1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 332
С., 15.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
и при участието на секретаря Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 698/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 445 от 10.05.2010 г. е допуснато разглеждане на касационната жалба на А. П. Т. срещу решение № 218 от 23.02.2010 г. по гр.д.№ 873/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен иска на касаторката за признаване собствеността и предаване владението на имот пл.№ 207 по кадастралния план от 1987 г. на местността „Т.”, землището на [населено място].
Обжалването е допуснато по правния въпрос за допустимите възражения, които ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, може да противопостави по легитимацията на ищеца.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищцата е наследник на А. Я. Г., починал през 1973 г. С решение № 503 от 13.05.98г. на ПК-В. в полза на наследниците му е възстановен бивш земеделски имот- лозе от 5693 кв.м., част от което по плана на новообразуваните имоти представлява имоти № 207 и 6744 и те се владеят от ответниците. Последните са оспорили материалната легитимация на ищцата с възражението, че наследодателят й не е бил собственик на възстановения имот и че липсва идентичност между имотите преди кооперирането и при възстановяването им.
Въззивният съд намерил възраженията за основателни и затова отхвърлил иска, без да разглежда твърденията на ищцата, че ответниците са без правно основание в имота, тъй като не са изпълнили условията на §4а ПЗР ЗСПЗЗ за изкупуването му.
По поставения правен въпрос, обусловил разглеждане на касационната жалба, становището на настоящия състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение е следното:
Споровете между лица, на които са възстановени бившите земеделски имоти и ползватели, които противопоставят права по §4а или §4б ПЗРЗСПЗЗ, са специфични по вид правни спорове за собственост, породени в процеса на възстановяване на земеделските земи и приложението на ЗСПЗЗ. Реституцията по този закон е най- масовата от всички реституционни закони и обхваща голямо количество бивши земеделски земи. Поради особеностите при кооперирането на земята, извършено в България, при което земите са внасяни в ТКЗС, като са описвани само по площ и качество, без реални граници / чл.1, раздел ІІ от Постановление на МС от 26 август 1954 г. за земеустрояването, групирането на земите, одворяването на ТКЗС, ДЗС, М. и др.- „Изв”.бр. 72/54 г./ при възстановяването на земите също е предвиден облекчен ред за доказване на собствеността, като първоначално ЗСПЗЗ допускаше възстановяването да става и само чрез представена нотариално заверена декларация по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ / отм/. Като основен принцип на закона е въведено и положението, че се възстановява и земята, която е била предоставена за ползване по различни актове на МС, НС и др., като учреденото право на ползване се прекратява. По изключение е предвидено ползвателите да могат да запазят имотите си в определени размери, ако са ги застроили или ако земята представлява лозе, овощна градина или е единствена на семейството на ползвателя. При спор с бившите собственици ползвателите следва да докажат, че са изпълнили условията на закона и са трансформирали правото си на ползване в право на собственост.Ако не го сторят имотът остава на бившите собственици, на които е възстановен от поземлената комисия или ще се възстанови със заповед на кмета по реда на §4к ПЗР ЗСПЗЗ. Решението за възстановяване на имота или за признаване правото за възстановяване, или заповедта на кмета по§ 4к ПЗР ЗСПЗЗ легитимират бившите собственици или техните наследници за предявяване на исковете за защита на възстановеното право на собственост, поради което в това производство те не следва да установяват други обстоятелства, тъй като ако имотът не беше предоставен за ползване, тези актове биха били достатъчни, за да ги легитимират като собственици, както и всички други лица, на които имотите са били възстановени при същите условия. Да се признае възможността на ползвателите да оспорват предпоставките за възстановяване на имота с възражения, че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота към момента на обобществяването му, че липсва идентичност между одържавения и възстановения имот и др., означава тези бивши собственици, чиито имоти са били предоставени за ползване, да се поставят в по-неблагоприятно положение от останалите, на които имотите са възстановени по същия ред и при същите по значение доказателства. По тези съображения съдебната практика се ориентира към становището, че ползвателят може да противопостави срещу иска на бившия собственик само такива възражения, които са свързани с твърдяното от него право за изкупуване на имота при условията на §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ. В този смисъл са постановени редица решения по чл.290 ГПК, които формират постоянната и задължителна практика на ВКС по поставения въпрос- напр. р.№ 37/ 6.04.2011 г. по гр.д.№ 252/2010 г. на ВКС, І, г.о., р.№ 885/ 13.12.2010 г. по гр.д.№ 1468/2009 г. на ВКС, І г.о., р.№ 462/ 19.10.2010 г. по гр.д.№ 844/ 2009 г. на ВКС, ІІ г.о., р.№ 595/4.12.2009 г. по гр.д.№ 3474/ 2008г. на ІІ г.о на ВКС и др. Разглежданата ограничителна хипотеза се прилага само при разрешаване на конкуренцията между правата на бившите собственици и на лицата, които се позовават на придобиване по реда на §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ , тъй като по начало ответникът по иск за собственост може да се защитава и само като отрича правата на ищеца.
При така очертаното становище по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на решението, по настоящото дело следва да се приеме, че решението на въззивния съд е неправилно, тъй като той е разгледал и уважил само възраженията на ответника срещу правото на собственост на наследодателя на ищеца, респ. правилността на извършеното възстановяване на имота от поземлената комисия, като не е проверил дали ответникът е имал качеството на ползвател и е изпълнил всички условия на закона за трансформиране правото си на ползване в право на собственост, в който случай само би могъл да задържи имота и същият да не се възстанови на бившите собственици. За проверка на доказателствата в тази насока решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане, поради което и на основание чл.293, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ решение № 218 от 23.02.2010 г., постановено по гр.д.№ 873/2009 г. на Варненски окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Председател:
Членове: