1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
гр. София, 30.06.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1162 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. Кр. И. срещу определение № 616 от 16.02.2016г. по ч. гр. дело № 4457/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу разпореждане от 05.08.2015г. по гр. дело № 3107/2015г. на Софийски градски съд, І гражданско отделение, 15 състав, с което е върната искова молба с вх. № 30163/09.03.2015г. по регистъра на СГС, по която е образувано посоченото гражданско дело.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение като излага следните доводи: адвокатът няма правомощия да разпорежда преводи по сметка на съда; с предявения иск се претендира защита на интереса на [фирма]; представянето на документи и описанието на имотите зависи от прилагането им от ЧСИ; ищецът няма право да се снабдява с документи от имотния регистър по сделки, по които не е страна; искането за намаляване на исковата претенция не е обсъдено от апелативния съд. В представено допълнително изложение частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК по следните въпроси:
„1. Намалянето на претенцията не представлява ли основание за разглеждане на делото?
2. Обстоятелствената част представлява ли въпрос по същество на делото и дали е неотстраним порок за разглеждане на исковата молба? Но тъй като предмет е определение на Апелативен съд, то самият Апелативен съд не следваше ли да отчете пунктуално в какво се състои непълноценното в обстоятелствената част?”
Относно твърдението за противоречие с практиката на ВКС и други съдилища частният жалбоподател представя определение № 138/17.03.2014г. по ч. гр. д. № 547/2014г. на ВКС, ГК, І г. о. и определение № 130/15.05.2012г. по ч. гр. д. № 119/2012г. на Бургаски апелативен съд, ГО.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да остави без уважение частната жалба на ищеца срещу разпореждането на първоинстанционния съд, с което е върната искова молба с вх. № 30163/09.03.2015г., по която е образувано гр. дело № 3107/2015г. на Софийски градски съд, І гражданско отделение, 15 състав, Софийски апелативен съд е приел, че въпреки предоставения с разпореждане от 16.02.2015г. и продължен с определение от 19.06.2015г. срок ищецът не е внесъл определената държавна такса.
Съдебният състав е констатирал, че предявеният от частния жалбоподател [фирма] /взискател в изпълнително производство/ срещу М. М. М., Р. З. П. и [фирма] иск е за обявяване за недействителна на ипотеката на недвижим имот, собственост на длъжниците, обективирана в нотариален акт за ипотека, като увреждаща интересите на ищеца – взискател. Установил е, че с разпореждане от 16.03.2015г. съдът е дал подробни и точни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, като се конкретизира имотът, да се посочат конкретни обстоятелства, обуславящи иска, с писмена молба с преписи за всички ответници, да се представи удостоверение за данъчна оценка, да се внесе държавна такса. Поради частично отстраняване на нередовностите и направено искане за снабдяване със съдебно удостоверение за издаване на удостоверение от ПАМДТ Столична община, район В. за данъчна оценка, съдебно удостоверение е издадено и срокът за отстраняване на нередовностите на исковата молба е продължен с разпореждане от 01.04.2015г. Впоследствие по молба на ищеца с определение от 16.04.2015г. първоинстанционният съд отново е продължил срока за внасяне на държавна такса с една седмица от получаване на съобщението. Съобщението е връчено на ищеца чрез процесуалния му представител на 21.04.2015г. Въззивният съд е установил, че данъчната оценка на ипотекирания имот е представена, с определение от 19.06.2015г. е указал на ищеца да представи доказателства за внесена държавна такса 3 367,14 лв. по сметка на СГС, съобщение за тези указания е връчено на ищеца на 09.07.2015г. чрез адв. И., но в предоставения срок от една седмица не са постъпили искания от страните, поради което на 05.08.2015г. е постановено разпореждане за връщане на исковата молба. Съдебният състав се е аргументирал с обстоятелството, че нередовностите на исковата молба не са отстранени – държавната такса не е внесена, като съдът няма основание да приеме изявлението и готовността на частния жалбоподател да внесе държавна такса, изразена в частната жалба, тъй като такова основание не е предвидено в закона.
Въззивната инстанция е изложила и съображения, че исковата молба страда от нередовност, която не е отстранена – няма изложение на обстоятелствената част на исковата молба на основание чл. 127, т. 4 ГПК, срокът е продължаван и на ищците е давана възможност за отстраняване на нередовността. Поради неизяснена обстоятелствена част и невнесена в срок държавна такса съдебният състав е заключил, че не следва да дава нови възможности на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора – частен жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от частния жалбоподател по т. 1 въпрос не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като не е релевантен за спора. Въпросът „намаляването на претенцията не представлява ли основание за разглеждане на делото” не е от значение за изхода на делото, тъй като предявеният иск е за обявяване на недействителност по отношение на ищеца като кредитор – взискател в изпълнително производство на договорна ипотека, вписана в Служба за вписванията т. 018, акт № 21/2005г., нот. дело № 16571/17.05.2005г., вх. рег. № 22879/17.05.2005г., на основание чл. 135 ЗЗД. Не се касае до осъдителен иск, поради което определената от първоинстанционния съд държавна такса не може да бъде редуцирана до по-нисък размер поради изменение /намаляване/ на размера на иска.
Посочените в т. 2 процесуалноправни въпроси също не могат да обосноват извод за допускане на касационно обжалване на решението на САС поради това, че основните аргументи за връщане на исковата молба и потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт са свързани с невнасянето на дължимата държавна такса в конкретно определен размер въпреки неколкократно продължавания срок за отстраняване на тази нередовност на исковата молба. Дори и обстоятелствената част на исковата молба да е конкретизирана, при невнесена в срок държавна такса въпреки дадените от съда указания, исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 129, ал. 3 във връзка с чл. 128, т. 2 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 616 от 16.02.2016г. по ч. гр. дело № 4457/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.