2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
София, 08.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2486 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Д. Д. от [населено място], против определение № 3721 от 20 февруари 2014 г., постановено по гр.д. № 9884 по описа на Софийския градски съд за 2010 г., с която молбата на Д. за изменение на въззивно решение по същото гражданско дело в частта му за разноските е оставена без разглеждане. В жалбата са изложени съображения както за неправилността на въззивното решение, така и за неоснователното присъждане на разноски в полза на ответното дружество [фирма]. Направено е искане за прилагане на чл. 78, ал. 6 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд приема подадената от частния жалбоподател молба за изменение на въззивно решение в частта му за разноските за недопустима като просрочена, тъй като въззивното решение като необжалваемо е влязло в сила на датата на постановяването му и срокът за искането за изменението му по реда на чл. 248 ГПК е изтекъл един месец след това – през м. февруари 2011 г., а молбата на Д. е подадена през м. декември 2013 г.
Частната жалба е неоснователна.
На първо място, макар молбата с вх.№ на СГС 23864 от 26 февруари 2014 г. да е насочена до въззивния съд с искане спорът да се разреши от него, без делото да се изпраща на касационния съд, предвид невъзможността въззивният съд сам да отмени или измени определението си, с което искане по чл. 248 ГПК е оставено без разглеждане като просрочено, правилно въззивният съд е администрирал частната жалба, която подлежи на разглеждане от ВКС.
В обжалваното определение е прието, че на 5 февруари 2011 г. е изтекъл преклузивният срок за подаване на искане от страните по спора по реда на чл. 248 ГПК. Това разрешение е в унисон с разбирането, дадено от Общото събрание на гражданската и търговската колегии на ВКС в ТР № 6/2012 г., т. 14. К. съд в соченото тълкувателно решение приема, че съдебният акт, който не подлежи на обжалване, не се съобщава на страните, поради което те сами следва да се грижат да узнаят съдържанието му. Според изложените от ОСГТК съображения, началният момент, от който започва да тече срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК за подаване на молба за допълване или изменение на решението в частта му за разноските, тече от постановяването му, ако то е необжалваемо. В процесния случай въззивното решение е необжалваемо съобразно критерия на чл. 280, ал. 2 ГПК, постановено е на 5 януари 2011 г., а молбата на частния жалбоподател за изменението му в частта за присъдените разноски е подадена във въззивния съд на 17 декември 2013 г., поради което искането е сторено след изтичането на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Тъй като подаденото искане е просрочено, касационният съд не може да подлага на преценка изложените от частния жалбоподател виждания за приложението на правилата за присъждане на разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3721 от 20 февруари 2014 г., постановено по гр.д. № 9884 по описа на Софийския градски съд за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: