ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 332
София, 07.03.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1092 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] София срещу въззивното решение на СГС от 12.VІ.2012г. по в.гр.д. № 6604/2012г.
Ответникът по касационната жалба К. К. К. от [населено място] не е дал отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е потвърдил решението на СРС от 03.І.20121г. по гр.д. № 32959/2011г. в обжалваната му от ответника част, с която е уважена и претенцията на К. К.К. срещу [фирма] с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ /освен тези по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ/.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че основателността на претенцията за възстановяване на ищеца на длъжността, която е заемал преди уволнението, е обусловена от признаване на уволнението му за незаконно и отмяната му, в която част първоинстанционното решение е влязло в сила. Като ирелевантен е оценен доводът на касатора във въззивната му жалба, че тази длъжност вече не съществува.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпроса „може ли работник да бъде възстановен на предишната работа, ако тази длъжност не съществува, поради което работодателят ще следва да открива наново тази длъжност, въпреки че няма нужда от нея”, по който въпрос нямало практика, а той бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Касационното обжалване е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по поставения от касатора като основание за допускане на касационно обжалване въпрос въззивният съд не се е произнесъл предвид обстоятелството, че в атакуваното решение не е формиран извод, че работодателят следва да открива наново процесната длъжност, въпреки че работодателят няма нужда от нея. С оглед на това не е налице основната предвидена в закона /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставка за допускане на касационно обжалване. Но дори да се приеме, че поставеният въпрос е само „може ли работник да бъде възстановен на предишната работа, ако тази длъжност не съществува”, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по него по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По този въпрос е налице трайна и непротиворечива практика на съдилищата, споделяна и от настоящия състав на ВКС, според която незаконно уволненият работник/служител се възстановява само на заеманата до уволнението работа /длъжност/, независимо дали тя съществува или е била премахната от щатното разписание преди или след уволнението. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в съответствие с тази практика.
Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІV-ти „Г” въззивен състав, № 4145/12.VІ.2012г. по гр.д. № 6604/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: