4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
София, 30.11.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 4876 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
С определение №463, постановено на 13.09.2016г. от Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав по в.ч.гр.д.№515/2016г. е потвърдено определение №686 от 14.07.2016г., постановено по гр.д.№52/2016г. по описа на Окръжен съд-Смолян, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по правилата на родовата и местната подсъдност на Районен съд-Смолян.
Определението е обжалвано от И. К. П. чрез процесуалния й представител адв.А. Ч. с оплаквания, че същото е неправилно и с искане да бъде отменено, след което да бъде определен компетентен съд и делото бъде изпратено за разглеждане в районен съд, чиято териториална компетентност не попада в съдебните райони С. и Ч.. Поддържа, че Пловдивският апелативен съд е развил тезата за отвод на съдия или на съдии съгласно чл.22 ГПК без да държи сметка, че не конкретен съдия или съдии са посочени като ответници в исковата молба – като ответници в исковата молба са посочени Смолянския окръжен съд и Чепеларския районен съд, в които съдилища работят всички съдии, съставляващи и единия и другия ответник. Поради това счита, че няма как да се приложи нормата на чл.22 ГПК, а водеща трябва да е преценката дали е налице конфликт на интереси, като поддържа, че конфликт на интереси като основание за поискания от нея отвод на всички съдии в двете съдилища са нормите на чл.2, ал.1 ЗПУКИ, чл.3, т.20 ЗПУКИ, чл.19, ал.1 ЗПУКИ, както и чл.77, ал.1 ЗСВ и чл.84, ал.1 ЗСВ.
Поддържа, че доколкото оспореното от нея определение не е от категорията на преграждащите пътя към по-нататъшно развитие на делото, то не следва да посочва основания за допускане на касационното обжалване, но при условие на евентуалност поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса допустимо ли е при преценка на основанията за отвод по чл.22 ГПК да се съобразяват и разпоредбите на чл.2, ал.1, чл.3, т.20, и чл.19, ал.1 ЗПУКИ, както и позоваването от страна/страни на тази норма при искане за отвод на съдия/съдии, както и по въпроса предвид разпоредбите на чл.77, ал.1 и чл.84, ал.1 ЗСВ допустимо ли е инициаторът на производството или друг заинтересован участник в процеса, да иска априори отвод на целия състав на дадено съдилище тогава, когато същото съдилище е посочено за ответник по иск за вреди.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
И. К. П. е предявила срещу Смолянски окръжен съд и Чепеларски районен съд два субективно съединени иска с правно основание чл.49 ЗЗД във вр. с чл.7 от Конституцията на Република България за заплащане на сумата 20000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди и за заплащане на сумата 8289.90лв. за причинени имуществени вреди.
С определение №686/14.07.2016г., постановено от съдия в Смолянски окръжен съд, образуваното въз основа на така подадената искова молба производство по гр.д.52/2016г. е прекратено и делото е изпратено съгласно правилата на родовата и местната подсъдност на Смолянския районен съд.
С обжалваното определение е прието, че сезираният с искова молба съд следва при постъпването й първо да извърши преценка относно това дали по правилата на родовата и местна подсъдност /в случаите, когато служебно следи за спазването й/ е компетентен да разгледа предявените искове, тъй като се касае за предпоставка за допустимостта на производството и едва при извод за надлежното му сезиране съобразно тези правила да прецени дали съдията-докладчик, на когото делото е разпределено, може да участва в неговото разглеждане от гледна точка основанията за отвод по чл.22, ал.1 ГПК. Изложени са съображения, че обстоятелството, че ответник по исковете е Смолянския окръжен съд, не го лишава от възможността да преценява дали образуваното пред него дело му е подсъдно, нито налага отвод на всички съдии и насочване на делото към районен съд, чиито съдебни актове не подлежат на съдебен контрол от него. Посочено е, че от разглеждане на делото се отстраняват съдиите от съда, на който делото е подсъдно по правилата на родовата и местна подсъдност, респективно от по-горния функционално компетентен спрямо него съд в рамките на въззивния и касационния контрол за законосъобразност на съответните съдебни актове, за които е налице някое от основанията по чл.22, ал.1 ГПК, препятстващи възможността им да участват в разглеждането на делото и едва когато поради отвод на всички съдии от съответния съд разглеждането на делото стане невъзможно, същото се изпраща за разглеждане на друг равен съд.
С оглед предмета на производството по настоящето дело и така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че поставените от жалбоподателя въпроси не обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Въпросът дали е допустимо при преценка основанията за отвод да се съобразяват и разпоредбите на ЗПУКИ е ирелевантен са изхода на спора по правилността на определението, с което съдът изпраща делото на съответния съд според правилата на родовата и местна подсъдност, прекратявайки висящността на производството пред себе си, тъй като разпоредбата на чл.22 ГПК в подобна хипотеза не намира приложение. Преценката дали са налице посочените в чл.22 ГПК основания за отвод на съдебния състав се извършва след определяне на съда, който е родово и местно компетентен да разгледа съответния спор.
Ирелевантен за изхода на спора по правилността на обжалваното определение е и въпросът за допустимостта да се иска отвод на целия състав на съда, когато този съд е посочен за ответник по иск за вреди. Искането за отвод на целия състав на Смолянския окръжен съд, както и на съдиите от районните съдилища в съдебния район на този окръжен съд е направено едва в частната въззивна жалба и по това искане въззивният съд не разполага с правомощието да се произнесе – горестоящият по степен съд не е компетентен да отвежда съдиите от по-долен по степен съд. Въпросът за отстраняването на съдия или съдии от разглеждането на делото съгласно чл.23, ал.2 ГПК се решава при участието на съдията или съдиите, за които е направено искането. Друг съдебен състав не е компетентен да се произнесе по това искане. Горестоящият съд може да определи друг съд за компетентен да разгледа правния спор само по реда на чл.23, ал.3 ГПК, ако поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в съответния съд е невъзможно, т.е. след като направено искане за отвод е било разгледано и прието за основателно от родово и местнокомпетентния съд. И доколкото производството по чл.22 ГПК по настоящето дело все още не е приключило и Смолянския районен съд не се е произнесъл по направено от жалбоподателката искане за отвод, то и въпросът за възможността да се иска отвод на целия състав на съда не може да се приеме за обуславящ крайния извод на въззивния съд в обжалваното определение.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №463/13.09.2016г. на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав, постановено по в.ч.гр.д.№515/2016г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: