О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№332
С., 08.10.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 3634 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. И. Ч. чрез пълномощника й адвокат И. Д. против решение № 325 от 20.02.2015 г., постановено по гр.д. № 1561 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 640 от 14.02.2014 г. по гр.д. № 7550/2013 г. на Районен съд-Пловдив за осъждане на Ю. И. Ч. да възстанови общия вход и входно антре, осигуряващи достъп до собствения на ищеца Р. К. К. втори етаж от жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], с идентификатор на сградата 56784.519.696.1, а именно да възстанови двукрилната входна врата и входното антре в пълните му предходни размери.
Ответникът по касационната жалба Р. К. К. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.109, ал.1 ЗС, основан на твърденията, че ищецът и ответницата са собственици на самостоятелни жилища в двуетажна многофамилна жилищна сграда, които са с общ вход, единствен и за двете, представляващ входна врата за сградата и входно предверие /салон /, в който през 2008 г. – 2009 г. ответницата извършила преустройство – сменила входната врата и преградила салона по дължина, при което ширината на входната врата и на остатъчния коридор за преминаване към втория етаж били под минимално установения норматив и съществено затрудняват достъпа до жилището на втория етаж. Ответникът Ю. Ч. е признала твърдяното от ищеца преграждане на салона и подмяна на входната врата на сградата, но е възразила, че те не съставляват извършени от нея неправомерни действия, създаващи пречки на ищеца по смисъла на чл. 109 от ЗС, тъй като салона, който е преградила не се включва в общия вход и не съставлява обща част на сградата, а помещение към нейния жилищен етаж, поради което ищецът няма защитими права върху него, а тя съответно е извършила ремонт в собствения си имот, а не преустройство на обща част; сега действащите строителни правила и норми досежно изискванията за ширината на входните врати и предверия на жилищните сгради не се прилагат по отношение на процесната сграда, която е възникнала в края на 19 век – началото на 20 век и то като еднофамилна, а не като многофамилна, съответно – всички отклонения от сега действащите нормативи са „ търпими „ и не следва да се привеждат в съответствие с тях; собствеността на ищеца върху имота му е с тези ограничения още към момента на придобиването му, както и с ограничението, че достъпът до жилището му ще се осъществява чрез преминаване през жилищно помещение на друг етажен собственик с всички неудобства, произтичащи от това, като така тези неудобства не се явяват създадени и наложени му от нея, поради което той не може да претендира по реда на чл. 109 от ЗС да му осигурява комфорт и удобства по големи от тези при които е възникнала етажната собственост през 1956 г.
Съдът е приел за безспорно, че ищецът е собственик на жилище на втория етаж, а ответницата – на първия етаж, като сградата е изпълнена в началото на 20-ти век като еднофамилна, а етажната собственост е създадена чрез правна сделка – договор за покупко – продажба от 25.08.1956 г., изповядан с нот. акт № 46/25.08.1956 г., том VІ, н.д. № 1627/1956 г. и от този момент собствениците на двата етажа от сградата са се съгласили и ползвали общ вход единствен и за двете жилища /съгласно изрично отразеното във всички нот. актове – и на страните по делото, и на техните праводатели/, който е представлявал двукрила входна врата с ширина около 2 м. и входно антре /салон/ с ширина 2,39 м., в дъното на което е стълбището за втория етаж. Извършеното пред през 2008 г.–2009 г. от ответницата преустройство се изразява в премахване на двукрилата входна врата, замяната й с еднокрила с ширина 90 см. и поставяне на мястото на едното крило на прозорец, както и поставяне на преградна стена от гипсокартон по дължината на входното антре до стълбището за втория етаж /в т.ч. и на първото му стъпало, което е останало с ширина 40 см./ и ширината на салона след преграждането е от 99 см. /при входната врата/ до 103 – 104 см. – при второто стъпало на стълбището. Вратата към втория етаж, намираща се на второто стъпало от стълбището, която е била с ширина около 1 м. /колкото стъпалото/ и се е отваряла на 90 градуса сега опира в преградната стена, поради което възможният й отвор е максимум 45 градуса и по тази причина ширината на тази врата сега е намалена на 70 см., тъй като при ширина 1 м. тя изобщо не би могла да се отвори. Съдът е отчел показанията на разпитания свидетел – съпруга на ищеца – че преустройството създава изключителни затруднения за достъпа до вторя етаж – не можело да се премине през коридора и вратата на стълбището на втория етаж, освен при странично извъртане, а при носене на багаж провирането било опасно и през февруари 2014 г. съпругът й, изхвърляйки чекмеджето с пепелта от камината, паднал при преминаване през стълбищната врата, тъй като чекмеджето се закачило и го повлякло; както и представената медицинска документация за получена от ищеца през м.февруари 2014 г. травма на корема, седалището и таза вследствие на злополука.
В. съд е счел за неоснователно възражението за неприложимост на сега действащите С. за процесната сграда, тъй като същите не се прилагат за сгради, построени преди приемането им, ако сградата е запазена в първоначалното си състояние, но всички промени извършени в нея след това следва да се извършват и преценят с оглед действащите към момента на извършването им нормативи. Прието е, че изпълненото от ответницата процесно преустройство е в отклонение от действащите норми, според които входните врати на жилищните сгради следва да с ширина минимум 1 м. /чл.100 ал.2 от Наредба № 7/2003 г./, а съгласно чл. 117 ал. 1 и ал. 2 от наредбата ширината на входните предверия на жилищата следва да са с минимална ширина 1,3 м., а изолационните предверия и коридори с минимална ширина 0,9 м., а съгласно чл. 100 входното предверие на многофамилна жилищна сграда следва да се проектира като част от стълбището или като самостоятелно обособено помещение, свързано с него и не може да е с ширина по малка от 1,80 м., още повече че в случая фактическото състояние на сградата и конкретно процесния й общ вход преди преустройството им от ответницата, е било в съответствие и дори над тези минимални размери.
Прието е за несъмненоо установено по делото, че това преустройство препятства нормалния достъп до самостоятелния обект, находящ се на втория етаж от сградата, чийто собственик е ищеца и следователно чрез него ответницата е създала за ищеца съществени затруднения да упражнява правото на собственост върху жилището си и действията й са неправомерни. Достъпът до втория жилищен етаж не би могъл да се осъществи без преминаване през салона, поради което той се явява входно предверие и за двата самостоятелни обекта в сградата, с оглед което е прието за неоснователно е поддържаното от ответницата, че общия вход по смисъла на нот.актове от и след 1956 г. /създаването на етажната собственост/ включвал само входната врата. Общия вход включва и входната врата на сградата и антрето непосредствено след нея, в дъното на което се намира стълбището за втория етаж, които са единствения достъп до този етаж. За неоснователно е и възражението че ширината на остатъчния коридор непосредствено преди стълбището за втория етаж е с ширината на това стълбище, поради което въпреки преустройството на ищеца е осигурен и обезпечен нормален достъп до обекта му, тъй като е установеното, че най затруднено е преминаване към втория етаж непосредсвено преди стълбището и през първите му две стъпала, което се дължи изцяло на изпълнената от ответницата преградна стена, преграждаща повече от половината от първото стъпало /оставащата част от него е с ширина 40 см./ и по причина на нея вратата за втория етаж, намираща се на второто стъпало от стълбището не може да е с ширина повече от 70 см. и максимално възможния й отвор е 45 градуса, а и преградната стена е ситуирана така че при влизане в сградата остатъчния коридор за преминаване към втория етаж е вляво, а стълбището за етажа – вдясно.
За неоснователни са приети и възраженията, че ищецът е придобил собствеността с ограничението да преминава през чужд имот, с оглед което следва да търпи извършеното от нея преустройство, тъй като ограниченията са за ответницата, респ. за нейните праводатели като собственици на първия етаж, които трябва да обезпечат нормален и необезпокояван достъп до втория етаж за неговия собственик поради възникналата чрез правна сделка етажна собственост, а в този смисъл неоснователно е и възражението й че ищецът нямал защитими права.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът Ю. Ч. поставя следните материалноправни въпроси: 1. Налице ли са съставомерни пречки като елемент от ФС на иска по чл.109 ЗС, ако се установи, че същите не надвишават обективно съществуващите ограничения на собствеността на ищеца от момента на възникването й за праводателите му; 2. Защитата на ищеца по иска по чл.109 ЗС следва ли да съответства на нарушението и да не го надхвърля, като съдът съобрази и правото на защита на ответника по иска и какви параметри следва да бъде уважено искането на ищеца за премахване на съответното състояние /пречка/; 3. Входното предверие в многофамилна жилищна сграда какъв вид обща част е – по естеството си или по предназначение, съответно обща част по естеството си може ли, при режим на свободно договаряне, да бъде превърната в обща част по предназначение; 4. Съществува ли правна възможност за превръщане на помещение-лична собственост в обща част по естеството си; 5. В какви рамки съществува свобода на договаряне в контекст с абсолютния характер на вещните права; 6. Двуетажна жилищна сграда, с възникнала през 1956 г. чрез правна сделка индивидуална собственост върху жилищата на всеки от етажите, притежава ли характеристиките на многофамилна сграда, ако липсва общо самостоятелно входно предверие, свързващо общия вход със стълбището за втория жилищен етаж и преминаването се осъществява през жилищно помещение /салон/ на собственика на първия жилищен етаж.
Така поставените въпроси са свързани с тезата на касатора за обективно съществуващите ограничения в собствеността на ищеца от момента на възникване на индивидуална собственост върху втория жилищен етаж за праводателите чрез сделката през 1956 г. и до момента, които се изразяват в липсата на самостоятелен достъп до втория етаж от общия вход. Сградата е останала еднофамилна по своята характеристика и същата не притежава от момента на сделката от 1956 г. и понастоящем, самостоятелни общи комуникации от общия вход до стълбището за втория етаж в хоризонтално направление. Собствеността е придобита с ограничението за собственика на втория етаж да преминава през жилищно помещение /салон/ на собственика на първия етаж, за да достигне до стълбището за втория етаж. Отделно от това липсват каквито и да било уговорки в документите за собственост на страните за параметрите на това преминаване през жилищно помещение са собственика на първия етаж, а салонът винаги е бил част от жилището на този етаж. Липсва обособено входно преддверие, съставляващо изискуем кумулативно елемент от характеристиката на многофамилните жилищни сгради като комуникация в хоризонтално направление. Входното преддверие следва да свърже общия вход на сградата със стълбището за втория етаж и се счита част от стълбището /чл.100, ал.1 Наредба № 7/2003 г./, поради което е обща по естеството си част. Другото ограничение на собствеността на ищеца от момента на придобиването й е да преминава през тяхно с широчина 1 м стръмно вито стълбище за втория етаж, което не отговаря на изискванията за стълбище на многофамилна жилищна сграда и само по себе си обективно препятства свободния достъп до втория етаж /през него не е възможно да се качват мебели, обемести предмети и др., каквито са оплакванията на ищеца за затруднен достъп/. Собственикът на първия етаж е преградила собственото си жилищно помещение, като е оставила коридор за преминаване и достъп до стълбището за втория етаж с широчина 1 м, колкото е широко стълбището за втория етаж, при което не е създала състояние /пречка/ по-голямо от обективно съществуващото ограничение в собствеността на ищеца от придобиването й до момента, като поведението й не е неправомерно, още повече, че липсва нормативно установена възможност за преминаване през помещение-лична собственост /сервитут/ и отношенията не могат да се преценяват в съотношение господстващ-обслужващ имот.
Посочената теза, основана на твърдението, че помещението, наречено „салон” на първия етаж е част от самостоятелното жилище на първия етаж, а съответно и поставените въпроси, са неотносими към фактите по делото, въз основа на които са формирани изводите на въззивния съд. Кои съоръжения, инсталации и помещения придобиват статут на обща част, се определя към момента на възникване на етажната собственост съобразно строителните книжа или с оглед волеизявленията на собственика или съсобствениците при разделянето на една сграда на повече самостоятелни обекти в нея и въведените в законодателството към този момент нормативни изисквания за самостоятелност на обект от съответния вид. В случая, както е приел и въззивният съд, в нотариалния акт, в който е обективиран договорът за покупко-продажба от 1956 г., въз основа на който възниква етажната собственост, ясно е изразена волята на продавача /собственик на цялата сграда/, че жилището на втория етаж има общ вход с първия етаж, т.е. не само входната врата на сградата, но и помещението, осигуряващо достъп от нея до стълбището за втория етаж и съответно до жилището на първия етаж, е придобило статут на обща част.
Н. към данните по делото е и тезата, че процесното преустройство не е създало пречки за ищеца, които да не са съществували и преди извършването му с оглед ширината на стълбището за втория етаж, доколкото данните по делото и съответно изводите на въззивния съд са свързани, освен с незаконното преустройство на обща част, и с начина на изграждане на преградната стена, която е намалила ширината на вратата на стълбището за втория етаж от 1 м. на 70 см и препятства отварянето й на повече от 45 градуса.
Като неотносими към фактите по делото и съответно към изводите във въззивното решение, поставените въпроси не могат да обосноват допускане до касационно обжалване.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът Ю. Ч. следва да възстанови на Р. К. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1000.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Д. Б.-Л..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 325 от 20.02.2015 г., постановено по гр.д. № 1561 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Пловдив.
ОСЪЖДА Ю. И. Ч., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на Р. К. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] разноски за касационното производство в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: