О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 332
гр. София,05.07.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 280/ 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
С. Г. И. и Б. В. И. чрез пълномощника си адв. Б. К. са обжалвали определението на Върховния касационен съд, ІІ г.о. № 398 от 18.04.2011г. по гр.д.№ 5/2011г.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК в редакция преди изменението в Д.В.бр.100/2010г., в сила от 21.12.2010г. , когато е подадена жалбата, не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв.
В случая Върховният касационен съд е оставил без разглеждане касационната жалба по исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ухапване от куче на 13.08.2004г. в размер на 800лв.,обезщетение за неимуществени вреди от нападение от куче на 12.10.2004г. в размер на 400лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди от случаите на ухапване и нападение от куче в размер на 56.51лв., обезщетение за изграждане на втора чешма през 2004г. и поставяне на допълнителен контролен водомер на обща стойност 270.70лв., обезщетение за изграждане на втора малка входна врата в западната половина на имота на стойност 44 лв. Всички тези претенции представляват самостоятелни искове, обективно съединени за разглеждане в едно производство, цената на всеки един от който е под 1000 поради което правилно е приложена разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК и касационната жалба е оставена без разглеждане. Неоснователно се поддържа от частните жалбоподатели, че за допустимостта на касационното обжалване следва да бъде съобразена общата цена на претенциите за неимуществени вреди от нападение от куче. Макар да произтичат от непозволено увреждане, основанието на всеки един от исковете е различно, защото произтича от различни факти, а това обуславя извод, че се касае за искове с различен предмет, съединени за разглеждане в общо производство за процесуална икономия. Всеки един от тези искове , предявен самостоятелно подлежи на двуинстанционно разглеждане, следователно и при обективното им съединяване това правило не може да бъде дерогирано.
Доводите в частната жалба, че за изграждане на втора чешма с допълнителен водопровод, допълнителен водомер, спирателен кран и др. , както и за възстановяване на общите части не е претендирано обезщение, а принудително извършени разходи заради поведението на ответниците не обуславят извод за допустимостта на касационното обжалване, защото критерият на чл.280 ал.2 ГПК е обжалваемият интерес, който по исковете за парично вземане се равнява на търсената сума, независимо от това на какво основание се претендира.
С оглед на изложеното частната жалба срещу определението, с което е оставена без разглеждане касационната жалба е неоснователна.
Частната жалба срещу определението в частта, в която не е допуснато касационно обжалване е процесуално недопустима.
Съгласно чл. 274 ал.2 изр.2 ГПК пред друг тричленен състав на ВКС подлежат на обжалване определенията , постановени от състав на ВКС, когато с тях се прегражда развитието на производството и в случаите, изрично посочени в закона. С определението по чл.288 ГПК ВКС извършва проверка на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК, при наличието на които е длъжен да разгледа касационната жалба. В чл.288 ГПК не е предвидено обжалване на определението , с което не се допуска касационно обжалване , то не е и преграждащо развитието на производството , следователно не е налице нито една от двете хипотези на чл.274 ал.1 ГПК. С определението по чл.288 ГПК ВКС се произнася по същество по въпроса за наличието или отсъствието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и с това се изчерпват неговите правомощия в производството по допускане на касационното обжалване. Аргумент в подкрепа извода за необжалваемост на определението по чл.288 ГПК е и разпоредбата на чл.296 ал.1 т.3 ГПК , съгласно която влизат в сила въззивните решения, по които касационната жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена. С оглед на изложеното като процесуално недопустима подадената частна жалба следва да се остави без разглеждане.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението Върховния касационен съд, ІІ г.о. № 398 от 18.04.2011г. по гр.д.№ 5/2011г. в частта за оставяне без разглеждане касационната жалба на С. Г. И. и Б. В. И. срещу въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-д въззивен състав от 01.10.2010г. по гр.д.№630/2008г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на С. Г. И. и Б. В. И. срещу определението на Върховния касационен съд, ІІ г.о. № 398 от 18.04.2011г. по гр.д.№ 5/2011г. в останалата част, с което не е допуснато касационно обжалване.
Определението , с което частната жалба се оставя без разглеждане подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: