О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
София, 30.04.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 258 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. М.,Мирко Г. М. и А. Д. М. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 20.03.2008г. по гр.д. №330/2007г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено наличие на противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,както и въззивният съд се е прозинесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и по въпроси,имащи значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. С приложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК са представени решение от 30.12.2005г. по гр.д. №3254/1998г. на СГС,І ГО,2 с-в;решение от 02.11.2005г.,постановено от СГС,ІІ ГО по гр.д. №3762/2001г.;решение №621/16.06.2000г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №1742/99г.;определение от 22.04.2004г. по гр.д. №877/2004г. на СГС,ГК,оставено в сила с определение от 19.07.2004г. по гр.д. №230/2004г. на ІІ ГО на ТК на ВКС и решение от 02.10.2007г. по гр.д. №1278/2006г. на ІІІ ГО на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Ж. И. Ф. ,Адриана К. А. и М. П. К. изразяват становише,че не са налице основания за допускане на касационното обжалване,тъй като сочените от касаторите решения и определения касаят други части от имота и с крайните решения по тези дела претенциите им за уважени,както и по настоящето дело.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Вера Т. В. ,Константин П. В. ,Иван П. В. ,Адриана К. А. ,Люля А. Ш. , Ц. К. К. /починала в хода на производството и заместена от своя правоприемник М. П. К.- В. /, В. Г. Л. ,Александрина Г. Л. и Л. Б. Ф. /починала в хода на производството и заместена от своя правоприемник Ж. И. Ф. / са предявили против С. М. М. и Г. М. М. /починал в хода на производството и заместен от своите правоприемници М. Г. М. и А. Д. М. / иск за признаване за установено,че са собственици по наследство и реституция на имот пл. №1298 от кв.14,кад.лист 542 по плана на гр. С., м.”М”,като в частта,с която така предявеният иск е уважен за 5/6 ид.части от имота постановеното от първоинстанционния съд решение е влязло в сила.
С обжалваното решение,постановено на 20.03.2008г. по гр.д. №330/2007г. Софийският градски съд,действувайки като въззивна инстанция,е отменил решението на първоинстанционния съд в частта,с която е отхвърлен искът на Л. Б. Ф. за 1/6 ид.част от имота и вместо това е признал за установено по отношение на С. М. М.,Мирко Г. М. и А. Д. М. , че Ж. И. Ф. ,правоприемник на починалата в хода на производството Л. Б. Ф. ,е собственик на 1/6 ид.част от имота. В частта,с която е отхвърлен искът на А. К. А. по отношение на 1/6 ид.част от имота решението на първоинстанционния съд е оставено в сила. Претенцията е разгледана по реда на чл.97,ал.1 ГПК/отм./ на основата на изложените в исковата молба твърдения,че общият наследодател на ищците И е бил собственик на имота,като след неговата смърт правото на собственост върху 1/6 ид.част от имота е отчуждено от дъщеря му Ж. И. В. на основание лишаване от българско поданство на нейния съпруг Б,че имотът не е бил предмет на валидна разпоредителна сделка в полза на наследодателя на ответниците след одържавяването и по реда на чл.3,ал.1 ЗВСВОНИ правото на собственост е възстановено в патримониума на наследниците по закон на Ж. И. В.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставя въпросът следва ли съдът да съедини за общо разглеждане предявени от една група лица срещу различни ответници искове,които касаят право на собственост върху различни части от един и същи имот като се поддържа,че в случая са предявени множество такива искове,които са предмет на разглеждане по различни дела,както и че по този въпрос е налице противоречива практика на съдилищата. Представените с изложението решения на СГС и ВКС действително сочат,че са налице множество дела между същите страни, както и с участието на трети лица с предмет на разглеждане заявени претенции за принадлежността на правото на собственост върху различни части от имот,бивша собственост на И. В. Дали тези дела ще бъдат съединени за общо разглеждане в едно производство или исковете за различни части от имота ще бъдат предмет на разглеждане по различни дела обаче не може да се приеме за съществен процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК,тъй като нито отделното разглеждане,нито обединяването на делата само по себе си не би могло да обуслови различен извод за основателността на предявените искове. Още повече че различните изводи биха могли да се дължат на установената по различните дела различна фактическа обстановка,в който случай дори даден въпрос да е разрешен в различен смисъл,не може да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса допустимо ли е последващо уточнение на предявен установителен иск по отношение на индивидуализацията на имота,предмет на заявената претенция.
В представеното с изложението определение на СГС по гр.д. №877/2004г.,подтвърдено с определение от 19.07.2004г. по гр.д. №230/2004г. на ІІ отделение на ТК на ВКС е прието,че при неяснота досежно индивидуализацията на вещта,която поражда неяснота и в претенцията,съдът следва да даде указания за отстраняването й. В същия смисъл визираният в изложението въпрос е разрешен и по настоящето дело-изначалната липса на индивидуализация не е възприета като пречка спорът да бъде решен по същество,доколкото впоследствие имотът е в достатъчна степен индивидуализиран,поради което следва да се приеме,че не е налице разрешаване на този въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса допустимо ли е да се разглежда установителен иск за право на собственост върху недвижим имот без доказан правен интерес и активна легитимация към момента на предявяването на иска,като се твърди,че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл.97,ал.1 ГПК/отм./ обаче в това отношение не е неясна и не се нуждае от тълкуване. По въпроса за необходимостта да се докаже правен интерес при предявяване на установителен иск,както и за активната легитимация практиката на съдилищата е константна и непротиворечива. Именно в съответствие с тази практика съдът е приел за разглеждане предявения по настоящето дело иск и се е произнесъл по същество. Освен това в случая въпросът за допустимостта на иска е поставян на разглеждане и в производството по други дела, касаещи други части от притежавания от наследодателя И недвижим имот. В тези решения,които са представени с изложението и с отговора на ответниците по касационна жалба,основните спорни въпроси досежно принадлежността на правото на собственост върху имота,придобит през 1917г. от И. В. както и за наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск за принадлежността на правото на собственост върху различни части от този имот са разрешени по идентичен начин. За недопустимо е прието единствено предявяването на иск по чл.7 ЗВСВОНИ с оглед липсата на последваща отчуждаването разпоредителна сделка /решение №621/16.06.2000г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №1742/99г./,но противоречие с това решение не е налице, тъй като по настоящето дело е разгледан установителен иск за принадлежността на правото на собственост.
Правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение досежно посочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси съответствуват на константната практика на ВКС,не се установява да са разрешавани противоречиво от съдилищата,нито да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,поради което настоящият състав приема, че посочените от касатора основания за допускането на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение до касационно обжалване не са налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 20.03.2008г. по гр.д. №330/2007г. по описа на Софийски градски съд С. М. М.,Мирко Г. М. и А. Д. М. касационна жалба вх. № 14714/29.05.2008г.
Председател:
Членове: