпълнителния директор М., чрез процесуалния представител адвокат К. касационна жалба против въззивно решение № 6153 от 19.08.2019г. по гр.д. № 6042/2019г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 1.02.2019г. по гр.д. № 68981/2018г. на РС София като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ и са присъдени разноски.
Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното:
Въззивният съд е преценил уволнението, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2, изр.2 КТ /съкращаване в щата/ на длъжността „приложен администратор”, като незаконосъобразно с решаващ мотив за неспазване на закрилата по чл.333, ал.3 КТ, пред вид обстоятелството, че ищецът е бил секретар на учредената в ответното дружество Синдикална организация „Спиди”, редовен член на Съюза на транспортните синдикати в България. Съдът е преценил като неоснователно възражението на ответника, че не е бил уведомен за съществуването на синдикалната организация, с два довода. Първият е, че съгласно представените доказателства – работодателят е знаел за съществуването й, защото до него е била изпратена покана за среща от същата синдикална организация, на която той е отговорил. Второ, съгласно установената съдебна практика, в тежест на работодателя е да изиска информация от работника дали се ползва от някаква форма на защита, изискваща вземане на предварително съгласие от някакъв орган. /т.е. за работника не съществува задължение изрично и по принцип да уведомява работодателя, че ще се ползва от предоставената му от закона предварителна закрила/. В случая, работодателят не е отправил запитване до работника, съответно не е поискал съгласие от синдикалната организация, поради което уволнението е незаконосъобразно.
В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на основаниeто за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. Налице ли е хипотеза на предварителна закрила по чл.333, ал.3 КТ в случай на уволнение по чл.328, ал.1, т.2 КТ, когато не може да се предложи на синдикалния ръководител друга длъжност, пред вид липсата на такава?, 2. Прилага ли се предварителна закрила по чл.333, ал.3 КТ, когато е налице недобросъвестно поведение от страна на членове на ръководни органи на синдикална организация във връзка с факта на узнаване за създаване на последната от страна на работодателя? Твърдението на работодателя е, че не му е предоставена информация за нейния поименен състав. Когато синдикална организация, в лицето на членовете на ръководните й структури, бездейства дълго време след провеждане на учредително събрание, не следва ли това бездействие да повлече след себе си отпадане на предварителната закрила по чл.333 ал.3 КТ?
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от Р. И. С., чрез процесуалния представител адвокат С., с който се оспорват, както допустимостта, така и основателността й. Излага подробни доводи по поставените от касатора въпроси и по същество счита въззивния акт за правилен. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв., реалното извършване на които установява с представен договор от 26.11.2019г., в който е отразено, че сумата е заплатена в брой.
Настоящият съдебен състав намира, че по поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, защото релевантният въпрос, за закрилата при уволнение по чл.333, ал.3 КТ, е разрешен съобразно установената съдебна практика. Касае се за специална закрила, приложима при процесното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, създадена с цел гарантиране на възможност за безпрепятствено отстояване на синдикалните интереси на работници и служители, явяващи в определени случаи противоположни с тези на работодателя. При уволнение по чл.328, ал.1, т.2 КТ, приложението на закрилата по чл.333, ал.3 КТ не се влияе от обстоятелствата, на които касаторът акцентира в поставените от него въпроси, дали работодателя може да предложи на синдикалния ръководител друга длъжност и дали синдикалната организация, е бездействала за някакъв период от време. Поставените от него въпроси не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, изискващи съгласно дадените в разяснения в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело да е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд. Това не е така не само за първия, но и за втория поставен от касатора въпрос, доколкото той съдържа условие /че поведението на ищеца като член на ръководния орган на синдикалната организация е недобросъвестно/, което не е прието за установено от въззивния съд. Закрилата по чл.333, ал.3 КТ може да отпадне, ако работодателят е отправил запитване към работника или служителя дали е член на ръководството на учредена и структурирана към ответното дружество синдикална организация и работникът или служителя недобросъвестно не е дал отговор или е дал неверен отговор. След като не се спори, че работодателят не е отправил такова запитване, отпадане на закрилата няма.
С оглед изхода на спора, направеното искане, на основание чл.78 ал.3 ГПК и при липса на направено възражение за прекомерност, следва в полза на ответната страна да бъдат присъдени установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6153 от 19.08.2019г. по гр.д. № 6042/2019г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „СПИДИ” АД, ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор М. да заплати на Р. И. С., съдебен адрес: [населено място], [улица], сумата 1000лв. /хиляда лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.