О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
София, 24.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3744/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 820 от 09.05.2018 г. по в.гр.д. № 416/2018 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 5284 от 15.12.2017 г. по 10197/2017 г. на Варненския районен съд, с което е допуснато да бъде извършена съдебна делба между съделителите П. М. Г. и А. М. А. при равни права – по 1/2 ид. част за всеки от тях, по отношение на следния недвижим имот: апартамент № 14, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор …. по КККР на [населено място], с площ 40.41 кв.м по схема, а по документ за собственост – 40.71 кв.м, разположен в сграда № …. в поземлен имот с идентификатор …., с предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент, ведно с принадлежащото му избено помещение № 14 с площ 1.84 кв.м, и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба, подадена от адв. Бр. Б. като пълномощник на А. М. А.. Изложени са доводи за неправилност на същото поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и не е преценил показанията на разпитаните по делото свидетели в съответствие с разпоредбата на чл. 172 ГПК, отчитайки тяхната вероятна заинтересованост от изхода на спора. В резултат на това е постановил решение, което е очевидно неправилно.
Иска се обжалваното решение да бъде допуснато до проверка по същество от касационната инстанция на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за задължението на съда да обсъди в мотивите на решението всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, и всички доводи на страните. Позовава се и на основанието за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.2, изр. посл. ГПК- очевидна неправилност.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация П. М. Г. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Страните по делото са наследници по закон на М. А. П., поч. на 29.11.1995 г. С договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ/ отм./, сключен на 03.01.1992 г., наследодателят им закупил процесния апартамент, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
Срещу предявения иск за делба ответникът А. А. е противопоставил възражение, че е придобил имота на основание изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като владее същия от смъртта на наследодателя в продължение на 22 години, като го е считал за свой.
Въззивният съд е намерил това възражение за неоснователно. Приел е, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху имота като един от наследниците на починалия собственик, но не е обективирал по отношение на ищцата намерението си да свои нейните идеални части за себе си по начин, който недвусмислено сочи, че отрича нейните права. За да обоснове този извод съдът се е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели Х. Д. и П. Д. – съответно син и снаха на ищцата, и свидетелите И. И. и Г. И., които са заявили, че след смъртта на наследодателя жилището се е ползвало от ответника, който имал собствен апартамент, съседен на процесния, като преградата между терасите била премахната и те се ползвали като обща тераса. Заявили са също, че до преди 5-6 години преди предявяване на иска за делба между страните са били водени разговори за уреждане на имуществените им отношения по повод сънаследствения имот, като ответникът предлагал да изкупи частта на ищцата по данъчна оценка, последната също заявила, че желае да изкупи неговия дял при тези условия, но той отказал.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по повдигнатия от жалбоподателя процесуалноправен въпрос. Видно от съдържанието на мотивите на обжалвания съдебен акт, въззивният съд е обсъдил не само показанията на посочените от ищцата свидетели, но и показанията на свидетелите, ангажирани от ответника. Приел е, че в своята съвкупност те установяват по безспорен начин факта на ползване на процесния имот от ответника, но не доказват извършването на такива действия от негова страна, които да обективират намерението му да владее целия имот за себе си и да отблъскват владението на ищцата, като е посочил, че действията по извършване на ремонти и ползването на целия имот не могат да се приемат като сочещи по несъмнен начин установяване на владение върху частите на другия съсобственик. Тези изводи на въззивния съд са в съответствие с разясненията, дадени в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС относно владението на наследствен имот от един от наследниците и предпоставките, при които този сънаследник може да придобие по давност идеалните части на останалите, както и по какъв начин следва да се прояви промяната в намерението му за своене на целия имот по отношение на другите сънаследници. Поради това неоснователни са и доводите за очевидна неправилност на обжалваното решение. Само въз основа на факта, че съсобствения имот продължително време се е ползвал от жалбоподателя, не може да се съди за това дали той е преобърнал държанието на чуждите идеални части във владение за себе си или упражнява предоставеното му от закона / чл. 31, ал.1 ЗС/ право да си служи с цялата вещ. Промяната на намерението предполага външна изява не просто чрез извършване на активни действия, а на такива, които не могат да се тълкуват по друг начин, освен като отричане на правата на другите сънаследници. Извършването на текущи ремонтни дейности / боядисване, смяна на тапети, на дограма и пр./ и незначителни вътрешни преустройства, свързани с подобряване на условията за живот и поддръжката на имота в добро състояние от сънаследника, ползващ сам целия сънаследствен имот, не са такива действия, които сочат на отричане на правата на останалите сънаследници.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответницата по касация П. М. Г. разноски по делото за адвокатска защита в размер на 800 лв., съобразно направеното за това искане с отговора на касационната жалба и приложения към него договор за правна защита и съдействие серия Б № 332989 от 20.08.2018 г., сключен с адв. Д. П., доказващ заплащане на договореното адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 820 от 09.05.2018 г. по в.гр.д. № 416/2018 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. М. А. да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на П. М. Г. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 800 /осемстотин/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: