ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 332
София, 05. март 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 6799 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 15.07.2014 г. по гр. д. № 16697/2013, с което е отменено решението на Софийския районен съд от 11.09.2013 г. по гр.д. № 46209/2012, като са уважени предявените искове за прогласяване на недействителността на клауза от трудов договор, с която е уговорен срок за изпитване и за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 74, ал. 4 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма] – [населено място], представляван от юрк. С. Н., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за приложимостта на ограничението по чл. 70, ал. 5 КТ, когато след прекратяване на трудовия договор се сключва нов трудов договор за същата длъжност, който (въпрос) се решава противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, за което се позовава и прилага противоречива съдебна практика: Решение № 178/18.02.2000 по гр. д. № 1132/99, ВКС, ІІІ ГО; Решение от 19.12.2007 г. по гр. д. № 763/2007 на САС; Решение от 19.12.2007 г. по гр. д. № 682/2007 г. на САС; решение от 21.04.2001 г. по гр. д. 2131/2010 на РС – Ловеч; Решение № 234/23.04.2001, ВКС, ІІІ ГО; Решение № 133/30.05.2011 на ОС – Шумен по гр. д. № 216/2011; Определение № 600/30.04.2014 по гр. д. № 1477/2014, ВКС, ІV ГО.
Ответникът по жалбата В. П. Б., представляван от адв. Т. Ф. от ПАК я оспорва, като счита, че същата е неоснователна, повдигнатият от касатора въпрос е решен в съответствие с практиката на ВКС, не е налице противоречие с приложената съдебна практика – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Претендира и направените за касационната инстанция разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите три иска са неоценяеми, а четвъртият е обусловен от втория, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „Машинист, еднокофов багер” по трудов договор № ТД144/11.09.2012 със срок на изпитване 6 месеца до 11.03.2013 г. в полза на работодателя. Със заповед № ЗП25/18.09.2012 на управителя на дружеството, на основание чл. 71 КТ, е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, считано от 19.09.2012 г. Ищецът е работил при същия работодател по предходен трудов договор № 267/23.11.2006 на същата длъжност със срок за изпитване, 3 месеца, считано от 23.11.2006 г. до 23.02.2007 г., който е бил прекратен по взаимно съгласие със заповед № 406/02.05.2007 г. (след изтичане на уговорения срок на изпитване). Като е приел, че клаузата относно уговорения нов срок за изпитване по новия трудов договор е недействителна, поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 70, ал. 5 КТ, която не съдържа изискване уговорката за изпитване да е в рамките на трудово правоотношение, възникнало от един трудов договор, нито определя времева разлика между договорите при вече съществувала уговорка за изпитване, съставът на Софийския градски съд е уважил като основателни и обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият въпрос е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, съгласно която ограничението по чл. 70, ал. 5 КТ обхваща и случаите, когато срокът за изпитване се уговаря след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на същата по естеството си трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява работата вече е проверена.
На ответникът по касацията В. П. Б. следва да бъде присъдена сумата 800,00 лева разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд от 15.07.2014 г. по гр. д. № 16697/2013.
ОСЪЖДА [фирма], да заплати на В. П. Б. от [населено място] сумата 800,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.