О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
С. 28.09.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 2726 по описа за 2017 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от К. И. Ш. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно определение № 180 от 2.06.2017г. по в.ч.гр.д. № 132 по описа за 2017г. на Окръжен съд Търговище, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 321 от 14.03.2017г. по гр.д. № 1646/2016г. на Районен съд Търговище като е прекратено като недопустимо образуваното охранително производство за допускане на поправка в издадено удостоверение за наследници, в частта за семейното положение на починалия баща на молителя И. П. Ш., починал на 24.06.2016г. и относно включването на Е. Х. Ш. като наследник. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска, след като бъде допуснато касационно обжалване, да бъде отменено, а делото върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса : „Допустимо ли е съдебно производство, по реда на чл.547, във вр.с чл.542 ГПК, за поправка на удостоверение за наследници относно отбелязването „женен”, респ. вписването на съпруга в колоната на наследниците, когато молител твърди, че тези обстоятелства са невярно отразени?” К. счита, че по така поставения въпрос, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, установена с постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК определения № 17 от 6.01.2014г. по ч.гр.д.№ 7410/2014г. на ІІІ г.о. и № 193 от 17.03.2015г. по ч.гр.д.№ 6800/2014г. на ІV г.о. Отделно счита, че въпросът се разрешава противоречиво от съдилищата, като за наличието на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК се позовава на влязло в сила на 13.04.2010г. определение № 864 от 15.03.2010г. по гр.д.№ 2412/2010г. на РС Варна.
Срещу така подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
К. Ш. е сезирал РС Т. с искане да бъде установен факта, че баща му И. Ш. към датата на смъртта си, 24.06.2016г. е бил със семейно положение „разведен” и Е. Ш. не е негов наследник, поради прекратяване на брака им с развод, както и да бъде съставено удостоверение за наследници, в което тези факти да бъдат вярно установени. Позовал се е на факта, че на 30.05.3016г. Е. Ш. е предявила иск с правно основание чл.50 СК за прекратяване на брака й с И. Ш. по взаимно съгласие, въз основа на постигнато споразумение между двамата, като на 22.06.2016г. делото е обявено за решаване /решението е постановено на 30.06.2016г./ Според молителя, нормите на чл.235 ал.1, чл.149 ал.2 и чл.11 ГПК налагат за определяща за прекратяване на брака да се счита датата на обявяване на делото за решаване, а не датата на постановяване на решението.
РС Търговище, в изготвения доклад по делото, е квалифицирал направеното искане като такова по чл.547, във вр.с чл.542 и чл.530 ГПК за отстраняване на грешка в издадено удостоверение за наследници № 13472 от 25.11.2016г., като се приеме, че неправилно е отбелязано, че семейното положение на наследодателя е „женен” /вместо „разведен”/ и че съпругата му Е. Ш. е негов наследник /вместо, че негов единствен наследник е молителя К. Ш./. Първоинстанционният съд е прекратил производството като недопустимо,приемайки – с оглед твърденията на молителя – че същият оспорва съществуването на наследствено правоотношение относно съпругата на общия наследодател, съществуването /или несъществуването/, на което не може да стане по реда на охранителното производство, а само по исков ред.
В. съд е възприел изводите на районния за недопустимост на производството по чл.547, във вр.с чл.542 ГПК. Решаващите му мотиви са, че единственият ред, по който може да се оспори качеството на едно лице като наследник е исковият, чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл.124 ал.3 ГПК, във вр.с чл.110 ГПК /фактите, подлежащи на установяване с акт за гражданско състояние са раждане, смърт, брак, но не и наследяване/. Позовал се е на постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК определения № 159 от 8.07.2016г. по гр.д.№ 2644/2016г. на ІІ г.о. и № 663 от 17.11.2011г. по ч.гр.д.№ 485/2011г. на ІV г.о.
Имайки пред вид изложеното и фактът, че нормата на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК предпоставя допустимостта на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд определение, с което се оставя без уважение частна жалба от наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване. В случая – поставеният въпрос не е от значение за изхода на делото и не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд и не са налице посочените от касатора специални основания за допустимост.
Поставеният въпрос не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост – не е от значение за изхода на делото, защото е общ и касае установена възможност по принцип. Допустимостта на всяко заявено искане се преценя въз основа на конкретно твърдените в молбата обстоятелства и тези, установени в хода на делото. Съдът е длъжен да се произнесе в рамките на заявеното от страната искане, което сам следва да квалифицира. Доколкото, производството по чл.547 ГПК за поправка на грешка в акт за гражданско състояние е охранително по своя характер и в него не могат да се решават граждански спорове, когато съдът прецени, че по същество спорът е за установяване на права, той следва да прекрати образуваното охранително производство.
Специалното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, защото поставеният въпрос не е разрешен в противоречие с посочената практика на ВКС, по смисъла на т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, изискващ разрешението в посочената от касатора задължителна практика да е дадено по идентичен на поставения от касатора въпрос. В случая цитираното от касатора определение № 17 от 6.01.2014г. по ч.гр.д.№ 7410/2014г. на ІІІ г.о. е постановено по въпрос, който е различен от поставения в настоящето производство: „Представлява ли документ по чл.548 ГПК, нормата на чуждото законодателство, след като от нея е видно, че тя изключва възможността факта по чл.542 ГПК да бъде удостоверен от компетентните органи на чуждата държава”. Липсата на идентичност на конкретно поставеният в настоящето производство въпрос и този по представената практика, прави ирелавантно за случая цитираното определение № 17/2014г.на ІІІ г.о. Идентична е ситуацията и с другото цитирано от касатора определение № 193 от 17.03.2015г. по ч.гр.д.№ 6800/2014г. на ІV г.о., което също е постановено по различен от настоящия въпрос : „Дали актът за раждане е индивидуален административен акт и кой е компетентният съд да се произнесе по установяване на неговата неистинност?”
Специалното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК също не е налице, защото от посоченото от касатора влязло в сила определение № 864 от 15.03.2010г. по гр.д.№ 2412/2010г. на РС Варна, не може да се изведе извод, че сега поставеният въпрос /„Допустимо ли е съдебно производство, по реда на чл.547, във вр.с чл.542 ГПК, за поправка на удостоверение за наследници относно отбелязването „женен”, респ. вписването на съпруга в колоната на наследниците, когато молител твърди, че тези обстоятелства са невярно отразени?”/ да се разрешава противоречиво от съдилищата. В цитираното определение № 864/2010г. на В. е разгледан случай на поправка в акт за раждане, издаден в Република Полша, като искането е било в графа „баща” вместо записаните имена, да се запише „неизвестен”, т.е. поставеният въпрос не е идентичен /вж. т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не са налице посочените от касатора основания за допустимост, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 180 от 2.06.2017г. по в.ч.гр.д. № 132 по описа за 2017г. на Окръжен съд Търговище.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :