Определение №332 от 30.5.2014 по ч.пр. дело №1148/1148 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 332

гр. София, 30.05.2014 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1148 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. К. срещу определение № VІ-514 от 19.02.2014г. по в. гр. дело № 2424/2013г. на Бургаски окръжен съд, с което е върната въззивната жалба на [фирма], [населено място] против решение № 149/27.09.2013г. по гр. дело № 259/2011г. на Айтоски районен съд и въззивното производство е прекратено.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно. Излага доводи, че с въззивната жалба ясно и недвусмислено са посочени основанията и конкретните пороци на обжалваното решение. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и делото да се върне за разглеждане въззивната жалба в Бургаски окръжен съд.
Ответникът З. „Н”, [населено място] чрез процесуален представител адв. Мария Д. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на определението, тъй като въпреки предоставената двукратна възможност въззивникът не е изправил недостатъците на въззивната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е основателна.
Бургаски окръжен съд е върнал подадената от [фирма], [населено място] против решение № 149/27.09.2013г. по гр. дело № 259/2011г. на Айтоски районен съд въззивна жалба на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК и е прекратил производството по делото, като е приел, че въззивникът в предоставения срок не е предприел действия за поправяне на въззивната жалба.
Преценката за правилността на обжалваното определение предполага преценка за правилността на определението за оставяне на въззивната жалба без движение.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради неговата незаконосъобразност и необсъждане на събраните по делото доказателства. Въззивникът релевира доводи, че доказателствата са неправилно преценени от първоинстанционния съд, фактическите констатации в мотивите на решението са неправилни и не кореспондират на събрания по делото доказателствен материал. Във въззивната жалба е направено и оплакване, че съдът не е обсъдил доводите на въззивника, изложени в отговора на исковата молба, а именно, че кооперацията не изпълнява поетите спрямо дружеството задължения, като въпреки договора е извършила действия в полза на трети лица по предоставяне под наем на част от активите, както и че кооперацията се е обогатила без основание със сумата 25 101,44 лв., получена за ползване на 182 дка черешова градина.
С определение № VІ-43 от 08.01.2014г. по в. гр. дело № 2424/2013г. Бургаски окръжен съд е указал на въззивника най-късно до датата на съдебното заседание да посочи изрично, писмено с препис за другата страна в какво се състои порочността на решението и ако същата произтича от неуважаване на възражението за прихващане, направено с отговора на исковата молба, да заяви кое свое материално право упражнява чрез възражението и от какво законно основание произтича то. С определение от 20.01.2014г. по същото дело въззивният съд е оставил без уважение въззивната жалба на [фирма] и е дал същите указания на въззивника, които са направени с определение № VІ-43 от 08.01.2014г., като го е предупредил, че при неизпълнение на указанията въззивната жалба ще бъде върната.
Настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд неправилно е оставил без движение въззивната жалба. Съгласно чл. 260, т. 3 ГПК въззивната жалба следва да съдържа указания в какво се състои порочността на обжалваното определение. В случая, доколкото направените от въззивника оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение се отнасят до съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на събраните по делото доказателства, и възражения на въззивника, изложени в отговора на исковата молба /относно неизпълнени от кооперацията задължения и неоснователно обогатяване със сумата 25 101,44 лв./, и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт поради несъответствие на фактическите констатации на събраните по делото доказателства, не може да се приеме, че във въззивната жалба липсва указание в какво се състои порочността на решението. Доколко възражението за прихващане е конкретизирано от ответника по иска /въззивник в производството пред Бургаски окръжен съд/ в отговора на исковата молба, е въпрос, който подлежи на преценка от въззивната инстанция. Неуточняването на възражението за прихващане обаче не обуславя извод за нередовност на въззивната жалба и нейното връщане на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като уредбата на второинстанционното производство като ограничено въззивно обжалване не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. При въведени във въззивната жалба оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил доказателствата по делото и е установил фактическа обстановка, несъответстваща на събрания по делото доказателствен материал, не се касае до нередовност на въззивната жалба поради неуточняване порочността на решението. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че неправилно въззивният съд е върнал въззивната жалба поради неотстраняване на нередовностите й – непосочване в какво се състои порочността на решението и неуточняване на възражението за прихващане /неуточняване кое свое материално право упражнява ответникът по иска чрез възражението и от какво законно основание то произтича/.
Въз основа на изложеното обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне на Бургаски окръжен за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № VІ-514 от 19.02.2014г. по в. гр. дело № 2424/2013г. на Бургаски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top