О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
София, 05.03.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5777 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. Й. Й. от [населено място], общ.Б., чрез процесуален представител адв.Р., срещу решение от 15.04.2013г., постановено по гр.д.№1649/2012г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение от 05.03.2012г. по гр.д.№251/2010г. на Благоевградски окръжен съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди за разликата над 4000лв. до 8000лв., е уважен предявения от В. Й. Г. иск за още сумата 4000лв.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът В. Й. Г. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение в обжалваната част след отмяна на първоинстанционното решение за частично отхвърляне на иска с правно основание чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди за разликата над 4000лв. до 8000лв., е уважен предявения от В. Й. Г. иск за още сумата 4000лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поставя въпроси: „следва ли при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди съдът да се ограничи да посочи единствено, че същите са определени съобразно критериите за справедливост или в мотивите си съдът следва да обвърже присъденото обезщетение с причинените вреди съобразно особеностите на конкретния случай” и „може ли при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди съдът да се ограничи да посочи единствено, че същите са определени съобразно критериите за справедливост и следва ли в мотивите си съдът да обвърже присъденото обезщетение с причинените вреди съобразно особеностите на конкретния случай”. Касаторът счита, че първият от поставените въпроси е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС №4/1968г. и решение №242 от 08.07.2010г. по н.д.№173/2010г. на ВКС, Ін.о., а вторият – при противоречива съдебна практика – съдебни решения, с които според касатора за аналогични случаи са присъдени обезщетения в по-малък размер. Касаторът поддържа също, че въпросът „за критериите, от които следва да изхожда съдът определяйки размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост” е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касатора въпроси. Не кореспондира съдържанието на въззивното решение твърдението на касатора, че въззивният съд е посочил единствено, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, без да изтъкне обстоятелствата, които обосновават присъдения размер. Съгласно т.11 от ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационнта инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.04.2013г., постановено по гр.д.№1649/2012г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: